Лекари от 22 общински болници излизат на протест

Лекари и сестри от общинските болници в 22 града ще излязат на протест в понеделник и ще прекратят работа за един час между 12 и 13 часа заради съсипването на общинското здравеопазване през последните години и липсата на адекватни мерки за спасяването му. Това съобщиха от Сдружението на общинските болници, което по-рано тази седмица взе решение за символичен протест, който да обърне внимание на институциите към проблемите на тези лечебни заведения. Въпреки че здравният министър Кирил Ананиев предложи опция за финансово подпомагане на общински болници, които се преобразуват в здравни центрове с до 20 легла, общинските болници настояват за целева субсидия от 30 млн. лева за спасяването им. Те искат да бъдат запазени, тъй като изпълняват социални функции по оказването на медицинска помощ на отдалечени и по-слабо населени райони с население, в което преобладават възрастни хора, малцинствени групи и социално слаби. Протестът на общинските болници е подкрепен от съсловната лекарска организация – Българския лекарски съюз и Българската стопанска камара. Макар това да е пореден съсловен протест с финансови искания, от сдружението казват, че действията им нямат нищо общо с европредседателството, а просто сега е назрял моментът. "Независимо от предприетите действия, всеки пациент, който е приет в лечебните заведения, както и спешните случаи, ще бъдат обезпечени от лекарите в болницата", увериха от сдружението на общинските болници. Близо 50 млн. лв. просрочени дългове на общинските болници Неразплатените задължения на 31 общински болници, които членуват в сдружението, към края на 2017 г. са 24 млн. лв., а 12 млн. лв. от тях са просрочени. Според зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков, общите задължения на общинските болници са 100 млн. лв., като от тях 46 млн. лв. са просрочените, а само задълженията за осигуровки към НАП са около 7 млн. лв. Най-съществената причина за това тежко финансово състояние е, че лечебните заведения работят по цени на клиничните пътеки от 2006 г., като през това време само минималната работна заплата се е променила от 180 на 510 лв., а в допълнение има промяна в цените на консумативите, лекарствата, услугите и т.н. От сдружението посочват, че повечето общински болници съществуват благодарение хуманността и търпимостта на доставчици и персонал. В протестите в понеделник ще се включат болниците в Чирпан, Казанлък, Попово, Девин, Омуртаг, Дупница, Димитровград, Поморие, Нова Загора, Елхово, Карлово, Кнежа, Велики Преслав, Никопол, Момчилград, Провадия, Ботевград, Белоградчик, Харманли, Тутракан, Тетевен, Луковит. От Сдружението на общинските болници съобщиха, че за последните 10 години около 20 лечебни заведения са затворили врати. "За стотици хиляди, живеещи в отдалечени селища, често пъти възрастни хора, преживяващи с нищожни средства, здравеопазването се превърна в мираж. В значителна част от останалите общински болници започнаха процеси на деструкция. През 2011 г., като последици от нормативни промени, те загубиха изведнъж 25% от клиничните пътеки, по които работеха до 2010 г. Постепенно се закриваха отделения. Постепенно, вследствие на безсмислено увеличаване на изискванията за функциониране на болниците, съчетано с ограничаване на финансирането и намаляване на населението, се стигна до сегашната безизходица. Незаплащането на част от извършената дейност, определена като надлимитна, допълнително утежни финансовото състояние", коментират от сдружението. Болниците не искат да се преобразуват в здравни центрове В началото на седмицата здравният министър Кирил Ананиев съобщи, че общински болници могат да бъдат подпомогнати с 6 млн. за преобразуването им в здравни центрове и обеща преразглеждане на някои изисквания в медицинските стандарти, които са отживелица и натоварват прекомерно болниците, затруднявайки дори и големи държавни лечебни заведения. Общинските болници обаче не са съгласни да се преобразуват и настояват за изплащането на целева субсидия в размер на 30 млн. лева за тяхното спасяване. "Тези пари, според нас, ще бъдат най-ефективно използваните средства в българското здравеопазване, съхранявайки функциите на общинските болници", смятат от сдружението. В своя позиция общинските болници призовават гражданите да разрешат на управляващите да дават исканата сума с думите: "Платете от нашите пари за данъци 30 милиона на общинските болници в малките градове – искаме те да се грижат за нашето здраве и живот. Те струват много повече от Вашите ДКЦ-та. Платете от нашите пари за здравни осигуровки надлимитната дейност на болниците – тя е за нашето здраве и живот" Какви социални функции изпълняват общинските болници? Общинските болници посочват, че обслужват отдалечени, по-слабо населени райони, с население, доминирано от възрастни хора, малцинствени групи и социално слаби. Тези хора не разполагат със средства за купуване на медикаменти, за пътуване, а за живеещите в селата - и с време за получаване на качествена медицинска помощ "При закриване на общинските болници изчезва възможността за извършване на клинично-лабораторни изследвания, образна диагностика и специализирана консултативна медицинска помощ. Голямата част от екипите на филиалите на ЦСМП са от фелдшери. А със замяната им с парамедици и при липсата на болниците, вероятно и оказваната помощ ще се превърне в парамедицина", смятат от сдружението. "Чрез запазване на общинските болници се компенсира до голяма степен съществуващата недостатъчност в първичната извънболнична медицинска помощ - незаетите практики на общопрактикуващи лекари или такива с по няколко хиляди души са предимно в населени места, обслужвани от общинските болници. Населението, обслужвано от един общопрактикуващ лекар, живее често пъти в 5-6 села и на практика той не може да посещава всяко едно село дори веднъж седмично. Не е тайна, че положението с организацията и оказването на неотложна помощ в тези региони е трагично", посочват още от сдружението. Общинските болници допълват, че те компенсират и почти пълната липса на легла за сестрински грижи, чиито брой по европейски стандарти трябва да е сравним с броя на леглата за активно лечение. Освен това общинските болници казват, че с тяхното изчезване се обезлюдяват населени места, отдалечени от големите градове и областни центрове. "Със закриване на общинските болници рязко се влошава социалната инфраструктура – изчезват в част от случаите най-големите работодатели", посочват от сдружението. Оттам посочват и някои дисбаланси в системата, вследствие на държавната политика в сектора. "Нормално ли е в Кюстендилска област да се хоспитализират 28 пъти по-малко пациенти, болни от диабет, на 100 000 население в сравнение с Пловдивска област? Заболяването се среща със сравнима честота. Нормално ли е в 12 области на страната за срок от 4 години да не се хоспитализира нито един пациент с ревматологично заболяване?", коментират от сдружението. Оттам поставят и въпроса за това, че се гледа само броят на болничните легла, изтъквайки че са много, но не се забелязва липсата на леглата за сестрински грижи. "Да, в България има 150 болнични легла повече на 100 000 жители в сравнение със страните от Европейския съюз. И се иска да се съкрати този брой от леглата на общинските болници. Но в страните от Европейския съюз има на 100 000 жители повече 1000 легла за сестрински грижи, а в България и дума не се споменава за разкриването в същия размер. Като че ли този проблем не се отнася за здравето и живота в който и да е момент на около 1% от населението на България, оставено на волята на съдбата. А в европейските страни за него се полага непрекъсната безплатна медицинска грижа", посочват общинските болници.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/lekari-ot-22-obshtinski-bolnitsi-izlizat-na-protest-news274224.html

Свързани новини: