Социална сатира, екшън трилър и руска балетна драма може би не е това, което очаквате (освен драмата) в навечерието на обявяването на номинациите за „Оскар“, но пък е достатъчно разнообразно, за да няма оплаквания от разпространителите, че „няма какво да се гледа“.

Малък голям живот

„Малък голям живот“ е социална сатира с фантастични елементи на режисьора Александър Пейн за неочакваното решение на проблема с пренаселването на планетата: норвежки учени измислят технология за смаляването на хората (до височина от 12 сантиметра), благодарение на която след 200 години целият свят може да стане миниатюрен. В един смален свят парите, необходими за материални блага, са много по-малко. Заради финансовите изгоди на един такъв смален живот, съвсем обикновеният гражданин Пол и неговата съпруга Одри без много да му мислят решават да се откажат от унилото си съществуване в Омаха и да се подложат на процедурата по смаляване. Но това ще доведе до удивителни последствия…

„Малък голям живот“ е най-ниско оценения и според публиката (5,3 от 10) и според критиката (сборна оценка 63 от 100 в „Метакритик“) филм в иначе доста представителната кариера на Александър Пейн досега, носител на два оскара и автор на филми като „Съперници“, „Отбивки“, „Потомците“, „Относно Шмид“.

Според най-положителния отзив за филма, излязъл в „Гардиън“, филмът е „прекрасна мрачна притча за нашата лилипутска съвременност“ и „шедьовър, който потвърждава, че понякога най-добрите неща идват в малки опаковки“, пише Зан Брукс след премиерата на филма, с който бе открит Венецианският кинофестивал.

„Завладяващ, забавен, пълен с изненади и непредсказуем, това е дълбоко хуманен филм, който като най-добрите холивудски класики е едновременно остро съвременен и вечен“, допълва Тод Маккарти в „Холивуд рипортър“.

На другия край на спектъра е мнението на Джошуа Роткопф в „Таймаут“. Според него в „Малък голям живот“ мощната захапка на Пейн се е смалила до леко пощипване. Все пак и той признава, че като „умерена сатира“ (далеч от нивото на „Шоуто на Туман“) филмът работи „достатъчно добре“. Но Пейн прави „поредица от грешни ходове, в които се отказва от деликатния си тон и вдига претенциозността си до токсично ниво“.

Без последна спирка

„Без последна спирка“ е прилично направен криминален екшън – от  тези, в които през последните години Лиъм Нийсън се е специализирал така, че вероятно може да играе в тях и с вързани ръце (което вече се е случвало). Или както казва Джордан Рауп в The Film Stage, „ако режисьорът Колет-Сера качи Нийсън на въртележка и добави малко опасности, ще го гледам с удоволствие“.

По сюжет до вчера Майкъл Маккоули (Нийсън), обикновен застрахователен агент, всеки ден е пътувал до работата си в един и същи влак, в компанията на един и същи лица. А днес една тайнствена непозната (Вера Фармига) му прави неустоимо предложение да участва в експеримент. Той разполага с време до следващата спирка, за да вземе решение – и с шанс едно на хиляда да победи. Играта започва…

Най-ласкателното сравнение е на Роджър Мур в сайта Movie Nation:

„Екшън със застаряващ герой, към когото се привързваме, трилър с напрежение и стил, жанров филм, който Хичкок с удоволствие би признал за свой“.

Сара Уорд е значително по-хладна в Screen International:

„Това, което липсва на „Без последна спирка“ като нюанси, задълбоченост, изненади, логика и приемлив диалог… не може да бъде компенсирано от ефектното напрежение на единствената локация или добре хореографирания екшън, макар че това са най-добрите страни на този иначе скромен филм“.

Болшой

„Болшой“ е пищна руска продукция на Валерий Тодоровски. В центъра на историята е младата и необичайно талантлива танцьорка Юля от малък миньорски град, която има късмета да бъде забелязана и се запътва към бъдещето на велика балерина, достойна за най-голямата сцена на Русия. Но пътят е дълъг и по него се срещат доста препятствия. Те могат за бъдат преодолени само с невероятни саможертви… Ако сте гледали „Черният лебед“ на Аронофски, знаете за какво става дума. Но тук е доста по-различно.

Според руската критика изглежда очевидно, че за да ги пусне да снимат на сцената на „Болшой“, ръководството на театъра първо се е убедило, че филмът няма по никакъв начин да навреди на и без това доста увредения напоследък от скандали имидж на театъра.

Едно от главните достойнство на филма е наистина безграничното уважение и пиетет, с които Валерий Тодоровски е подходил към темата за балета. Но то се оказва затрупано от куп досадни, основно драматургични недостатъци. Сюжетни линии изведнъж прекъсват без обяснение, а зрителят чака и недоумява. Възможно е това да са последиците от жестокото орязване, на което режисьорът подлага филма в последния момент, за да го съкрати с повече от една трета, пише Екатерина Барабаш в Кино-театр.ру, още преди да стигне до по-лошото. А то е, че „през цялото време сякаш филмът се разпада – в него няма ос, няма здрава основа, около която би могъл да се завърти  сериозният сюжет“. 

"Площад Славейков"