Какво каза на естонците Туск 6 месеца по-рано и защо ни погъделичка доста по-различно

Колко малка ще да е България? Зависи – в сравнение с Естония, от която поема щафетата на Председателството, България е направо огромна. И по територия и по население – за историческите корени на българската държавност, да не говорим. Естония е сравнима с България и по своето основно посткомунистическо нещастие да бъдe напусната от около 15-20 на сто населението си – катастрофа, характерна за всички бивши съветски колонии в Европа (световната класация по демографски срив се оглавява именно бившите съветски колонии в Европа), изолирани насилствено от нормалността десетилетия, през които западноевропейските съседи са отишли далеч напред и са превърнали страните си в магнит за изостаналите народи от съветския (конц)лагер. Сравнението между Естония и България обаче звучи особено тъжно за нас с гласа на Доналд Туск, полякът, който държа бурно аплодираната си реч на откриването на българското председателство в Народния театър в София снощи. Текстописецът на тази реч (казват, че бил един ирландец) се беше постарал да погъделичка българската гордост с основателни обобщения, като онова за бойните знамена, гарнирани обаче с нелепости, като оприличаването на балканската политика на един фантастичен телевизионен сериал (защото имало и български актьор в него), както и с примери за подражание, като Стоичков и Борисов (който можел да уплаши всеки тракийски войн). Конкретната “българска” история, вплетена в речта на Туск, беше сведена до Спартак – симпатично, но уви, абсолютно ненаучно твърдение за “роднинство” поради предполагаемото тракийско потекло на бунтаря от Рим, въстанал повече от половин хилядолетие по-рано от възникването на “най-стаpата държава в Европа”. А нещо за продължението на тази стара държавност в наши дни и за днешните ни успехи или за общото ни комунистичско нещастие с Полша в речта на Туск? Нищо – освен благодарностите и похвалите за любителя на европейските потупвания по гърба Бойко Борисов и неговата нова роля на (западно)балкански политик. Нещо повече, с обръщението към Борисов като към някакъв главен бенефициент на заредената с емоции реч я дискредитира в очите на мнозинството българи с критичн поглед към автократичния Борисов. Нищо подобно няма да откриете в една друга реч на Туск по същия повод само 6 месеца по-рано, но в Естония – там полякът също е емоционален, също рецитира на местния език и също отправя добри думи, но от съвсем друго естество. Да сравним гъделичкането на българските комплекси в София с казаното от Туск (включително и на естонски) на 29 юни 2017 г. на церемонията в Талин по откриването на естонското преседателство. Предупреждавам, че четеното на превода на речта на Туск в Талин (за чиято вярност в превода се подписвам), е крайно непатриотично по своя интелектуален (и емоционален) заряд занимание за българите, които иначе се просълзяват от елементарните комплименти на чужденците към нас. Защото в сравнението с един по-малък народ се вижда какво НЕ ни казват нашите европейски приятели и защо се обръщат лично към нашия вожд с комплименти, които да компенсират премълчаването на истини, запазени за критичините публикации в западния печат (до една “платени и поръчани”, според съуправляващия днес България познавач на поръчковостта Волен Сидеров). “Беше есента на 1980. Революцията на “Солидарност” беше току-що започнала в Полша. Помня го като днес, когато на един от многобройните митинги някой прочете наелектризиращата новина: в Талин хората излезнаха по улиците. “Това е началото на края на Съветската империя”, провикна се някой в прилив на свръхоптимизъм. Това беше първото ми запознанство с Естония. Дори не можете да си представите какво означаваше това за нас, поляците, че не сме сами. Но 8 години по-късно наистина се влюбих в Естония по време Пеещата революция. Никога преди или след това не бях виждал толкова вълнуваща публична проява. Толкова мощно и мирно едновременно. Силата на солидарността, единството и свободата се съдържаха в образа, който ме просълзява и до днес. В онзи момент разбрах, че силата на хората , които се държат за ръце е по голяма от силата на хората с оръжия в ръце. През живота си съм виждал много революции и масови бунтове, в някои от които съм участвал, но трябва да призная, че това беше ревлюцията, която съчетаваше трите измерения: етиката, естетиката и прагматизма. Вие постигнахте своето честно, красиво и ефективно. Но вие не спряхте да ме удивявате и след това. От моята политическа гледна точка, свързана с иницитивата за реформи в Полша в началото на 90-те години, вие се превърнахте в пример за безпрецедентна смелост в променянето на икономическите и финансовите реалности. Бяхте амбициозни и изключително трудолюбиви. Ето защо си оставате символ на успеха в трудния процес на раздялата с комунизма. Визионерската ви политика в бюджетната дисциплина, справянето с кризата от 2010 г. и приемането на общата европейска валута ви превърнаха в модел за подражание за региона и не само за него. Това което направи не по-малко впечатление в Европа наскоро, е вашата решимост и творческият ви подход в в огромния проект по дигитализацията. Естония се превърна в образец за всички европейци в това отношение. И днес спокойно можем да ви определим като световен водач в АйТи революцията. Изкушаващо е да се запитаме : как е възможно толкова малко хора да постигнат толкова много? Европейският съюз не означава само процедура и бюрокрация. Това е най-амбициозният политически проект в историята на Европа. И президентството, което току-що поемате, не е просто организационен въпрос, свързан с официални лица. Президентството означава да бъдете лидери в тези трудни, но изпълнени с надежда времена. С принесените от вас жертви и с трудолюбието си вие си изградихте авторитет и репутация, които предващават добър мандат под вашето водачество”. Текстът е от блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/kakvo-kaza-na-estontsite-tusk-6-mesetsa-po-rano-i-zashto-ni-pogadelichka-dosta-po-razlichno-news274241.html

Свързани новини: