Красотата – тази грешка на природата

01/14/18 18:39
(transmedia.bg)

Красотата – тази грешка на природата

Ами жените? Какъв талант, какъв изискан вкус и кураж е трябвало да имат богините на екрана или сцената (или просто богините), за да приемат знаците на възрастта като необходимата цена за щастливо (или не съвсем) изживян живот.

Юрий Рост

Отнасям се с внимание към сегашното си възприемане на света, но популярните жени като цяло не ме радват. (Както впрочем и мъжете.) Съвременните телевизионни „звезди“ са вулгарни, елементарни, лишени от чар и с лош руски език. Повечето. (Да не зачеркваме всички.)

Кои те смятат за красиви? („Те“ са всички освен мен, както се оказах, джендър мизантроп.) Тяхната оценка е само характеристика на техния вкус, или, по-точно казано, нали съм мизантроп – безвкусица. Тя се проявява във всички области на нашия недоразвит живот – от политиката до награждаването на културни дейци с ордени и медали, в медицината, образованието и производството на красиви отношения в споменатите от мен граници.

Всъщност, има и огнища на съпротива. Тези огнища греят.

Спомням си разказите на мама за довоенните времена (ужасни в същината си):

„Жените в Киев бяха красавици, ако искаш да знаеш. Оля Винтер. Сестрата на балерината си измисли фамилията „Ивер“, на френски „зима“. Къде са сега? Муся Золотницкая. Ася Александрова. Валя Кулакова – побърка се по-късно в Москва. Муся Садовская – много интересна.

Тя се омъжи за чекиста Западный. Те бяха четирима братя с псевдонимите Южный, Северный, Восточный, Западный… В трийсет и седма ги затвориха.

Четирите сестри Цехоня – една от друга по-красиви.

Стася Бронская – красавица, лекомислена, но красавица.

Валерия Францевна Драга. В нея стреляха и заради нея се изпозастреляха. Сумароков (през 1908 беше театрален предприемач) се ожени за Драга, когато тя бе съвсем млада актриса. Той бе по-голям от нея. Тя се обръщаше към него по бащино име – Сан Санич, и му говореше на „вие“. А той й викаше Драга.“

Мама в младостта си е била хубава, като скулптурата на Иван Шадр „Девойка с весло“, а споменатите лица, чийто период на разцъфтяване не съм могъл да хвана, не бяха абстрактни имена. Видях някои от киевските красавици в периода на тяхната достойна зрелост.

И на мъжете не беше лесно да остаряват… Мнозина от тях пред очите ни загубиха обаянието си, може би просто станаха онези нелепи и лоши герои, каквито са си били и по-рано, когато са им стигали силите да съхранят и в живота сценичния образ на достойни хора. То и ние имахме достатъчно енергия да се самозаблуждаваме, за да се присъединим към тяхната партия, въпреки че те не са и подозирали за нашето съществуване. Причастност към доблестта, която в края на краищата, по думите на кръчмаря Паливац от безсмъртния Швейк, е на цената на лайно, но все още изглежда привлекателна за унилото и непродуктивно мнозинство.

Аз твърде скъпо заплатих за всяка бръчка, за да се откажа от тях, казваше великата Ана Маняни.

И невероятно, но ние не видяхме тези бръчки. Видяхме прекрасните, умни, страстни и тъжни очи на лице, от което не можеш да отвърнеш поглед. Маняни, като Одри Хепбърн, като Ани Жирардо, като Алиса Фрейндлих, като Верико Анджапаридзе… незащитени от идващите години. Но защитени от предателство към себе си. И от загубата на нашата любов.

Имах късмета да ги видя. И аз ги познах.

На 90-годишнината на Тонино Гуера зад кулисите на малкия, почти като детска играчка театър на три нива за стотина зрители седеше необичайно изразителна жена.

Мука от Фаенца

– Това е Мука, знаменитата керамичка от Фаенца. Тя е почти връстница на Тонино – ми каза Лаура Гуера. – Всички известни художници на следвоенна Италия бяха нейни поклонници.

Лаура така каза – „поклонници“. Сега трудно ще разбереш какво точно означава тази дума. Навярно са били влюбени в нея. Някои са имали с нея роман. Да… Жалко, че не можах да видя Мука в разцвета й, но и сега си представях каква е била.

С някои от онези легенди все пак се засякохме във времето. И въпреки че по силата на своето по-късно рождение не можах да осъзная феномена на красотата, спомням си, че докато играех в двора с другите момчета от „театралния“ ни дом, възприемах красивите жени като нещо естествено, те все още предизвикваха възхищение у тези, които са имали щастието да ги видят в зенита им.

И ето по главната улица на Киев в тесен панталон върви актрисата Валерия Францевна Драга. А след нея бързат не само мъже, но и жени, които се опитват да я настигнат и да я погледнат в лицето, едва прикрито от жокейска шапка.

А ние нямаше защо да тичаме – тя живееше на четвъртия етаж в моята кооперация със Сумароков (същият, към когото се обръщаше на „вие“).

Или Мария Павловна Стрелкова от петия етаж („Празникът на свети Георги“, „Веселите момчета“) – беше красива не по съветски. Затова играеше жени от миналото, понякога фалшиво, както и нейния антипод Любов Орлова – жени от бъдещето. Мария Павловна беше добра. В тежките следвоенни години заедно с мъжа си Михаил Фьодорович Романов – великия Федей Протасов на руската сцена, осиновиха момиченцето Маша, умиращо от глад в провинцията, където били на турне.

Или Ала Александровна Казанская, надарена с лъчезарна, одухотворена красота и способност да бъде част от съдбата на своите ученици, много от които станаха звезди на сцената и екрана. Ако не беше войната, ние сигурно щяхме да имаме своята Дина Дърбин, само че по-красива и обаятелна, дори без песни. На 21 години Казанская играе Нина в „Маскарад“ в Театъра на Вахтангов и получава като посвещение нотите на знаменития валс.

Олга Барнет

Не съм снимал нито една от тези жени. Въпреки че Ана Александровна можех – имах това време. Но красивата актриса Олга – дъщеря на Казанска и Борис Барнет – снимах с любов. Имах и други щастливи мигове във фотографирането на женската красота. Почти неизвестната в Русия, но популярна във Франция актриса Катя Голубьова…

Катя Голубьова

Рядко все пак ще снимаш такива. Нали и природата, съвършена като цяло, рядко бърка. Затова трябва да ценим щастливите грешки на природата – таланта и красотата. Без завист.

Но грамотен, деликатен, интелигентен език може да научи всеки човек, дори този, който не е сътворен с душа и любов от Господ, а просто по генетичния план.

Научете такъв език и ще излезете от сиво-печално скроения ред.

А може да станете и красиви.

Новая газета