Данни от здравословна програма, вградена в стандартния iPhone, бяха приети като доказателство в дело за убийство в Германия, съобщи Digital Trends.

Става въпрос за случая с афганския бежанец Хюсейн Кавари, обвинен в изнасилването и убийството на 19-годишната студентка по медицина Мария Ладенбургер през октомври 2016 г. Делото срещу Кавари започна през септември миналата година, и той признава вината си, но оспорва тезите на обвинението за случая и отказа да разкрие детайли. Разбира се, отказва и на властите да даде паролата си за своя iPhone.

Apple спира да забавя старите модели на iPhone

С помощта на частна компания в Мюнхен обаче разследващите пробиват смартфона му и откриват, че Кавари е ползвал програмата за следене на активността и здравословното състояние, която е инсталирана по подразбиране в новите модели на флагмана на Apple. Данните от нея показват, че по времето, когато разследващите смятат, че афганистанецът е убил Ладенбургер и е изхвърлил тялото в река Драйзам, програмата е отчела, че той е "изкачвал стълби". С помощта на тази информация те сглобяват времевата линия на престъплението и момента, в който Кавари е влачил тялото на жертвата си по склона на речното корито, както и изкачването му обратно нагоре.

Макар в случая убийството да е било разкрито, приемането на данните от смартфон програмата поставя важен прецедент в съда и повдига болезнен въпрос по отношение на достъпа до този тип информация. 

Все повече хора ползват разнообразни програми, които следят и записват различни техни навици и дейности. Според някои специалисти е важно тези данни да бъдат само на устройството, което ползвате, и достъпни за някой само със съдебна заповед. Много софтуерни компании обаче държат подобни данни на собствени сървъри и често показват готовност да ги предоставят на властите във всякакви случаи. Добрата новина е, че Apple не е една от тях.

Подобни данни могат да помогнат за разкриването на престъпления, но и да създадат възможност за безпрепятствено и неочаквано детайлно следене на големи групи от хора. Компаниите, които ги събират, трябва да полагат изключителни усилия в опазването им. Законите пък трябва да бъдат съобразени с факта, че подобни данни могат да бъдат подменени или фалшифицирани, и приемането им за доказателства подобно на веществените може би не е най-добрият подход. Повечето юрисдикции нямат никаква установена практика за подобни случаи.