Слабо известен факт е, че преди старта на „Столичани в повече“, рекордьорът по екранно дълголетие в бг ефира, Евтим Милошев и съмишлениците му в Dream Team наливат идейните основи на „Дървото на живота“. Годината е 2011-та, а ракета носител на проекта е трилогията на Владимир Зарев „Битието“. Авторът дава пълна свобода за емоционално прекрояване на персонажите си в екранизацията, но дирижирайки сблъсъците между Лютови и Чеканови в село Извор в една от най-добрите политически сатири на малък екран Евтим качва временно проекта на трупчета. И така до 2013-та, когато TV7 инвестира в декор на площ от 2000 кв.м, изработката на 120 автентични костюма и актьорски каст-мечта в лицето на Йосиф Сърчаджиев, Мария Каварджикова, Койна Русева, Христо Шопов. Двата сезона на изключително красиво заснетата следосвобожденска сага се извъртяха някак междудругото, преди въпросната телевизия да издиша от ефир. Пет години по-късно, след успешното си партньоство с Dream Теаm в „Откраднат живот“ и преди премиерата на криминалето „Дяволското гърло“, Нова тв рестартира в прайм тайм „Дървото на живота“. След сезона на евтинджос страстите във „ВИП Брадър“ и турбуленциите между лекарите в „Свети Кирил“ гладният за качествено бълагрско кино зрител преглъща вечерята си с патриотизма и страстите в семейство Вълчеви.

Забравили сте за какво иде реч в сюжета? Ето го накратко. Стожер на Вълчеви е Асен (Йосиф Сърчаджиев) – патриот, благодетел и предприемач, стопанисващ фабрика, имение и бирария във Видин. Единствената му дъщеря Бела (Койна Русева) е акушерка, но по ирония на съдбата безплодна. Синовете му Панто (Владо Карамазов), Христо (Башар Рахал) и Илия (Моню Монев) са бохем с безскрупулни амбиции за печалбарство, юрист и кръчмар с физически недъг. Революционният дух и идеализма на Асен носи само офицерът Йордан (Христо Шопов), който е и негов любимец. Героят на Йоско умира малко след като изчита манифеста на независимостта, а кончината му тласка Вълчеви към разцепление за наследството.

„Монитор“ направи кратка дисекция на персонажите и любопитните моменти от кухнята на поредицата.

Защо Видин?

Изборът на Видин като локация Милошев обяснява така: „Днес се слави като най-бедния град в Европейския съюз, но тогава е бил сред най-развитите у нас и портата на страната ни към Европа. По Дунава у нас е пристигало всичко значимо за западната култура.” Извън изградения за нуждите на продукцията декор клапата щраква и на ключови локации като двореца Врана, резерват Витоша (с. Кладница), „Сан Стефано” 6, сградата на KNAUF, Семинарията, Домът на Москва в София, Военната академия, храм „Св. Николай Софийски”, яз. „Пчелина”, къщата на Елин Пелин в с. Байлово. Първият сезон приключва с мащабни бойни сцени заснети в Кокаляне.

Предисторията

За Евтим Милошев и екипа му в Dream Team “Дървото на живота” стартира като бизнес проект, но бързо се превръща в кауза. Идеята да разкаже съдбата на богат род от периода на Освобождението до наши дни еволюира в мисия за изтупване на националното самочувствие от нафталина. „Имаме минало, което си струва. Както казва един приятел: „За да знаем каква България можем да имаме, трябва да си спомним каква сме имали”. Началото на XIX век е било време на идеала и духа. Предците ни са се гордеели с идентичността си и са живели с усещането, че пишат историята”, не крие вълнението си продуцентът. Дар словото му дръпва патриотичната жилка и на кмета Йорданка Фъндъкова, която предоставя на екипа целия реквизит на Музея на София напълно безвъзмездно. Милошев и главният сценарист Иван Спасов отиват в общината след денонощие престрелки по склоновете на Витоша над Железница. Режисирайки взрив от черешови топчета, пълзене сред листата и дъжд от гилзи те акостират пред първата дама на столицата с вид на корабокрушенци. „Целите бяхме мърляви след снимките. Прие ни без предварително записана среща жената, оставихме кални стъпки в кабинета й навсякъде”, спомня си с усмивка бившият репортер на „Ку-ку”. „Където не сме поискали съдействие за този проект, от там не сме го получили. Спестили сме адски много разходи за наем на локации и реквизит само от съмишленици в каузата.”

Фаталните жени

В патриотичната сага Луиза Григорова показва за пръв път хулигански финес като актриса.

В „Стъклен дом“ Луиза Григорова не беше нещо по-различно от мрънкащ тийнейджър, роден със златна лъжичка в устата. В „Дървото на живота“ зрителят успя да улови първите наченки на женственост и един особен хулигански финес, който бившата моделка на „Ивет фешън” има като актриса. В личен план на снимачния сет Луиза се влюбва в режисьора Мартин Макариев, а по сценарий хлътва по героя на Христо Шопов – Йордан, и е насилвана по най-малкия брат Илия. Тя препасва престилката на прислужницата Яна и разширява периметъра си на действие и от педантичното сервиране на шербет към мачкане на грозде в двора на аристократичната къща и палене на фитила на мъжките фантазии.

Преди Яна да пристане на Йордан обаче той ще запали чергата на пуританите в града като опита да извърви пътя до олтара с туркинята Азра. Забранената му любов идва с теменужения поглед на дебютантката с гватемалски корен Александра Лопез. „Тя е интровертна и обрана, защото ислямът го налага, но в същото време е борец и отстоява чувствата с цената на всичко”, разказа за „Монитор“ възпитаничката на Иван Добчев.

Теди Духовникова е неотразима като изкусителката Божура.

Естествено, гвоздей в женското царство на "Дървото на живота" е присъствието на Божура, чиито жартиери закача под своята рокля-обръч Теодора Духовникова. „Тя се появява в най-неподходящия и фатален момент в дома на Вълчеви. Страхотна авантюристка е и в същото време модерна, мислеща по европейски особа. А на жена с подобен бунтарски дух в началото на ХХ век не се е гледало с добро око”, разказва носителката на „Аскеер”. Екранната палавница ще усуче мустака на Карамазов около показалеца си, но в радара й на изкусителка попадат и братята му Христо (Башар Рахал) и Илия (Моню Монев). За Духовникова най-красивото нещо в сцените е изказът на персонажите с възрожденска осанка. Заучавайки репликите тя акцентирала върху всяка дума, защото речта била особено поетична:„Ще ви дам само един пример от реплика на Божура: „Болест да беше, майко ­ да я излекувам, рана да беше, да я превържа. А то любов!”. Кажете, кой говори в днешно време така?”, не крие вълнението си Теди.

Декорът

Домът на Вълчеви всъщност е декор, изграден върху 2000 кв. м площ, в павилион до столичната зала „Фестивална”. Четири спални, кухня, баня и антре колкото киносалон е изпипал до последния буржоазен детайл сценографът Паоло Фаенци. Сериозен процент от мебелите са преотстъпени от антиквари, а приборите за хранене на фамилията идват от Италия. „Това е било типично за богатите българи навремето. Те са набавяли обзавеждането си от чужбина, предимно от Франция, но и от Англия и Австрия”, казва Фаенци, чийто постоянен адрес от години е в София. Стените красят репродукции на картини, дадени от галериста Румен Манов. Непосредствено до къщата се шири възстановка на Видинската капия по която трамбоват гостите на града и до днес. Фаенци я гради по снимки от XIX в., на които ясно се вижда, че търговците са излагали стоката си на земята, затова и чаршията в сериала ще бъде лишена от сергии.

Къщата на Вълчеви е обзавдена с антикварни мебели от Франция и Австрия.

„Постарали сме се да сме максимално прецизни към детайла, защото зрителят следи историческата достоверност на такива продукции под лупа и всяко несъответствие дразни”, категоричен е Евтим Милошев и изразява респект към работата на художничката Ирина Кочева. Тя създава над 120 характерни за епохата костюма, но разчупва стереотипите с размах. Така например турското семейство, част от едрата буржоазия и търговци на тютюн, не носи потури, къси елечета и ризи с деколте до пъпа.