“Неточност в превода очевидно задейства политическия “дебат“ относно Истанбулската конвенция и той стана платформа за хора, които я експлоатират за свои политически цели.“

Това заяви пред Клуб Z Бриджит О'Лъфлин, изпълнителен секретар за мониторинговия механизъм на Истанбулската конвенция към Съвета на Европа.

“Конвенцията обаче е инструмент в политическите битки не само в България. На много места се казва, че с нея искаме да въведем неща, за които хората не са готови. Например страните да признават еднополови бракове, третия пол… Не съм напълно сигурна откъде идва това.“

Що е то Истанбулска конвенция – въпроси и отговори

“Знаем, че има проблем с превода, който обаче беше направен от Съвета на Европа преди България да подпише Конвенцията (на 24 април 2016 г. – б.р.)“, коментира О'Лъфлин. Получила се е неточност, защото на български език няма дума, която да съответства на “gender“. Това беше проблем и в Русия.“

Тя заяви, че Истанбулската конвенция скоро ще има нов превод на български език.

“Истанбулската конвенция ще помогне да се осигури правна защита за жертвите на домашно насилие и наказателно преследване на извършителите... Главната цел на Истанбулската конвенция е защита на жените от насилие – на улицата, в автобуса, вкъщи. Фокусирана е обаче върху домашното насилие, защото широко разпространено е мнението, че каквото се случва вкъщи, си остава вкъщи. Домашното насилие обаче е престъпление.“

Домашното насилие е много разпространено в Европа, но много случаи не стават известни на властите, защото жертвите не признават, припомня тя. Затова има нужда от законодателни промени и по-ефективно прилагане на законите.

“Когато ратифицира конвенцията, България ще трябва да промени Наказателния си кодекс и да го съобрази с конвенцията. Имаме независими експерти, които правят мониторинг на страните. Имаме възможност да помогнем на страните те да направят така, че наказателното им право да съответства на изискванията на конвенцията. За да бъда напълно честна – в много страни законодателството е добро, просто не се прилага.“

Мерките за борба с насилието трябва да бъдат комплексни, смята О'Лъфлин.

“За да се справим с домашното насилие, на първо място трябва да образоваме хората, най-вече децата, но не само. Трябва да се осигури защита на жертвите. Насилниците трябва да се извеждат от дома, не жертвите (българският Закон за защита от домашно насилие предвижда извършителят “да бъде поканен да напусне съвместното жилище“ – б.р.). Понякога е добре институциите да се опитат да помогнат на извършителите да променят поведението си. Но най-вече жените трябва да бъдат независими и да не трябва да зависят от мъжете в такава степен, в каквато зависят сега.“

Понятието “gender“, преведено на български като “социален пол“, се отнася до стереотипите за социалните роли на мъжа и жената, изтъква О’Лъфлин.

“Момчетата и момичетата се възпитават различно, понякога имат различни ценности. Мъжете имат власт и сила – физическа и икономическа, затова жените са по-изложени на насилие. В много култури трябва да се промени отношението към домашното насилие.“

“Съветът на Европа цели създаване на координирана политика за защита на жертвите и наказателно преследване на насилниците. Образованието има ключова роля за това. Децата трябва да се научат да решават проблемите си без насилие.“

Истанбулската конвенция е договорена през 2011 г. в Истанбул. Влиза в сила през 2014 г. и е подписана от 44 държави и от Европейския съюз. Досега е ратифицирана от 28 държави.