С кариерата на Корнелия Нинова като лидер на БСП е приключено. Трендът върви надолу и няма изгледи да се върне нагоре. Това обаче не е добра новина - както за Нинова и нейните симпатизанти, така и за всички български граждани. Дори за онези, които ненавиждат БСП.

Вътрешнополитическите процеси в столетницата са изключително интересни. Дори най-големите опоненти на БСП не могат да отрекат, че тя е единствената демократично устроена партия от тези, които са в настоящия парламент. В този смисъл случващото се в БСП е показателно за това доколко демокрацията може да вирее на родна почва.

Нинова започна председателстването си с летящ старт. И досега тя е единственият лидер на БСП, който е успял да победи ГЕРБ на национални избори, а именно на последния президентски вот. Успехът бе зашеметяващ. Мнозина в БСП, които в началото потриваха ръце и чакаха изборната нощ, за да се саморазправят с Нинова, се видяха принудени гузно и мазно да се присламчват към нея.

Малко след това Нинова решително реформира БСП, като прокара текст в устава, чрез който разкара старите втръснали на всички лица от парламента. Политиците у нас много обичат да говорят за обновяване, но Нинова е комай единственият партиен лидер, който направи реални крачки към такова.

В началото на своето председателстване Нинова почти убеди, че е опозиция на ГЕРБ. Публично тя категорично отхвърли опитите на управляващата партия за някакъв вид колаборация. В блестяща реч от парламентарната трибуна лидерът на БСП обясни на герберите, че по този начин тя брани не само интересите на своите избиратели, но и на избирателите на ГЕРБ, които също са против подобни колаборации.

Речта на Корнелия

Продължението обаче не бе чак толкова добро, колкото началото. Още преди последните парламентарни избори Нинова допусна сериозни издънки. С непремерената си реплика за това какво ни е отнела демокрацията и с изявленията, че ако стане премиер ще работи за отпадане на санкциите срещу Русия Нинова добави около 300 000 гласа в полза на ГЕРБ в деня на вота. В много случаи Нинова се показваше не като принципен политик с визия, а като политик, който само се чуди как да яхне една или друга вълна. И в крайна сметка точно това й поведение логично доведе до нейния политически провал.

Залитането на Нинова към разследването на приватизацията със задна дата доведе до един-единствен резултат - публичното оповестяване на факта, че и тя самата е участвала в тази приватизация. При това е част от нейните най-лоши образци - напълно законни, но съмнителни от морална гледна точка. По този начин Нинова вдигна топката на всички свои врагове - във и извън БСП. И не може да им се сърди, че те се възползваха, за да забият воле в мрежата й.

Докато Нинова използваше влиянието си в Националния съвет на БСП, за да прокарва уставни текстове с цел обновлението на партията всичко беше идеално. На последното заседание на съвета обаче Нинова употреби това влияние, за да убеди съпартийците си да не подкрепят Истанбулската конвенция. И получи не просто едно воле, а неспасяеми шутове от всички страни.

Простичкият въпрос как е възможно социалистическа партия да не подкрепя конвенция, чиято основна цел е равенството между половете всъщност е огромна критика към Нинова. В момента Сергей Станишев, човекът, който самолично наложи на БСП Делян Пеевски за шеф на ДАНС, изглежда по-симпатичен от Нинова. По-симпатична изглежда и Цецка Цачева, която бе размазана от БСП на последните президентски избори. Защото и Станишев, и Цачева, застъпват европейската позиция, че Истанбулската конвенция трябва да бъде подкрепена.

Политическото фиаско на Нинова обаче не е добра новина. На първо място ГЕРБ очевидно скоро няма да имат никаква алтернатива на прокламираната от тях политическа стабилност. А параметрите на тази стабилност са ни до болка познати: процъфтяваща корупция и липса на върховенство на закона във вътрешен план, както и безсрамно навеждане във всички посоки - и на Изток, и на Запад - по отношение на външната политика.

Демокрация и пазарна икономика по време на преЦедателство

Другата причина е по-дългосрочна. България, в която социалното неравенство е с размерите на пропаст, отчаяно се нуждае от истинска лява партия, която да защитава интересите на огромното мнознство онеправдани от криминалния преход, който доведе до там, че мутрите станаха елит. Грижата за бедните не е комунизъм. Напротив - отказът от такава грижа е най-прекият път към комунизма. Единственият начин неравенствата да се преодолеят е онеправданите да поискат това достатъчно категорично. Западният капитализъм е придобил човешко лице не поради друго, а поради страха на тамошния елит, че и на Запад може да се случи нещо като Октомврийска революция.

Конфликтът, който може да доведе до преодоляването на неравенствата у нас, вече е налице. Българинът няма склонност към революции, но не обича да се минава, както е известно. За това една голяма част от българите емигрираха, а друга част предпочитат да не работят, вместо да го правят за смешно заплащане. В резултат мнозина работодатели се оплакват, че им липсва работна ръка. Голямата част отказват да назоват истинския проблем и търсят какви ли не обяснения. Сблъсъкът на позиции обаче е достатъчно силен и със сигурност - рано или късно, от него резултат ще има.

Процесът на култивиране на дивашкия български капитализъм ще е далеч по бърз и ефективен, ако в България има истинска лява партия. Провалът на Нинова обаче за пореден път отлага превръщането на БСП в такава. А може би истинската лява партия у нас тепърва трябва да се създаде.