Речта на Доналд Туск. Боже!

 

Получихме по пощата флашка със запис, от който се разбира как председателят на Европейския съвет Доналд Туск е поръчал на ирландския писач на речи Уго Брейди речта му за откриването на Българското председателство на ЕС. Обнародваме записа без излишни обяснения и тълкувания. Всички съвпадения на имена са случайни.

Доналд Туск: Уго, трябва ми една реч за тази седмица.

Уго: Нямаш проблеми. Колко дълга?

Доналд Туск: Кратичко да е.

Уго: Правилно! Няма смисъл да отегчаваме хората. За коя държава става въпрос?

Доналд Туск: България.

Уго: А, сещам се. На запад от Нигерия.

Доналд: Не се излагай! Тя е в Европа, не в Африка.

Уго: Аз съм писач на речи, не съм географ от Нешънъл джиографик. Пък и всички тия са шитхол, дето рекъл оня. По какъв повод е речта?

Доналд Туск: България поема председателството на Европейския съюз.

Уго: Пък аз си мислех, че Съюзът ще се разпадне чак след пет-шест години.

Доналд Туск: Плащам ти да пишеш речи, не да мислиш. Това председателство е само формалност, тъпако!

Уго: Нямаш проблеми. Трябва само да уточним някои неща.

Доналд Туск: Казвай, че съм зает с Брекзита. Тия копелета ще си платят, да знаеш.

Уго: Нигерийците, тоест българийците и разните подобни, много се радват като им говориш на родния език. Ще можеш ли да говориш на българийски?

Доналд Туск: Ако е по-кратко. А ти знаеш ли български?

Уго: Не.

Доналд Туск: А как ще напишеш речта тогава?

Уго: Имам си начин.

Доналд Туск: Какъв ?

Уго: Маша.

Доналд Туск: Каква Маша, бе?

Уго: Само гледай. Тоест слушай.

На записа се чува набиране на телефонен номер, след това сладострастни пъшкания.

Уго: Ало, Маша. Остави сега тия клиенти. Трябваш ми.

Маша: Не мога. Тия плащат добре.

Уго: Аз плащам двойно.

Чуват се кратки пререкания, след това разговорът продължава.

Маша: За какво става въпрос?

Уго: Ти нали беше българка или нещо подобно?

Маша: Аз съм рускиня, тъпако!

Уго: Все един курвенски шитхол. Няма ли там някоя българка?

Маша: Майната ти.

Уго: Плащам тройно.

Маша: Има тук една. Ама е много смотана. Била нещо учителка в България. По литература, история или нещо такова. Води се Круела Фамоза, но иначе е Донка.

Уго: Точно такава ми трябва. Дай ми я!

Круела Фамоза: Ало, Донка на телефона.

Уго: Ти нали си българийка или нещо подобно?

Донка: Българка, не българийка.

Уго: Все същият шит. И си била учителка, така ли?

Донка: Преподавах литература и история.

Уго: Браво на теб. Кажи ми кой е най-прочутият ваш поет, писател или нещо подобно?

Донка: Иван Вазов.

Уго: А, „Иван”. Познато ми е. Знаеш ли му някое стихотворение, дето възхвалява Нигерия.

Донка: Знам. Ама е България, не е Нигерия.

Уго: Добре, щом настояваш. Напиши ми това стихотворение. Ама само един куплет. На българийски.

Донка: На български.

Уго: Добре, щом настояваш. А тая твоя Ниг… Българр… печелила ли е някога война? Първата световна например? Или Втората…

Донка: Не, загубила ги е.

Уго: Чудесно! Напиши ми тогава, че не сте загубили нито едно знаме през войните.

Донка: Ти пък откъде знаеш?

Уго: Всички, дето са загубили войните, така разправят. Кажи сега кого най-много обичат българийците?

Донка: Бойко Борисов.

Уго: Той какъв е? Артист? Боксьор?

Донка: Не, министър-председател.

Уго: И за защо го обичат толкова?

Донка: Защото е як.

Уго: Чудесно! А вие си имате велики предци, нали?

Донка: Да, откъде знаеш?

Уго: Всички шитхол си имат велики предци. Вашите кои са?

Донка: Траки, славяни, бъл…

Уго (прекъсва я): Траки като Спартак. Добре, това ще свърши работа. Искам да ми напишеш, как оня там, вашият боксьор…

Донка: Министър председател.

Уго: Така де, все тая. Та как той е як като трак напиши. Не. Напиши, че е толкова як, че може да победи всеки трак.

Дона: Ама какви са тия глупости?

Уго: Не ти плащам да оценяваш, а да пишеш. Чакай сега малко на телефона, да питам нещо един човек. Дони, тия дето ще стават председатели, получават ли европейски субсидии?

Доналд Туск: Да, получават.

Уго: Ало, Маша, тоест Даша. Пиши също, че българийците всичко сами са постигнали без чужда помощ. Абе знаеш ли какво. Направо напиши една кратка реч на българийски, все едно, че откриваш селско училище. Или трафопост, все едно. Аз ще ти дам после допълнителни указания, а ти ми прати речта по мейла. До довечера да си готова. Плащам тройно.

Доналд Туск: Ама какви са тия Маша, Даша. Те ли ще ми пишат речта?

Уго: Нямаш грижи! До довечера ще е готова. Ще кажеш там едно стихотворение на българийски, ще кажеш също, че не са губили знаме през войните и че се оправят сами. И най-важното. Че техният боксьор, тоест министър-председател, е толкова як, че може да набие всеки трак. Това ще кажеш.

Доналд Туск: Ама това са страшни глупости! Ще ме замерват с развалени яйца. На нещастни кокошки.

Уго: Ти си гледай там бежанците и брекзитите, не ме учи как се пишат речи. Познавам ги аз всичките тия нигерийци, българийци, отохтонци и всякакви шитхолове. Ще ти ръкопляскат и ще те хвалят, а на бас.

Доналд Туск: О, боже!

Уго: А, сетих се нещо. Тоя футболист Стоичков, не беше ли българиец?

Доналд Туск: Да.

Уго: И него ще споменеш в речта.

Доналд Туск: Боже!…

(Тук записът се прекъсва)

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/01/16/%d1%80%d0%b5%d1%87%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b4-%d1%82%d1%83%d1%81%d0%ba-%d0%b1%d0%be%d0%b6%d0%b5/

Свързани новини: