Катрин Деньов, дай свинята!

 

 

„Писмото на Деньов“ е опит да се каже нещо против неуравновесената кампания за борба със „свинете“. Кампания, която като минимум лишава мъжете от основно право – презумпцията за невиновност. Опитът обаче се оказва неуспешен.

 

Юрий Сафронов

кореспондент на „Новая газета“ в Париж

 

„Линчуваха Катрин Деньов в интернет“, написа вестник „Фигаро“ и като цяло не преувеличи много. Френските коментатори – феминистки, журналисти, философи, преподаватели плюс държавният секретар по въпросите за равенство между мъжете и жените, произведоха потоци от праведна критика срещу подписалите откритото писмо, публикувано под заглавие „Ние защитаваме свободата на ухажването с докосване, неотменима част от сексуалните свободи“. Писмото се появява на 9 януари в „Монд“, под което са се подписали повече от сто жени, но само Катрин Деньов е известна в цял свят. И заради нея подписката получава огромен резонанс.

 

Защо се появява „писмото на Деньов“

Акцията в защита на мъжките „права за ухажване с докосване“ към жените е като отговор на тоновете статии, открити писма и телевизионни сюжети, които се изсипаха върху главите на французите в последните три месеца, откакто бушува „делото Уейнстейн“.

Не може да се каже, че по-рано във Франция не е обсъждана необходимостта от засилване на борбата срещу различните форми на сексуално насилие. Обсъждани са и дори има последици: през зимата на 2015 е приет Национален план за борба срещу сексуалния тормоз в училищата, през лятото на 2015 – в транспорта, лятото на 2017 парламентът гласува забрана да бъдат избирани хора, осъждани за сексуални престъпления… Има и закони, приети през 2010-2014, предвиждащи сериозни наказания за сексуален тормоз. Холивудската история с Уейнстейн поставя нов етап в борбата за правата на жените – във Франция и в целия свят.

Веднага след избухването на скандала през октомври френската журналистка Сандра Мюлер призовава съотечественичките си да разказват за тормоз, на който са били подлагани жени, като използват хаштага #BalanceTonPorc („Дай свинята“ или „Дай говедото“). Още в първите дни паролата става най-популярната във френския сектор на интернет. Последват разследвания в медиите за системни нарушения във всички области на живота; тълпи извратеняци се оказват във френското кино и журналистиката, в младежките сдружения на Компартията и Соцпартията, в болници, колежи, разбира се и в градския транспорт.

Междувременно в Париж действа специален екип на Службите за сигурност в транспорта, който хваща граждани, получили „сексуално освобождаване за сметка на други граждани“. През 2016г. 32 души са осъдени ефективно.

Само вестник „Монд“ след началото на „делото Уейнстейн“ през октомври 2017 г. публикува 300 статии на тема сексуални посегателства. За сравнение: предишното полугодие същият вестник посвещава на темата 4 материала.

И ако „Монд“, както винаги, демонстрира пример за балансиран подход към отразяване на темата, то в социалните мрежи малцина говорят за принципите на здравомислие и за несъразмерното отразяване на двете страни от проблема. Някои феминистки изразяват възмущение от фактите, че ретроградното френско общество не изхвърля „свинете“, обвинени в сексуален тормоз, на бунището с лекотата, с която го прави американското общество.

„Писмото на Деньов“ е опит да се каже нещо против неуравновесената кампания за борба със „свинете“. Кампания, която като минимум лишава мъжете от основно право – презумпцията за невиновност. Опитът обаче се оказва неуспешен.

 

Берлускони в помощ на Деньов

„След делото Уейнстейн дойде осъзнаването на мащаба на проблема „сексуално насилие над жени“ – в частност в професионалната сфера, и това осъзнаване беше необходимо“, съгласяват се авторите на писмото.

Но те са „против намесата на самопровъзгласили се прокурори в частния живот“, против „полицейския феминизъм“ и против „пламенното желание да пращат свинете в кланицата“, всички до крак.

Те се противопоставят жената да е изобразявана в ролята на беззащитно дете, намиращо се „под властта на демони-фалократи“, против унищожаването на „сексуалната свобода“ под натиска на ретрогради, ръководещи се от ценностите на „викторианския морал“.

Подписалите писмото също така дават право на мъжете за „настойчиво ухажване“ – в това число им разрешават „погалването по коляното“, те могат „да откраднат целувка“, да говорят за „интимни“ неща по време на бизнес вечеря“…

Да се съгласим с това е малко по-трудно.

А когато декларираш, че „жената може да не се чувства травмирана, когато в транспорта към нея без да пита се притиска някой с идеята да „свали напрежението“, въпреки че това е и правонарушение, възникват въпроси относно адекватността на авторите.

Посланието, че „инциденти, свързани с докосване тялото на жената“, „не са толкова страшни“, те „не засягат непременно нейната чест“, е разбираемо – „вътрешната свобода не бива да се подлага на насилие“. Проблемът обаче е там, че подобно изявление би било по-уместно по време на разговор на психолога с жена, преживяла изнасилване, но не и в контекста на открито писмо в защита на „свободата на ухажването“.

Като цяло авторите на писмото – писателката и психоаналитик Сара Шиш, писателката Катрин Миле, актрисата и писателка Катрин Роб-Грийе, журналистката и преводачка Пеги Састр, журналистката и писателка Абнус Шалмани – не са се справили със задачата да дадат алтернативно балансирано мнение.

То се оказва неубедително: на 13 януари това косвено признава и редакцията на вестник „Монд“, смятайки, че вероятно е трябвало преди публикуването да помолят авторите „по-ясно да изразят позицията си“.

Ситуацията се утежнява и от изявлението на една от подписалите писмото – порнозвездата от 70-те Брижит Лахай, която е поканена на телевизионен дебат с професионалната феминистка Каролин де Аас.

В разгара на полемиката от устата на любезната госпожа Лахай се излива следното изречение: „Може да се изпита оргазъм по време на изнасилване, за ваше сведение.“

Същия ден френските медии разпространяват декемврийската радиоизява на писателката Катрин Миле. „Това е голям мой проблем – много съжалявам, че не съм била изнасилвана“, заявява писателката. В същото предаване тя разказва, че многократно е правила секс против желанието си – например за да не обиди поредния настойчив господин.

Разбира се, казаното от госпожа Миле е въпрос на нейни лични чувства (както и на госпожа Лахай), но все пак ги обвиняват в „пропаганда и банализация на насилието“.

И за да ги довършат, френските медии цитират Силвио Берлускони, който по телевизия „RAI 1“ излиза в подкрепа на авторите на писмото за „свободата на ухажването“. „Берлускони подкрепя Деньов“ – представителките на френския „полицейски феминизъм“ (ако такива съществуват) могат да тържествуват на законно основание.

 

Търсене на третия път

„Рискът от тормоза е насилие, рискът от ухажването е любов“, казва Олга Прокопиева, дизайнер, координатор на правозащитната асоциация „Russie-Libertés“.

И предлага на авторите на писмото да се поразходят примерно из парижкото предградие Бонди, където организацията SOS Femmes оказва помощ на жени, преживели насилие: „Разходете се, за да научите повече за опасностите, дебнещи общество, склонно да оправдава тормоза.“

„Разбирам страховете им“, частично оправдава авторите на писмото преводачката Ема Лавин: „Те виждат как политкоректността заменя закона, а на всички, които се изказват против, им затварят устата… Съгласна съм с призива да не представят жената изключително в ролята на жертва. И не бъркайте прекалено настойчивото ухажване със сексуална агресия. Но защо да наричаме „дребни“ сериозни правонарушения – примерно, когато тормозят жена против нейната воля.

Актрисата и театрален режисьор Ана Тен, която живее във Франция десет години, изброява десетки случаи на „настойчиво ухажване“, които се случили на нея в Париж и предградията. Към нея се притискат в метрото, преследвали я през нощта по безлюдна улица, долепяли се до нея на ескалатора с цел „запознанство“ с въпроса „Смуче ли ти се?“, завършило заканително „Млъквай, грозна курво!“ и т.н.

Ема Лавин като момиче преживяла два случая на сексуален тормоз. „В нашата група на парижкия колеж от 6 приятелки сексуално насилие в една или друга форма са преживели четири от тях“, казва Ема.

„Нямам нито една позната, която поне веднъж да не се е сблъсквала с нещо подобно“, твърди Тен, която миналата есен постави в малък парижки театър спектакъла „И аз се замислих за бунт“, изграден на документални свидетелства на жени.

Няколко подобни случая (станали с нея в различни градове на Франция) изброява и Олеся Титаренко, журналист в RFI.

И Ана, и Олеся подчертават, че френските „ловци“ стават особено настойчиви, когато разберат, че пред тях е неопитна чужденка, която „лошо се ориентира в местността“, и едва ли някъде ще се оплаче. Както и тийнейджъри. По принцип у повечето жени ще се намери причина, поради която те няма да искат или няма да могат да разкажат какво се е случило с тях – това е доказано от социологически проучвания и полицейската статистика. Амандин Матрикон-Шарло, ръководител на Службата по охрана на транспорта (SRT) за парижкия регион, казва, че дори когато успеят да хванат перверзника на „местопрестъплението“, 3 от 4 жени отказват да подават жалба. А без жалба не може да се започне процедура.

Именно поради това министърът на правосъдието на Франция Никол Белубе заявява, че два дни след началото на акция „Дай свинята“, е била изключително впечатлена от свободните интернет разобличения, но все пак настойчиво призовава жените да „отидат да подадат жалба“ в полицията.

Да подават оплаквания, а не да организират „лов на вещици“, против което е и писмото. То предизвика във френския сектор на интернет нов трус с магнитуд 9 бала по скалата на Уейнстейн.

Но някой ден емоциите ще стихнат и ще дойде време за по-балансирани обсъждане на проблема. „Трябва да дедраматизираме сексуалността – да я свалим от пиедестала и да я измъкнем от калта. Трябва да се научим да говорим и за най-тъмните и жестоки нейни страни, както и за най-щастливите и позитивни. Но засега живеем в хиперсексуално общество, където в реалното всекидневие сексуалността си остава нещо срамно“ казва Ема Лавин.

А гневните разговори по забранената тема придобиват характера на война.

От едната страна на фронта са адептите на изконното разпределение ролите – мъжът е завоевател, жената – трепереща вейка. От другата са крещящите „Дай свинята!“

В неделя вечерта вестник „Монд“ публикува отговора на Катрин Деньов. Актрисата заявява, че писмото в никакъв случай не оправдава насилието, иначе тя не би го подписала. Деньов обясни причините да го подпише: „Не харесвам тази особеност на нашата епоха, когато всеки се чувства в правото си да съди и осъжда.“ „Кой може да гарантира, че (в резултат на акцията #balancetonporc) няма да има манипулации, няма да има самоубийства на невинни хора?“

„Монд“ уточнява, че Катрин Деньов осъжда изказването на порноактрисата Лахай.

 

Превод: Рени Нешкова

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/01/17/%d0%ba%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%bd-%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%8c%d0%be%d0%b2-%d0%b4%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%8f%d1%82%d0%b0/

Свързани новини: