- Г-н Тотев, не ми се сторихте изненадан от нападките, че Пловдив няма да бъде готов навреме за домакинството на Европейска столица на културата (ЕСК) през 2019 г. Има ли наистина закъснение в подготовката на града?

- През последните години по принцип сме заредени с негативизъм в политическото си говорене. Вижте какво се случи и с европредседателството ни и как се изтъкваше, че няма как България да бъде готова, и идва Юнкер (б.р. - Жан-Клод Юнкер, председател на ЕК), който казва – „България е готова да поеме председателството”. Та какво говорим за една културна столица?! Проектът „Пловдив ЕСК 2019” върви в много по-добро от средното темпо за такъв проект в Европа. И аз нямам съмнение, че Пловдив ще бъде една от добрите културни столици на Европа. ЕСК е двигател за развитието на един град. Това означава, че проекти, които са били затлачени от години, се реализират. Защото никой в Пловдив нямаше да тръгне да говори за Дом на Пловдивската опера, за сграда на художниците, за кино „Космос”. Това са обекти, които от 30-40 години са били занемарени. Това е искрата, която запали тази голяма промяна. И градът работи за тази промяна.

- Каква ще бъде визията на площад „Централен”?

- През 60-те години на миналия век там са съборени къщи и с решение на партията се прави площад. Заобикалящата го среда не създава усещане за площад, както е в Европа. През последните 6 години нито един специалист, архитект, включително и конкурс със 121 проектни предложения от 43 държави, не успяха да отговорят на въпроса как това изкуствено възникнало празно място да бъде привлекателно. Нямаше нито един. Включително и португалският проект, който спечели, имаше отделни елементи, които бяха добри, но и той не отговори на големия въпрос. Затова стартирахме археологическите разкопки и решихме да акцентираме на това, което е било преди 2000 години. А именно да „извадим” колкото се може повече Форума и да направим площад „Централен” музей на открито. Музей на две нива, с акцент от западната страна на улицата, от изток – колоните с магазините, а от север – Одеона. От северната страна на пощата, където лятото е много хубава сянка, ще бъде направена зона за развлечения с няколко кафенета, а срещу тях са какво? Разкопките. Това вече ще бъде място, където човек ще може да отиде с удоволствие.

- Но ще стане ли това до 2019 г.?

- Това е един много голям проект, който заема пространството до Голямата базилика с подходите към подлеза, с разширението на пешеходната зона към бул. „Цар Борис Трети Обединител” от южната страна на пощата, с плавния подход към бул. „Иван Вазов”, където ще бъде премахнат паркингът. Отделно под бул. „Цар Борис Трети Обединител” имаме връзка между Одеона и Голямата базилика. Това е огромен проект, който няма да свърши през 2019 г. И това е много важно, когато правим политика – да не правим нещо от днес за утре и да искаме да свърши утре, защото няма да е качествено. Ще отделим в подпроект настилката на площада, която ще върви по бърза писта. През 2019 г. продължаваме с археологията. Какво по-хубаво от това гостите на града и пловдивчани да виждат как се работи по археологическите обекти?

- Паметникът на Гюро Михайлов там ли ще е?

- Да. На последното заседание стана ясно, че остава там. Може би се видя и реакцията на хората. Понякога така се случва.

- И каква ще бъде връзката с Тютюневите складове, които са съвсем близо до площад „Централен” и също са една от емблемите на Пловдив?

- До месец почваме работа по ул. „Иван Вазов”. Проектът ще бъде съгласуван с НИНКН. Улицата, която сега е с 4 платна за движение с 6-метрови тротоари от двете страни, в бъдеще ще има само две платна за движение в двете посоки на автомобили. Пешеходното пространство по цялото продължение на улицата от страната на склада на Кудоглу се увеличава със 7 метра в широчина и става общо 15 метра. През 2019 г. може да се работи в Тютюневите складове. Намерихме пресечната точка между бизнес интересите и тези на държавата. Това е най-важното. И какво по-хубаво от това, че през 2019 г. ще се строи в Тютюневия град и ще виждаме кранове?

- Пловдив ще трябва да оперира с изключително голямата сума от 10 милиона и 500 хиляди лева за култура във връзка с домакинството на града ни за ЕСК през 2019 г.

- Програмата и бюджетът са впечатляващи. В тези пари не влиза издръжката на културните институти. Ако сложим и тяхната издръжка, бюджетът отива на над 20 милиона лева. От културния календар на община Пловдив са 1,5 милиона лева за събития, които не могат да бъдат класирани за ЕСК поради несъответствие с апликационната форма, но пък са важни за града. Когато говорим за проектите по ЕСК, то един от интересните, който спечели, е за изграждане на временен мост над река Марица при квартал „Столипиново”. Немски оператор го спечели.

- Какво представлява този проект?

- Това е много интересен проект. Дори в историята на Пловдив има действителна такава случка. През 20-те години на миналия век имало избори. И тогава, както и сега – хората правят кампания. Един от кандидатите за кмет отива в „Столипиново” и пита: „Какво искате от бъдещия кмет, ако ме изберете мен примерно?” Жителите на квартала отговорили, че искат мост. Викат военните и правят понтонен мост над реката. Идват изборите и цяло „Столипиново” се радва, че имат мост. Минават изборите и военните си прибират моста. Община Пловдив подкрепи Историческия музей с директор Стефан Шивачев да съберат история на общината и там този случай го пише. И когато видях, че единият от проектите е мост над реката при „Столипиново”, възникнаха асоциации. Но когато един град е хилядолетен, то има истории, има легенди... Това е една типично пловдивска история.

- Предстои още един мониторинг в Брюксел за проекта „ЕСК 2019”. Какви са очакванията ви?

- През май т.г. отиваме в Брюксел за последен мониторинг, на който трябва да получим окончателното „да”. Ако се случи, ще получим субсидия от 1 милион и половина евро. И всички, които казват, че Пловдив не се справя добре, би трябвало да замълчат. Програмата на фондация „Пловдив 2019” е договорена, което е най-важното. През миналата година се проведоха три покани за проекти, сключиха се договори за над 80 различни проекта. Нямам никакво съмнение, че ще получим „да” и ще можем да се поздравим не само със субсидията за културна програма през 2020 и 2021 г., която представлява устойчивост на проекта ЕСК, но и чисто морално, с кураж да устояваме на критиките. Имайте предвид, че 2019-а е изборна година. И отсега сме готови. Аз съм предупредил целия екип на фондацията да знаят, че голяма част от критиките, които получават, не са действителни, а са политически. Да не се влияят от това. Защото те не са политици. Те са артисти.

- А вие търпите ли на критика?

- Мен не са спрели да ме критикуват. От първия ми ден още като районен кмет. Няма по-критикуван човек в Пловдив от мен. Ако има, ми го покажете. Аз поне не знам.

- Сега ви критикуват за разкопаните булеварди в Пловдив.

- Разбира се. Но истината е, че ако имаше 30 години такива управления като нашето, нямаше сега да има разкопани булеварди. В центъра на Пловдив има 6 важни булеварда. Е как пък един не беше направен от край до край преди мен? Нито един! Бул. „Васил Априлов” до края на март ще бъде готов. Отлагаме през август затварянето на кръстовището между „Руски” и „Гладстон”. Очакваме през септември бул. „Руски” да бъде пуснат. За няколко години станахме център на индустрията. Градът се напълни с хора от други региони. Това развитие само за 4-5 години е много бързо. Градът не може да отговори. Не може да направи улици и естакади само за 4-5 години. Това е невъзможно. В районите „Южен” и „Тракия” се строи, центърът се уплътнява, а реално имаме четири моста. По тях на ден минават по 100 000 автомобила в определени часове. Е, няма как да няма задръствания.

- Затова ли се обмисля строителството на нов мост над река Марица?

- Това няма да е само мост, а той ще е част от една голяма тангента, която ще започва от пътя от Първенец до Голямоконарско шосе. Това съоръжение не само ще бъде практично, но ще бъде и красиво в архитектурно отношение, с мачти, с въжета. Там задължително ще кандидатстваме за републиканско финансиране.

- Ще посрещнем ли гостите на Пловдив през 2019 г. с по-чист въздух?

- Случващото се в момента е уникална истерия. За мен това е политически въпрос. През последните 15 години Пловдив разшири топлопреносната си мрежа с десетки километри. Всички тези зони допреди това са се отоплявали с въглища. Аз помня, като дете, че по улиците на Пловдив имаше купчини с кюмюр. По центъра на града и през 3-4 къщи виждаш купчините с въглища. Така че нямайте никакви съмнения, че въздухът в Пловдив е по-чист от този отпреди 20 години. Автомобилите са замърсител на въздуха, но никога не са били главният. Единственият главен замърсител е горенето на дърва и въглища. В Пловдив влияние оказва и местоположението. Ако се спусне мъгла над града, какви мерки трябва да вземем ние и кой от НПО-тата може да ни каже какви мерки да вземем? Да сложим вентилатори? Да издухаме мъглата? Никой не акцентира върху реалните мерки – ограничаване на отоплението на дърва и въглища, старите автомобили. И не само в Пловдив, а и в цялата Родопска яка.

Визитка:

-Роден е на 28.10.1975 година в Пловдив

- Завършил е ТУ – София. Инженер-магистър „Компютърни системи и технологии”, както и специалността „Публична администрация” в ПУ „П. Хилендарски”

-От 1997 до 2007 г. работи в частния сектор

-През 2007 г. е избран за кмет на район „Източен”

- Депутат в 41-вото НС от юли до август 2009 г.

- От 12.8.2009 г. до октомври 2011 година е областен управител на област Пловдив

- На 30 октомври 2011 г. е избран за кмет на община Пловдив

- През ноември 2015 г. е преизбран за втори мандат кмет на община Пловдив