Писател-журналист събра в книга ангелите и демоните в историята на България

• С цената на детето си първият ни топчия заплаща залпа на черешовия си топ

Историята на всяка държава е изпълнена с ангели и демони. Понякога първостепенни, друг път – второстепенни персонажи, изиграли епизодични, но ключови роли, с които са маркирали развитието на обществото им. България не прави разлика. В историята й, особено в частта на Възраждането и Третото българско царство изобилства от ангели и демони, чиито образи сега оживяват под живописното, но подкрепено с документи достоверно перо на писателя-журналист Боян Драганов. „Ангели и демони“, издадена от ИК „Ахат“, е най-новата книга на русенския журналист след тритомника „Зад завесата на големите скандали“. На близо 300 страници, изпълнени с документи, се редят десетки „калейдоскопични“ и увлекателни разкази, изобилстващи с любопитни и непознати досега подробности. За атентата в църквата „Св. Неделя“ или подпалването на Народния театър, за историята на българската авиация и първия БГ моторен самолет, за родното корабоплаване и Дунав мост, както и за цяла поредица позабравени герои и в позитивния и в отрицателния списък от последния век и половина. На страниците на този увлекателен труд, успял да намери тънкия баланс между художествения разказ и историческата истина, можем да прочетем първия в литературата ни портрет за убиеца на Стамболийски – Иван Харлаков, а също историята на брата на Христо Ботев-Боян или пък на един от най-близките съратници на Васил Левски – Васил Йонков-Гложенеца. Представяме ви откъс от книгата за един от най-ярките символи на Априлското въстание – Черешовото топче:

 
Идеята за използване на черешови топчета в Априлското въстание през 1876 г. възниква в столицата на Четвърти революционен окръг – Панагюрище. Инициативата е на Иван Куртев Тухчиев, роден в Панагюрище през 1851 г. Десетина години пребивавал в Цариград, където помагал в хана и в свещоливницата на баща си Кузо. После заминал за Русия, където получил известна артилерийска подготовка. Участвал в Черногорското въстание през 1874 – 76 г., където били използвани дървени топчета, и се запознал с тяхното устройство. Воювал в Сръбско-турската война през 1876 г. Същата година се завръща в Панагюрище и предложил на Бенковски и братята Най- ден и Пею Дренски да направят черешови топчета. Павел Бобеков (следвал турско военномедицинско училище) и Лука Ланджев (служил в турска во- енноснабдителна част и съученик на Хафъз паша) приели предложението. Куртев бил заподозрян и забягнал в Русия, служил в Доброволческата бри- гада на ген. Черняев. На 21 април 1877 г. постъпва в опълчението, получава орден за боя при Стара Загора на 19 юли 1878 г. Участва в Съединението и в Сръбско-българската вой- на. Умира на 1 септември 1924 г. в родния си град.

Революционният комитет възложил на коларя Стоил Финджеков,

роден през 1832 г. в Панагюрище, да направи един черешов топ, за да се изпита. На младини Стоил, като бе- дно момче, отишъл в Цариград да си търси работа. Главил се слуга при Мехмед Али паша, който бил големец в Терсханата (Мор- ския арсенал), където се поправяли оръдия- та на турската армия. От гледане понаучил нещичко за топовете. В Цариград Стоил приел протестанството, на което останал верен до гроб. Всяко начина-ние започвал с молитва към„Вишний бог“. След като се върнал в Панагюрище, отворил коларска работилница. Стоил с мерак приел да направи дървен топ. Най- напред започнал да работи колесника на топчето, но тъй като дюкянът му бил близо до пазарния площад и конака, се преместил в избата на Калоянови, която се намирала на „долненското хоро“. Първо- начално били отсечени два трупа – единият при Кривчовата воденица, от градината на Генчо Кривчов, а другият – от двора на Стоил. След няколко седмици усилна работа първият български черешов топ бил готов. Дължи- ната на дулото му била 1,10–1,15 м.

Отвън тялото било намотано с катранено въже.

Поставен на предница от тек каруца (с един кон) с дървена ос и дървени наплати, топът бил приспособен да се движи чрез впрягане на кон или магаре. Изпробвали топа в местността Мурджов лещак, югоизточно от Панагюрище. Стоил запалил фитила, топчето подскочило, издало слаб звук, пукнало се и изхвърлило гюлето от кантарен топуз на 1–2 метра от дулото. Тогава в работата се включили почти всички майстори тюфекчии в сели- щето – Андрей Манчев, Тодор Перфанов, Ненчо Цуцеков, Никола Меченов и Тодор Гелин, които се ръководели от прочутия оръжейник Никола Бим- башиев. При направата на второто топче Бимбашиев предложил отвътре дулото да се обвие с тенекия, за да не излизат барутните газове, и вместо въжета, да се използват железни халки. Решено било още събраните из къщите топузи да се претопяват в работилницата на Иван Кантарджиев, след което отново да ги отливат, според големината на топовните гърла. Нововъведенията се оказали удачни. Така приготвеният топ бил поставен на първата колесница и изкаран на Куйкиния харман, намиращ се между баирите Каменица и Маньово бърдо, източно от Панагюрище. Викач предупредил хората от Долната махала да не се плашат.

Опитът излязъл сполучлив. Кантарените топузи и други парчета от железа, с които бил напълнен топът, били изхвърлени на разстояние 300–400 метра. Това вдъхнало кураж на комитетските водители и те разпоредили да започне

направата на черешови топчета във всичките селища с революционни комитети.

В Панагюрище били направени пет топа, топчии на които били Стоил Финджеков, Атанас Узунов, Никола Геров, Янко Ламбов, Генко Суровиилиев, Генчо Манчоров и др.
Два от тях били разположени в местността Спасов ден – северно от Панагюрище, един на хълма Свети Никола, близо до Панагю- рище, който после бил пренесен на местност- та Чиряшката река – източно от Панагюрище, един на баира Каменица, на изток от Панагю- рище, и един на източния край на брега на Маньово бърдо. Към 25 април артилерийският генерал Хафъз паша, на длъжност началник на гарни- зона в Одрин, със сборен отряд (около 5000 души) започнал да обкръжава въстаническия център. На 30 април предприел атака, която решила участта на славното селище. Повечето от топчетата се пукнали при първите изстрели. На Маньово бърдо било оръдието на Стоил Финджеков и Атанас Узунов, но то се пукнало и не гръмнало. Донесли второ, по-здраво, и те продължили стрелбата. Гюлетата от плътно желязо и олово не се пръскали. Те видимо се въртели във въздуха и като падали, вдигали прах. Турските офицери разбрали тяхната негодност, иззели безопасните топузи и ги показвали на войниците си, за да не се плашат. Показвали им и облите куршуми, за да ги уверят, че въстани- ците нямат модерни пушки. Но Стоил и Атанас са сърцати, продължават борбата. Идва войска в „куп“. Стоил обръща топа къде тях, слага барут много, без мярка. Силен гръм се чува, от топа се откъсва една халка – половината се удря в земята, а другата „фърчи въз небето като гарга“. Един куршум го наранява „малко“ в ръката. Тегли да вдигне топа на гръб, да не отиде „роб“, но тежък, не може. Взема само барута, качват се с Атанас на конете и побяг- ват в планината Раслатица. От височината в нощта се вижда как гори Панагюрище. Цялата околност е потънала в жълтоват пламък. Чува се пищене – в огъня горят деца, жени, мъже, старци. Стоил и Атанас прекарват тъмнината в плач и Богу молене. На другия ден Бенковски му казва: „Не бой се, топчи. Твоят топ гърмя на баира срещу султана. Той ще гърми по цяла Европа и ще донесе за нас свободата“. После добавя: „Вижте, юнаци. Аз съм причина да гори градът ви и да ни мъчат турците сега. Да оставя пушка, револвер настрана. Просто ви, убийте ме...“. „Не думайте това, войводо“ – отвръща му Стоил, а той казва: „Но искам това да помните, че след смъртта ми ще има за нас свобода. Сега гори Панагюрище – то гори на султана сърцето. И ако ме на- рани турчин и падна, жив от вас който ме види – проклет да е, ако не припне да ми от- реже главата, а не турчин“.

Търсейки спасение, Стоил се вмъкнал в родната си къща, турците вече усилено го търсели. Майка му го закопала в градината и покрила със стъбла и корени от пелин. Заптиетата дошли и започнали да търсят топчията. В същото време жената на Стоил и други жени съседки от махалата се укрили на тавана на къщата. Имало и малки деца, сред които и едногодишната дъщеря на Стоил. Децата се страхували и проплаквали, имало опасност да издадат скривалището. Тогава

по-коравите жени удушили най-плачливите, между които и чедото на Стоил.

Жена му Петра, гледайки тази жестока сцена, още в момента се побъркала и не се оправила вече до смъртта си. Стоил престоял три дни без храна и вода в земята и пелина. На чет- въртия ден го вдигнали полумъртъв, покрит с гъсеници. Заптиетата погрешка или не, обесили трима прилични на него, но той самият се спасил. Въстанието напълно разорило първия български топчия. Имотите му били разграбени. Стоил Финджеков починал в София на 30 ноември 1911 г. Погребе- нието му се извършило в Първа евангелска църква на ул. „Солунска“ № 49 от пасторите Димитър Фурнаджиев и Иван Сечанов на общински разноски.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител