Синдром на българския дом

 Диагнозата „Пенка“ е синдром. Синдром на българския дом. Дом, който е мръсен. Зле поддържан. Със загорели котлони, мръсна печка и къкреща супа. Защото за телешко печено пари няма. Но пък има септична яма. При по-добрия случай вътрешна и сравнително топла тоалетна. И хора, които казват „от терасата искам да се метна“. Но духът на Пенка е железен. Тя гледала дъщерите си и не иска да се самоубива. Не желае и да убива. Не е Росен Горския и не се интересува от манталитета хорския. Комшии, които я наблюдават. И пред службите издават. Готвела много за жена сама. Не знаели, че има дъщеря. Не даже една, а две. Но нито една не била с дете. Пенка била грижовна майка, без в досието да има и запетайка. Институциите обаче, решили да й да я разнасят като сираче. Защо дъщерите не били в лудница, а трите се подкрепяли като глутница. И лошите хора едва ли не ще я вкарат в затвора. Не чистела добре, а в пилешката супа не слагала фиде. Социалната служителка лоша, ще й гледа под лупа гроша. Защото психиатъра на село й препоръчал да ги лекува с билки и то смело. Той заклел се е да лекува, но предпочита да хитрува. Защото Пенка няма средство, с което да се отърве от своето наследство. Дъщери отлични, но с проблеми лични и никакви пари налични. За това администрацията вредна ще разкъса вдовицата бедна. При нея всичко е на горе с краката, но самичка отваря си вратата. Да видят кмета и кварталния, че нейните дъщери не са тръгнали към изхода фаталния. Те ще се оправят. Ще има какво да ядат и сити на масата да седят. За разлика от градоначалника, който отчита се пред началника. Той ще праща справки, за да не искат никакви оставки. Да се види, че е деен и за проблемите идеен. Всичките социални пък ще се окажат радетели национални. Те ще се стараят на Пенка дъщерите да омаят. Да ги пратят в лудницата близка и да зачеркнат щерките от листа. Да знаят, че работата е готова и съдбата на лудите няма да е толкова сурова. Че сайтовете национални, изкараха ги страдалци безкрайни. Гледаха от далечния континент и забравиха, че са от нашия контингент. Голи и бедни, но за никого не са вредни. Хванахме обаче течението. И замъглихме си зрението. Изкарахме сестрите жертви тежки, олицетворение на националните болежки. С мръсни чаршафи, подобно на греховете наши. С печка загоряла и с майка едва ли не от глад умряла. А вината е една. И то на нашата страна. Че е оставила семейството странно да се оправя спонтанно. Както намери за добре, пък дори и да няма какво да яде. И римата оказва се права, макар и за повечето за поемане корава. Правим сензация от нашата незавършила демокрация. Институциите сочат всички с пръст и им слагат кръст. Пък каквото и да ще с тях да стане, важното е на държавата да се пристане.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/284407_%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BC+%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D0%B4%D0%BE%D0%BC

Свързани новини: