Постижима безграничност

 Неоспоримо значение за културната идентичност на всяко общество, особено в условията на глобалния свят, са неговите културни паметници и изобщо културното му богатство.

„Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина“, казал го е писателят и държавник Васил Друмев. Е, в това отношение бъднината на България е сигурна и засега се нарежда на призовото трето място по културно-историческо наследство в Европа. По брой и разнообразие на такива паметници пред нас са само Италия и Гърция, показва справка в каталозите на ЮНЕСКО.

Седем са българските обекти, включени в списъка на световното културно наследство на организацията. Италия и Гърция, които вече споменахме и непосредствено след които за наша гордост се нареждаме, са вкарали в списъците общо съответно 44 и 17 обекта. Гръцките забележителности обаче са вписани там далеч по-късно от българските. Има с какво да се гордеем, както сe казва. Друг е въпросът какво печели страната ни от това престижно място в класацията на ЮНЕСКО.

Над два милиона и половина приходи са донесли за 2017 г. българските обекти в списъка на световното материално културно наследство. По груби изчисления това означава, че всеки един обект генерира годишно по близо 360 000 лв. приходи от посещения на туристи. Тук трябва да вметнем, че България не получава нищо от световната организация за поддръжка на уникатите си. Това обаче не е болка за умиране. Факт е, че българи и чужденци не спират да се дивят на Казанлъшката тракийска гробница, Боянската църква, Мадарския конник и останалите ни уникални паметници. Потокът от туристи не спира и трупа както национална гордост, така и средства.

Щемпелът на ЮНЕСКО само облича в подходяща опаковка културната ни идентичност и я прави конвертируем продукт. Важно е как успяваме да го материализираме и направим туристически хит. Засега успяваме.

Дали един обект е паметник на ЮНЕСКО или не – това не решава неговата туристическа същност, казва проф. Николай Овчаров. Едва ли обаче ще откаже неговото откритие - тракийският скален град Перперикон, да попадне в групата на световните културно-исторически ценности. Според него може би само Мадарският конник и Боянската църква имат добра посещаемост, но и тя в никакъв случай не е сравнима с тази на Перперикон. Така че присъствието в регистрите на ЮНЕСКО е по-скоро въпрос на престиж. Надяваме се скоро там да намери място мъжко ледено хоро на Богоявление в Калофер. Изобщо има какво да покажем и дадем на света. Защото, както казва Умберто Еко: „Всяка култура има една цел - да направи безграничността постижима.“

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/284422_%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Свързани новини: