В тяхната фабрика през 1905 тръгва първият конвейер в Европа, а рецептата за прочутите бисквити и днес е тайна. Но е повече от доходоносна – в поредицата ни за големите германски семейни фирми.

"Харибо" - бонбоненият концерн, роден в перално помещение

Те не са толкова известни в България, но в Германия всички ги знаят отлично – хрупкавите златистожълти назъбени правоъгълничета „Лайбниц“ на сладкарския концерн „Балзен“. Нямат претенциите да са най-големият деликатес на света, но за сметка на това са изключително популярни и се радват на масов интерес, който донася значителни печалби на фирмата.

Тя може да се похвали с повече от вековна история – създадена е през 1889 година, със само няколко служители в началото, докато днес без уговорки може да бъде наречена империя. Основателят Херман Балзен е едва 30-годишен, когато решава да се втурне в непознатия му дотогава бизнес, купувайки една западаща английска фабрика за бисквити в Хановер. В Германия тогава дори няма дума за бисквита – фирмата e за производство на английските „cakes“, с което Херман не е много наясно, но поне познава продукта благодарение на работата си в Лондон като вносител на захар.

Първоначално източник на рецептите е именно Великобритания – оттам са купени, но усъвършенстването им се извършва на място в Хановер. А и името, с което се сдобиват, е на един виден син на северногерманския град – техен кръстник е известният философ, учен и математик Вилхелм Лайбниц. Балзен иска, както казва, маслените му бисквитки да се открояват и да се разпознават. Затова кръщава и други свои продукти на видни мислители, но шампионът е „Лайбниц“, удостоен със златен медал на Световното изложение в Чикаго само четири години след излизането си на пазара.

Междувременно Херман Балзен построява собствена фабрика, броят на служителите му достига 100. А той иска да продължи напред – установява контакти с производители на сходни продукти във Франция и Великобритания, негова, т.е. на бисквитите „Лайбниц“ е една от първите светещи реклами, инсталирана в центъра на Берлин. Под мотото „Какво друго освен „Лайбниц“ да си похапне човек на път“ сладкишите намират все по-широко разпространение по гари и будки, сдобили се вече и с подходяща опаковка, която позволява по-продължителното им съхранение. Сдобиват се и с погерманченото име „Keks“, което измества английското „cakes“ и няколко години по-късно дори официално е включено в основния речник Дуден.

През 1912 работещите във фирмата са почти 2000, а конвейери се използват още преди да ги популяризира Хенри Форд – от 1905. Палитрата на продуктите се разширява, а за комфорта на служителите се полагат специални усилия: „Не е без значение в каква среда работиш“, казва Херман Балзен, който не само се грижи за интериора във фабриката, но и предоставя на своите подчинени квалификационни курсове, библиотека и зъболекар. Освен това очаква от тях да се къпят веднъж седмично в банята, която също е изцяло на тяхно разположение.

Когато започва Първата световна война, Херман Балзен е убеден, че Германия ще я спечели и е пълен с нови проекти – като например за градче, обединяващо фабриката, жилищен квартал, училище, театър и църква. Но дотам така и не се стига. Основателят на фирмата умира през 1919, оставяйки четирима синове, които обаче са все още твърде малки, за да поемат нещата. „Балзен“ закъсва, банките не са склонни да отпускат кредити и спасението изглежда невъзможно, докато не се намесва дългогодишният бизнес-партньор на Херман – англичанинът сър Грант. Именно той успява да набави необходимите средства във времената на чудовищна инфлация, когато парите дори вече не се броят, а се теглят с кантар.

Но кризата продължава да подлага бисквитеното производство на изпитания, „Лайбниц“ ни най-малко не е изгубил привлекателността си за клиентите, но за много от тях цената е твърде висока. Накратко - има нужда от нововъведение, което в крайна сметка прилагат встъпилите в семейното предприятие трима от четиримата синове: нов вид метални опаковки по половин килограм за една райхсмарка. Този продукт тутакси се превръща в шлагер и се радва на огромен успех – през 1933 се произвеждат по 25 000 кутийки на смяна.

По време на Втората световна война фирмата е включена сред тези, чието производство се определя като важно за военните цели на Германия – в този период акцентът е върху сухарите за армията. От 1941 нататък във фабриката започват принудителна работа и украинки, и полякини, без обаче да са третирани неравностойно. Впоследствие заявяват, че са били сравнително доволни от условията, при които са били поставени, а за да излезе максимално начисто, през 1999 „Балзен“ създава фондация за обезщетение на прилагалите принудителен труд.

След войната няма как да се залага на деликатесите – произвежда се предимно хляб, но още през 1945 бисквитките пак са на пазара. Синовете си разпределят задълженията: единият е инженер, другият управлява, третият се занимава с разработката на нови продукти. Сред тях са, например, картофените чипсове, различните соленки и кексове (вече в българското значение на думата), чрез които „Балзен“ разширява присъствието си в световен мащаб и през 60-те години вече има 11 хиляди служители. С течение на годините в ръководството на фирмата влизат и внуците на основателя, което не минава безпроблемно – налага се да си поделят сладкия и соления сегмент, което се случва в началото на 90-те. Пак с тези времена се свързва и една разтърсила предприятието афера, довела до щети, възлизащи на 50 милиона марки: заради съмненията, че са заразени със салмонела, се налага от пазара да бъдат изтеглени почти 20 милиона пакета чипс.

Последвалото сътресение вече е от съвсем друг характер: през 2013 безскрупулен крадец смъква и отнася от фирмената централа в Хановер златната бисквита от емблемата. За връщането й поставя следните условия – да се предоставят безплатни бисквитки на една детска болница, а освен това да се дарят средства на приют за бездомни животни. Точно две седмици по-късно скъпоценната бисквита се връща в емблемата и оттогава насам се охранява с видеокамери.

140 000 тона сладкиши, основна част от които са двата милиарда бройки бисквити „Лайбниц“ – на толкова възлиза актуалното годишно производство днес, което осигурява на хрупкавите правоъгълничета твърдо първото място в Германия по популярност. И дори са направени изчисления, съгласно които ако се подредят едно върху друго, те ще се издигнат на 8 000 километра височина.