Основните изводи на проучването за всички включени държави доказват, че за фирмите повишаването на МРЗ води основно до съкращаване на разходите извън тези за труд, увеличаване на цените на продуктите и подобряване на производителността. Също така то предизвиква и намаляване на служители, както и отказ от наемането на нови служители. Изследването показва още, че същите ефекти се наблюдават и в предприятията, които нямат работници, наети на МРЗ.

По-интересно е да се разгледа как стои България на фона на останалите държави и как българските фирми се справят с лавинообразното повишаване на МРЗ в страната през последни години.

Съкращаване на наети. България е сред държавите, в които този ефект е относително по-широко разпространен. Всяка четвърта фирма веднага е освободила част от служителите си. Предвид реалностите в страната, може да се предположи, че част от съкратените служители биха могли да продължат да работят в сивата икономика и на заплащане, отговарящо в по-голяма степен на добавената стойност от труда им. Така или иначе МРЗ влияе в голяма степен на пазара на труда на световно ниво (виж тук), а преди няколко години ИПИ направи изследване по темата, което показа, че всяко покачване на минималната заплата със 100 лева води до загуба на 24,5 хиляди работни места сред най-ниско образованите.

Наемане на по-малко хора. За съжаление, точно по отношение на този ефект за България липсват данни, но той е широко подкрепен от литературата (например тук) и от изследванията в други държави. Почти всяка втора (46%) от включените в проучването фирми отговаря, че при повишение на МРЗ ще наема по-малко хора или изобщо няма да наема нови работници. Този ефект не е изненада, тъй като повишението на МРЗ се отразява негативно най-вече на шансовете за заетост на дългосрочно безработните, младежите и нискоквалифицираните. Това се отнася в особено силна степен в районите, в които МРЗ е с по-висок дял от средните работни заплати (конкретно за България такъв район е Северозападна България, например).

Увеличаване на цените на продуктите. Най-често прилаганата практика след повишаването на МРЗ в България е увеличаването на цените на стоките и услугите. 35% от българските предприятия са увеличили цените именно за да посрещнат по-високите разходи за труд. Въпреки това сред изследваните страни стойността на този ефект в България е сравнително ниска, но и значително над най-ниската стойност – 15% в Словения (при средно 53% за осемте държави). В повечето случаи това говори за невъзможност на фирмите да оптимизират разходите си, въпреки че с повишаването на цените на стоките и услугите губят конкурентни предимства.

Намаляване на други разходи. Над 60% от включените в изследването предприятия са намалили другите си разходи (например за инвестиции, поддръжка, доставки и т.н.), за да компенсират повишаването на разходите за труд. В България, обаче, този дял е малко над 8%. Значително по-ниската склонност на българските предприятия за намаляване на другите разходи може да се търси във вече приключила оптимизация на разходите в отговор на кризата (и невъзможност за по-нататъшното им свиване).. Друг извод, който се налага от данните, е, че при увеличение на разходите за труд от повишението на минималните заплати, българските работодатели в доста по-висока степен преминават към освобождаване на работници. Леснотата, с която се наемат и освобождават работници във всяка страна, както и конкретната макроикономическа конюнктура най-вероятно имат отношение към тези резултати и към предпочитаните от фирмите реакции към повишението на минималната заплата.

Увеличаване на заплатите на останалите наети. За да поддържат разликите в заплащането на служителите си според извършваната работа, част от фирмите трябва да повишат всички заплати при увеличение на минималната. В България този ефект е значителен (близо 30%), но все пак е по-нисък от средната му стойност в другите държави. Причина за това може да се търси отново в по-голямата склонност за директно освобождаване на служители.

Повишаване на производителността. Това е най-широко застъпеният ефект при изследваните държави. Над 60% от предприятията биха предприели мерки за повишаване на производителността си, за да компенсират увеличените разходи за труд. Но не и България. Въпреки че именно България е страната с изключително ниска производителност на труда, малко над 20% от фирмите смятат, че могат да я повишават, за да си позволят по-високи възнаграждения за служителите. Тук вероятно роля играят както ниските капиталови разходи на българските фирми (особено в годините след кризата), така и традиционно малкото инвестиции в технологии, слаборазпространената практика за учене през целия живот и т.н.

Изследването на ЕЦБ отново очертава негативните ефекти от повишаването МРЗ не само в България, но и в няколко други страни от региона. Макар и по отношение на някои негативни ефекти България да стои относително добре на фона на другите изследвани страни, в които отрицателните въздействия са по-силни, и тук повишаването на МРЗ води по-високи цени и по-висока безработица. За съжаление, обаче, то в много по-малка степен стимулира повишението на производителността, което в много от страните от региона е преобладаваща реакция на фирмите.