Строителният бранш търси около 10 000 работници. Най-голяма е липсата на заварчици и водачи на машини, а дефицитът им кара бизнесът да вдига заплатите всяка година. Това съобщи за „Монитор“ инж. Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите.

В студените месеци недостигът на хора не се усеща, защото периодът е мъртъв и няма много поръчки. Но за бранша липсата е двойна, от една страна на квалифицираните, а от друга на общите работници, твърди браншовикът.

По думите му в сектора има нулева безработица, но се търсят много специалисти. Дупката ще стане още по-голяма, ако тръгнат и плануваните европейски програми заедно със санирането, където и в момента има много поръчки.

През изминалата година икономическият растеж беше обусловен и от увеличението в строителството. В сектора са заети стотици хиляди души. За първото деветмесечие на 2016 г. по данни на НСИ средно месечно са били заети 175 хил. души, а през същия период на миналата година има увеличение до 255 хил. души. Средната годишна заплата в сектор Строителство е 9289 лв., показват още данните на статистическия ни институт, но те са към края на 2016 г. Година по-късно в строителството средната заплата е над 1000 лв., според представители на бранша. Инженерният персонал получава по няколко хиляди лева заплата, когато е на терен и работи по големи проекти. "Не може да се мерим с банкерите, но дефицитът ни кара всяка година да вдигаме заплатите", твърди Бойков. Миналата година, по данни на камарата, членовете й са вдигнали заплатата средно с 8 на сто.

Работниците ни заминават в Германия най-често, където има целогодишна програма за строителство за милиарди евро. Икономически най-развитата държава в Европейския съюз има огромен дефицит на кадри, а българските фирми вече са разпознаваеми и работят там. У нас строителството е много цикличен бизнес с редуване на периоди с много работа, следван от период без никаква. Най-често усилено се работи по строежите в края на европейските периоди т.е. на всеки 7-8 години. Последните две години не бяха силни за бранша, отчитат от Камарата на строителите, което води до невъзможност фирмите да задържат работна ръка и да им плащат високи заплати.

При пътното строителство ситуацията не е по-различна. Има недостиг на кадри, все по-драстично при операторите на пътно-строителни машини - за асфалто полагачи, грейдери, валяци, булдозери и багери. Все повече намаляват подготвените хора и в средния технически кадър - технически ръководители на обектите. А дупката се отваря повече и защото образователната система не произвежда квалифицирани кадри.

„За съжаление се наблюдава и тенденцията от ВИАС да излизат все по-малко кадри, явно не е чак толкова атрактивна професията пътен инженер“, коментира ситуацията инж. Стефан Чайков от браншовата организация „Пътища”. Затова се обсъждат варианти Камарата и УАСГ да предприемат съвместни мерки, за да се направи по-атрактивна професията - стипендии и стажантски програми.

За да компенсират достатъчната квалификация, фирмите наемат и хора, преминали курсове или сами ги пращат да се образоват допълнително. Също така ги учат на работа на принципа на чиракуването. „Идва някой по-грамотен млад човек, работи около по-възрастните оператори, минава курс за пътностроителни машини и придобива някаква квалификация“, казва още инж. Чайков. А практиката показва, че тези кадри може да разчитат на стартова заплата над 1000 лв.