Тази статия не е за обществени поръчки. И това е тъжно. Последните години изхабихме сериозно количество обществена енергия, за да обсъждаме нивото на корупция в държавата и еманация на тази корупция традиционно представляваха обществените поръчки – заобикалянето на закона, манипулациите с процедурите, скалъпените правила. Да, но правила все пак има. Лоши или добри, национална приумица или по европейски разпоредби. Правила за изразходване на бюджетни средства има.

А сега за Национален фонд "Култура" (Фонда). Той също се разпорежда с бюджетни средства. Правила обаче няма. 

През август месец миналата година Фондът обяви конкурс за финансиране на проекти, като част от Културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз - 2018 г. Съгласно приложимите норми  (Закон за закрила на културата, Наредба № Н-5 от 27 юни 2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от национален фонд "Култура" и др.), за провеждането на конкурси за предоставяне на средства за култура Фондът не прилага правилата за обществени поръчки, въпреки че по принцип е възложител на такива. За всеки конкурс се създават условия и ред ad hoc, определени от министъра на културата.

Специално по този конкурс изискванията за кандидатстване се променяха няколко пъти в хода на процедурата, което създаде забележителен хаос сред участниците в нея. Въпреки това повечето от тях се справиха с предизвикателствата и във Фонда бяха подадени рекорден брой проекти – 485! Общо средствата по този конкурс са 1, 650, 000 лв., като за един проект се отпускат максимум 100 хил. лв. Одобрените проекти се оказаха 55.

Според официалния сайт на Фонда, основни принципи в работата му са "прозрачността и конкурсното начало на проектен принцип", а "в конкурсите за финансово подпомагане имат право на участие с равни права отделни творци, частни, общински и държавни културни организации".

На фона на тази заявка обаче конкурсът в този случай се проведе не само непрозрачно и неравноправно, а буквално "в пълна мъгла". 

Съгласно приложимите подзаконови норми всички проекти се оценяват съобразно три признака – 1) художествения и естетическия им потенциал в контекста на европейското културно разнообразие; 2) техния потенциал за утвърждаване и развитие на уникалността и автентичността на българската култура и изкуство и 3) икономическата обоснованост на предлагания бюджет."

Тези оценки очевидно оправдават субективният елемент в подобен род конкурси за избор на културни прояви, което е някак разбираемо и дори очаквано.

Отхвърлянето на проекти по "технически причини" обаче и на база неверни твърдения създава сериозен дискомфорт при опитите за възприемане на мотивите на Фонда.

Всъщност стъпките във въпросния конкурс за културни прояви по време на европредседателството са следните:

• При подаване на проектите подробно се преглеждат всички необходими документи за кандидатстване, в присъствие на представители и на двете страни (кандидат и проверяващ служител от Фонда);
• Проверяващият установява наличието на всички документи спрямо изискванията, като за целта се попълва контролен лист, който се подписва от двете страни;
• Кандидатстващите подписват и декларация, с която заявяват че ако не представят всички изискуеми документи проектите им няма да бъдат разгледани. Това на практика означава, че единствената възможност проект да не бъде разгледан е по контролния лист да липсват документи.
• След тази проверка проектите се разглеждат от 9-членна комисия от изтъкнати творци;
• Крайното решение за финансиране се взема от управителния съвет на Фонда. 

Как тогава се оказва възможно например мотив за отстраняване на проект да е единствено "техническа причина" – липса на даден документ?! А на подобно основание са отстранени близо 30 проекта.
Фондът не позволява кандидатите да притежават копие от документите по процедурата (включително и контролния лист), т.е. те нямат възможност да докажат правотата си, когато пред тях е подписан двустранно документ, в който е обективирано, че липсващи документи няма.

Още по-интересен е фактът, че кандидатстващият не само няма как да докаже твърденията си, но и приложимите нормативни актове не му дават право на възражение или обжалване. Решенията на Фонда не се преразглеждат и не се обсъждат повече по никакъв начин, след като резултатите се обявят публично.

Всъщност, казусът, макар на пръв поглед дребнав, предизвиква сериозен размисъл и задава много въпроси: Защо изобщо се провеждат подобен род конкурси, когато обективното вземане на решение е невъзможно? Защо над 430 кандидата трябва да загубят ресурси и време за да кандидатстват в конкурс, в който мотивите за преценка се свеждат до две изречения, а част от тях са обидни по своята елементарност и неистинност? Защо кандидатите нямат никаква възможност да получат насрещна информация за проведената процедура, нито да я оспорят? И не на последно място – защо обществени поръчки за по няколкостотин хиляди лева често стават основна храна за медиите седмици наред, а харченето на близо милион и седемстотин хиляди лева пари на данъкоплатците за културни прояви минава напълно незабелязано.

Да, тази статия не е за обществени поръчки, но пък може да е за корупция или просто за безхаберие. И въпреки това, пак ще отмине незабелязана, защото от Национален фонд "Култура" ще ви пожелаят бъдещи творчески успехи, а конкурсите им ще си останат необжалваеми.

Между другото, в една песен на "Металика" се пее "Моят съд заседава… Аз съм и съдията, и журито, и палача". Ама те си я пеят и без конкурс.