Политиците от партиите, които в миналия мандат съставляваха Реформаторския блок, останаха извън парламента в този мандат. Сега те намират за нужно да употребят времето си за кръгли маси, на които да дискутират бъдещето на автентичната десница или демократичната общност. По принцип няма нищо лошо в дискусиите, те са полезни, в тях се раждат идеи. Крайно време е обаче тези политици да започнат да вършат реална политическа работа.

Истината е, че параметрите на ситуацията са горе-долу ясни и няма какво толкова да се дискутира. Избирателите, които биха гласували за автентичната десница/демократичната общност са около 500 000. Те обаче в момента гласуват за 3 политически субекта, а част от тях и за ГЕРБ. Единственият начин те да имат политическо представителство е да гласуват за един политически субект.

Този политически субект обаче няма да бъде успешен, ако е прост сбор на досегашните три субекта. Макар че организационното му изграждане да е изключителен важен въпрос. Субектът трябва да е разпознаваема политическа марка с ясно разписан модел на функциониране и най-вече - със стабилни структури в цялата страна.

По-важното е обаче около каква идея да се консолидират въпросните 500 хил. избиратели. Защото ако идеята е добра, мобилизацията на първо време може да стане дори през социалните мрежи. Принципните положения са ясни - истинско върховенство на закона, истинска борба срещу корупцията, прокуратура, която работи за обществото, а не за този или онзи олигархичен кръг, лоялно членство в ЕС и НАТО и т.н. И трябва да се признаем, че десните политици, дори когато бяха заедно в Реформаторския блок, независимо от различията си, винаги са отстоявали тези принципни положения. И това е добра основа за обединение.

Основната разделителна линия е отношението към ГЕРБ. И по-специално: редно ли е бъдещият политически субект да влиза в управленска коалиция с тази партия. Ако са достатъчно прозорливи, лидерите и активистите на този бъдещ субект би трябвало да пропагандират категоричен отказ от такава коалиция. Това е единственият път за този субект да постигне сериозен политически успех.

Със сигурност още на следващите избори ще се намерят 500 хил. избиратели, които да гласуват за формация, за която са убедени, че няма да бъде смокинов лист на модела #Кой. Защото точно това бе Реформаторският блок при последното му участие в управлението, заедно с ГЕРБ. Част от лидерите на блока дори признаха, че всъщност само са присъствали във властта, но реално е управлявал Делян Пеевски.

Може да се приеме, че това е било истински и искрен опит за сключване на сделка с дявола с цел провеждане на все пак някакви реформи. Крайният резултат обаче бе пореден провал на тези реформи, като на всичкото отгоре реформаторите, които най-сериозно лобираха за тях, се оказаха виновници за този провал.

Кабинетът "Борисoв-2" доказа категорично, че подобни коалиции не само не водят до реформи, а напротив - до разпад на политическото представителство на българите, които искат страната им да бъде реална, а не фасадна демокрация. С разпада на това представителство отпада и една сериозна пречка пред олигархията. Втори подобен опит от страна на автентичната десница/демократичната общност няма да е грешка, а глупост или меркантилност.

Затова бъдещият политически субект би трябвало да бъде против коалиция с ГЕРБ. Да, вярно, тази партия е член на ЕНП, а лидерът ѝ Бойко Борисов се радва на публичното одобрение на всички европейски десни лидери. Истината обаче е, че по фундаменталните български въпроси - съдебна реформа, борба с корупцията, върховенство на закона, санкциите срещу Русия и т. н. - партия ГЕРБ е със сходни позиции с БСП и ДПС. Като е така, далеч по-логично е следващия път, когато е в парламента, автентичната десница да остави герберите да се съберат с тях. Това би било честно към всички избиратели, не само към десните, защото задкулисието ще излезе и на сцената.

Подобен твърд отказ от коалиция с ГЕРБ ще донесе само дивиденти, особено в по-далечна перспектива. Всъщност може и да не е чак толкова далечна, предвид факта, че извънредните парламентарни избори у нас вече са по-скоро правило, отколкото изключение. Подобна категорична позиция ще консолидира онези 500 хил.  избиратели и нищо чудно след време дори да ги увеличи до степен, че скоро автенчитната десница/демократичната общност да може да поеме властта дори самостоятелно.

Никак няма да е лесно отстояването на подобна позиция. Лидерите на бъдещия политически субект трябва да се подготвят психически за огромни кофи помия от кафяви и хибридни медии. Те ще трябва да бъдат твърди в позицията си и пред Запада. Защото е съвсем очевидно, че по някакви причини големите западни държави имат интерес да крепят Борисов на власт у нас, макар да са наясно, че той не е демократ от западен тип.

Но това е пътят за автентичната десница/демократичната общност. Друг няма. И стига толкова кръгли маси. Крайно време е да се слезе при народните маси.