01/23/18 05:30
(transmedia.bg)

Президентът като контрапункт – да, но като алтернатива – надали

 

За една година Радев състави правителство, наложи вето на няколко закона, пилотира изтребител и задържа 60% подкрепа. И какво от това?

Първата годишнина от мандата на президента Румен Радев се поразми от политическите спорове в Народното събрание, в многото поводи за протести в София и в страната и в медийни скандали. Вероятно това е случайно съвпадение, но равносметката за едногодишната работа на държавния глава не бива да остава в сянка, ако за обществото ни тази институция все още е важна.

Встъпването в длъжност на Радев не беше лишено от скандали. Първо, естествено, беше личният му живот – нещо, което българските медии винаги извеждат до кресчендо. Така още по време на предизборната му кампания научихме, че има втори брак, научихме и доста неща за двете му жени, но какво ще прави като президент остана като глухо ехо.

Първите дни след встъпването в длъжност изискваха от новоизбрания президент изключителна бързина. На 22 януари пое поста, а на 25 обяви състава на служебното правителство. Редно е да примопним, че държавата беше в дълга доста неприятна политическа криза.

В същото това време – в началото на мандата на Радев медиите взеха на мушка президентския екип и близкото обкръжение. Доста време медиите се занимаваха с въпроса защо Елена Йончева напуска президентството и прогнозите бяха за предстоящ медиен вакуум, в който Радев ще изпадне. В скандал беше замесен началникът на кабинета Иво Христов, който беше обвинен, че е чел класифицирана информация, без да има право на това – нещо, което прокуратурата по-късно опроверга. Негативите на „издигнат от БСП“ преследваха Радев отвсякъде. Не липсваше и „приятелски огън“ откъм левите среди.

Румен Радев едва ли е чак толкова наивен, за да не е предполагал, че го чакат скандали. Но дори и да е предполагал, се видя, че не е добре подготвен за тях. Съпругата му Десислава Радева привлече трайно общественото внимание с поредица от спонтанни изявления във Фейсбук. Нейното облекло също беше тема с продължение в доста медии. Така, колкото и да е по военному сериозен президентът, се създаде впечатлението, че около него няма кой да доизпипва публичната визия. Но, както се казва, щом се занимават с жена му, явно в него нищо не намират за критикуване.

А реалните действия на държавния глава бяха свързани с конфликтни, дори болезнени за обществото точки. Стенограмите от заседанията за КТБ бяха първият пробен камък. Исканията те да бъдат разсекретени незабавно дойдоха точно в момента, когато Радев трябваше да сформира екипа си, а и да състави служебно правителство. Той отказа да ги разсекрети, преди да се запознае с тях. Така си навлече за известно време лошия имидж на човек, който не надскача предшественика си. Или на президент, който прекалява с доверието към съветниците си.

Впоследстие стенограмите бяха разсекретени и освен дъвчене по медиите друго предназначение не реализираха. По-скоро за обществото беше важно да се разбере защо изобщо ще се засекретяват заседания от висок обществен интерес. Но на този въпрос вече нямаше кой да отговори.

Първото вето, което Радев наложи, беше върху Закона за концесиите. Едва ли има политик, който да не си дава сметка за „вечните” концесии. Опитът на президента да засили контрола от страна на държавата не успя – само БСП и „Воля” бяха на негова страна. ДПС с присъщата си гъвкавост се приши към управляващата коалиция и така концесиите си останаха в удобен за лобитата вид.

Новоизбраният президент влезе в челен сблъсък със статуквото и по отношение на корупцията. Доминираното от ГЕРБ Народно събрание реши да създаде антикорупционен орган, който да бъде на ръчно партийно командване, Радев наложи вето, депутатите си гласуваха отново каквото си искаха.

Свиканият по темата за корупцията Консултативен съвет по национална сигурност се провали заради по-важни ангажименти на участващите в него. Наложи се да бъде свикан за втори път и след провеждането му нямаше особен резултат.

Неглижирането на този съвет от страна на управляващите е политическо хулиганство, но огромна част от медиите предпочетоха да са успоредни на властта и не намериха проблем нито в първия провал, нито в недопустимите закъснения и по-ранни тръгвания от заседанието. С тях премиерът Борисов и отсъстващите министри Каракачанов и Захариева всъщност показаха, че този КСНС им е последна грижа.

Купуването на нови изтребители също докара президента до конфликт. Къде с недомлъвки, къде в прав текст той биваше обвиняван в лобизъм. Нещо, което е специалитет именно на обвиняващите го.

По отношение на външната политика настоящият президент не произведе скандал – очаквано се обяви за приемането ни в Шенген и в Еврозоната.

Също толкова очаквано беше и искането му да отпаднат санкциите срещу Русия. На публиката, разбира се, й беше предварително ясно, че подкрепен от БСП президент няма как да говори друго за Русия.

Обобщавайки първата годишнина на президента Радев, не можем да пропуснем пилотирането на изтребител. Дали това е ОК за българския имидж пред света, могат да кажат дипломатите. За публиката остана усещането, че както Борисов се перчи с тениса си, така и Радев – с пилотирането. Още нагарча фактът, че Макрон не удостои с присъствие устроеното заради него авиошоу с участието на българския президент.

Много може да се желае от сегашния държавен глава – и по-остра позиция към управляващите, и повече настойчивост при отстояване на собствените тези, и някаква по-продуктивна външнополитическа реализация. Но като цяло идеята Радев да бъде контрапункт на Борисов, може да се каже, дава заявка за успех. Възможна мисия е, оказва се, да има у нас фигура, която да не е комерсиална и в същото време да е по върховете на управлението. Вероятно затова от проправителствените кръгове усърдно атакуват Радев с компромати за лобизъм покрай изтребителите.

Според сондажите обаче Радев е с най-висок рейтинг сред политиците в момента – близо 60% подкрепа. Въпросът е – и какво от това? Държавният глава според българското законодателство има твърде ограничени правомощия. Поради това, а и поради слабите си политически проявления настоящият президент не е алтернатива на статуквото. Засега. Контрапункт на компрометираната вече и пред Европа власт е едно. Алтернатива с прагматична конструкция и обществена подкрепа – друго.

Картината би била непълна, ако не споменем работата на вицепрезидента. Илияна Йотова се опита да вложи повече смисъл в тази институция. Посети доста български центрове зад граница и показа загриженост за българската диаспора. С тази си дейност, ако не друго, поне не си навлече негативи.

Опитът и на двамата да стоят далеч от текущите скандали, които БСП произвежда, засега е успешен. От друга страна пък опитът на БСП да осребри подкрепата за Радев също може да се окаже успешен. И вероятно това е в основата на всички атаки към президента.

Ако в БСП има някакви стратези, би трябвало да са наясно, че тази политика не е печеливша и че подкрепата не се прелива механично. Но стратезите на БСП са друга тема.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване