Мнозинството от софиянци  оценяват замърсяването на въздуха като един от най-сериозните проблеми на столицата през последните години и са готови да подкрепят широка палитра от мерки за неговото преодоляване, показват резултатите от представително за пълнолетното население на София проучване на "Алфа рисърч", реализирано в периода 15-21 януари сред 800 души по поръчка на Столична община.

Мерки за въздуха: Колите с включен двигател до 3 мин., багерите - с висока такса

86% от анкетираните казват, че има проблем с качеството на въздуха в столицата в определени дни от годината. Основният източник на замърсяване според участниците в изследването са: автомобилния трафик (51%), отоплението на дърва и въглища (24%) и нерегламентираното горене на отпадъци в някои квартали (19%).

Макар и субективна,  оценката за основните замърсители, възпроизвежда в значителна степен навиците на софиянци, отбелязват от агенцията. Всяко второ домакинство в София - или приблизително 600 хиляди души, ползват автомобил практически ежедневно. Значително по-нисък е делът на домакинствата, които се отопляват на дърва, въглища или пелети – 9%. Сред тях се открояват най-вече ниско доходни групи, поради което и готовността им да подменят отоплителната си система с по-екологична е сравнително ниска.

Нова идея за въздуха: Сензори, измерващи замърсяването от всяка кола

Мерките

Сред обсъжданите през последните седмици възможни решения на проблема, ТОП 3 на мерки, които гражданите са склонни да подкрепят, са:

- Столична община да мие и мете по-често улиците (93%);

- безплатен градски транспорт в дни с високо замърсяване (92%);

- зелен билет на цена от 1лв. за целия ден за пътуване в градския транспорт (89%).

87 на сто са "за" безплатно паркиране в буферните паркинги срещу билет за използване на градски транспорт. 

Одобрение за тези мерки изразяват представителите на всички социално-демографски слоеве, независимо от техния социален и материален статус.

По-поляризирано е отношението към рестриктивните по характера си потенциални решения. Така например, затварянето на центъра на София за автомобили в дни с високо замърсяване се одобрява от 60%, но останалите 40% го отхвърлят. Аналогично, 55% одобряват идеята за намаляване на времето за паркиране в синя зона от 2 часа на 1 час, срещу 45%, които му се противопоставят.

Евентуално увеличение на цената за паркиране в синя зона  се посреща с още по-големи резерви и разделя хората в съотношение 50% : 50%.

Аналогична е нагласата и на самите шофьори: най-голям дял от тях (74%) декларират готовност да ползват буферните паркинги и безплатен или евтин градски транспорт в дни с повишено замърсяване на въздуха.

Други 58% биха излезли без автомобила си при наличие на предварителна информация за предстоящо замърсяване.

Почти всеки втори е готов да остави автомобила си и да ползва зелен билет за градски транспорт от 1 лв. в дни на изострен проблем със замърсяването.

Най-ниско (35%) е одобрението за забраната за влизане на автомобили в райони с повишено замърсяване и глоби при нарушаването ѝ. 

81% е одобрението за извършването на проверки от КАТ на автомобилите в града, дали отговарят на екологичните норми и дали са технически изправни.

По-поляризирани са мненията за санкциите към нарушителите: 43%  смятат, че те трябва да бъдат  спирани от движение, а 38%, че трябва само да бъдат глобявани.

69% одобряват инициативата за въвеждане на стандарти за дървата и въглищата като се продават само такива с ниско съдържание на пепел и сяра.

60% са позитивно настроени  и към идеята да се отказва първоначална регистрация на автомобили, които нямат работеща система за очистване на отработените газове.

54% смятат за полезно поставянето на стикери, отбелязващи екологичния клас на автомобила и в зависимост от това, избирателно допускане на автомобилите до определени зони в дни с високо замърсяване на въздуха.

69% смятат, че ежедневното поведение на гражданите би допринесло за подобряване на състоянието на въздуха в София, срещу 32% привърженици на тезата, че това е изцяло отговорност на общината.

Анализът на данните от проучването показва, че три фактора ще имат ключова роля за успешното решаване на проблема – мотивирането на гражданите към по-отговорно поведение, начинът на прилагане на предвидените мерки и реалният ефект, който ще бъде постигнат и установен със средствата на независим мониторинг., смятат от "Алфа рисърч".