След Светия синод на Българската православна църква, и мюфтийството излезе със становище срещу ратификацията на Истанбулската конвенция. Основен аргумент за това е, че насилието над жени и деца е санкционирано от исляма, а конвенцията не е привилегия за българските мюсюлмани, защото "крие рискове за тяхната идентичност като под формата на възпрепятстване на насилието над женския пол взима на прицел устойчивостта на семействата ни". Според становището, насилие вършат онези, отлъчили се от исляма, и поради това ратификацията на документа не е сред "злободневните нужди" на българските мюсюлмани.

Синодът: Да се молим срещу приемането на Истанбулската конвенция

Така след официалното вероизповедание по Конституция, и ръководството на българските мюсюлмани - втората най-голяма група у нас, се изказа по документа, който осъжда документа, подписан през април 2016 г., за превенцията и борба с насилието над жени и домашното насилие. Към днешна дата конвенцията е подписана от 44 държави - 28 членки на ЕС, като 17 от тях са я ратифицирали.

Истанбулската конвенция не е привилегия за българските мюсюлмани. Тя крие рискове за тяхната идентичност като под формата на възпрепятстване на насилието над женския пол взима на прицел устойчивостта на семействата ни.

В становището си Главно мюфтийство цитира решението на българското правителство, което е за ратификация на конвенцията, като отбелязва, че в "мотивите се предвижда създаване на цялостна правна рамка за защита на жените и децата от женски пол против насилие, но не са посочени мерки за прилагане, като обръщаме внимание и на факта, че конвенцията е неприложима в сегашната й форма в правната ни система, поради редица недефинирани понятия".

БСП иска референдум за Истанбулската конвенция

От мюфтийството припомнят известните вече факти, че в  България има 1 милион регистрирани случая на домашно насилие "върху нежния пол".

Дискусията  около съдбата на конвенцията разцепи българската общественост. Религиозните деноминации, защитниците на човешки права, младото поколение, което се тревожи дали ще имат внуци, юристи, научни работници и др. заедно се опълчиха срещу одобрения от Съвета на министрите на ЕС закон.

Ратификацията й  предвижда промени в Семейния кодекс, Закона за Защита от дискриминация, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за младежта, Закона за правната помощ и др., също и приемане на актове против домашното насилие над нежния пол, регламентиране на допълнителни мерки за защита на пострадали по отношение на които при извършване на престъплението е упражнено физическо или психическо насилие, се посочва в становището на Главното мюфтийство.

"Нашето становище по Истанбулската конвенцията е основано преди всичко на договора за „Защита правата на човека и основните свободи“; На препоръките на Комитета на Министрите от ЕС до държавите членки на ЕС за защита на жените срещу насилие; Договора за стандарти и механизми относно равнопоставеността на половете; както и Конвенцията  относно ролята на жените и мъжете в предотвратяването и разрешаването на конфликти и установяване на мирни отношения; и не на последно място документите на ООН относно насилието над жените, правата на децата и хората с увреждания приети и ратифицирани и от българският парламент. Всички те осъждат насилието над жените, домашното насилие, но години наред те не са приложени у нас в цялост.  Всичко това доведе до разцепление на обществото ни по най различни признаци, в това число и  до неравнопоставеност между двата пола в социалния, трудовия и семеен живот".

Ръководството на мюсюлманското вероизповедание у нас отбелязва, че в Корана е дефинирано отношението към жената като майка, дъщеря и съпруга.

Семейният мир и толерантност, взаимното уважение между хората от различен пол и възраст са определени и дефинирани в нашия морален кодекс. Подражава се на живота и делото на нашия Пророк. Свещеният Коран определя жената като „майка, дъщеря и съпруга“, правното й положение в семейството и обществото е дефинирано в 12 сури и многобройни аети. Всички те са залегнали в традициите и в семейните ни отношения.

Според становището, именно моралните норми, залегнали в свещената книга, забраняват използване на насилие в семейството, срещу майката, жената и децата от женски и мъжки пол. Не се позволява   грубото поведение по отношение на женския пол. По много ясен начин се дефинират правата и задълженията на бременните, кърмачета, майките, при развод, след развод, аборт, имуществени и наследствени такива; домашно насилие; физическо и психическо насилие върху женския пол; при сключване на брак или изповядване на развод пред свидетели; функциите на жената като съпруга и майка; материалната й обезпеченост като съпруга й майка и др., а също въпросите отнасящи се до нейната духовна роля в семейството и обществото.

Тези правни канони и морални норми бяха в сила и се прилагаха официално от Ислямските съдилища на Царство България до 1934 г. През последните 80 години те останаха определящи в мюсюлманските райони в смесените райони на България. И днес те определят и гарантират физическото и духовното ни възпроизводство.

В Глава трета от конвенцията "Жената“ е основно понятие. Включва и момичета под 18-годишна възраст. "Жертва" на насилие са всички физически лица от нежния пол. Обект на "насилие", основано на "пола" е жената, защото е жена. Конвенцията определя "домашното насилие" като съвкупност от всички актове на физическо, сексуално, психологическо и икономическо насилие като отношение и между бивши членове на семейството, настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или живял заедно с жертвата, припомнят от мюфтийството.

Ислямското право предвижда 3-етапна скала за решаване на семейните конфликти свързани с жените. На първи етап се напътства; На втори етап "съпруга и съпругата разделят леглата си".  На трети етап – "религиозен арбитраж". Четвъртата сура на свещената книга е озаглавена „Жените“ и е посветена изцяло  на правата и задълженията на вярващите жени. Ценностната система на жената заема централно място в Корана. На юридическото положение на проповядващата ислям жена, на нейното определящо положение в семейството са посветени енциклопедии  в много томове. Тя е освободена от робското си положение в семейството и обществото, в което положение се намирала преди Исляма. Ислямското право отрежда равно и много отговорно място на жената в семейството като мъжът губи даже правото си да унаследява изцяло жена си.

Сура 6/139 Проклина посегателството над собствени деца.
Сура 43/17 Благославя равнопоставеността между половете.
Сура 65/6 е с заглавие "Развод". В детайли са дефинирани условията на развода и последствията произтичащи от него. Всички, които не оказват насилие върху жените след развод и помагат на жените изпаднали в беда,са благословени.

Насилието над жените не е посрещнато никога с одобрение от страна на българските мюсюлмани. Те остават верни на следните завети на Пророка Мохамед: "Бъдете учтиви с жените!", "Женете се!", "Дайте благи съвети на жените си!"

Мюсюлманката е на почит и уважение в семейната среда. Тя е обичана съпруга и майка. За разлика от положението й в много страни с гражданско общество, които ратифицираха „Истанбулската конвенция“, семействата на българските мюсюлмани се управляват от съпрузите. В годините на социализма и през прехода тезии отношения не се промениха съществено. Защото през втората половина на последното столетие голяма част от мъжката половина на мюсюлманските ни семейства бяха изселени в различни села и градове на страната.

Според становището на мюфтийството, насилие вършат онези, които са се отлъчили от ислямската култура, морал и семейни традиции, употребяващи алкохол, наркотици, занимаващи се с проституция, с залагания и т.н. Затова и "изкореняването" на насилието над женския пол, залегнало в Истанбулската конвенция, "не е наш естествен проблем, отговарящ на злободневните ни нужди".

Недостатъчното религиозно образование в българските училища и пренебрегването му е в същността в гръмналия скандал в обществото, причинена от опасността, че приемането на конвенцията  ще обезличи половата, моралната, етническата, национална и религиозна идентичност на гражданите, като на  определящо място в отношенията между половете ще заеме "социалната" личност. 

Чл. 30 на конвенцията определя биологичния пол и новото за нас явление "Джендър". Той е една от многото нови понятия, които навлязоха през последните 30 години в българския език. Английска дума от американската лексика. По първото разяснение "Джендър" е жена от "социален пол", от "трети пол". В този смисъл чуждицата няма значение в българското ежедневие и литература. Разяснението по случая, дойде от научните среди. "Джендър" е бил името на ритуал по обрязване на женския полов орган в Йемен.  Според нашета религия залъгалката "трети пол", "гей общество", "гей бракове", а също  “Мюнхаузенския синдром“ и особено "Джендър" тематиката са опасни бездънни капани, скрити под Истанбулската конвенция. Този тип явление предвещава голяма драма за България, която без това преживява тежка демографска криза, причините за която не трябва да се търси само в насилието върху нежния пол. В обществото ни все още не са зараснали дълбоките душевните рани на тоталитаризма.

Фашизмът и комунизмът от близкото ни минало се предадоха и рухнаха, защото посегнаха на религиозните ни ценности и устои, отбелязват от Главно мюфтийство. "Бранител на семейните нрави и ценности, изключващи насилието над женския пол в мюсюлманското семейство е вярата в Аллах и произтичащите от него право, морал и предания на пророка Мухаммед (с.а.с). В това отношение да останем верни на повелята на Всевишния, който казва  “Не посягайте на жените!“, завършва становището.

"Не на Истанбулската конвенция" vs "Уважавай жените" (СНИМКИ)

Ислямът е единствената вярна религия (без в другите религии да се съдържат някои основни истини) според 20.5% от българските мюсюлмани, установи сравнително проучване на НБУ и "Алфа рисърч" "Нагласи на мюсюлманите в България: 2011-2016 г.", направено с финансовата подкрепа на фондацията "Конрад Аденауер".

Открояват се с придържането си към този краен възглед мюсюлманите в гетата (62%) и имащите под основно образование (52%). Шест на сто смятат религията за важна в техния живот. 

Въпреки това делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок - 54 на сто не се молят, 41 на сто не посещават джамия. Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни (87 на сто през 2016 г.), и с повече от 8 на сто на дълбоко религиозните (20 на сто през 2016 г.).
Забелязва се висока религиозност сред най-бедните в гетата. Отчита се и ръст на религиозността сред най-младите, като качественото проучване показва, че един от съществените фактори за него е пребиваването в чужбина.