Не политиците, а мечтателите водят света. Плевнелиев за срещите си с най-важните хора на планетата

Трябва ли да напусна България, за да успея? Мога ли тук да получа качествено образование, или ако се запиша в български университет, ще пропилея времето и шансовете си? Какво да уча, кои са индустриите на бъдещето? Своите отговори на тези въпроси даде президентът Росен Плевнелиев (2012– 2017 г.) пред студенти от Американския университет, които снощи се събраха в литературен клуб "Перото", за да чуят настоящия специален посланик на висшето училище и държавен глава до 22 януари 2017 г. Ето какво им каза той:

Бях предприемач, бях министър, бях президент, бях бизнесмен, но най-смислената част от живота ми предстои. Тя не е свързана с борба за международна позиция, за стола на депутат, на министър или министър-председател, а с това да споделя с моите любими сънародници - с младите хора на България, научените уроци. Живях в чужбина, успях в чужбина, но най-вече успях в България.

Ние (бел. ред. с Американския университет) няма да можем да решим вашите проблеми, няма да ви наложим каквото и да било решение по който и да било проблем. Правим нещо много по-важно - споделяме, за да може вие сами да вземете своите отговорни решения. Не някой да ви каже "Станете такъв или онакъв", не да ви диктуваме оценките, а самите вие да знаете кое е добро и кое е лошо за вас, за обществото, за родината и за света като цяло.

Образование - тук или в чужбина?

Аз съм от Благоевград. Най-хубавото, което се случи на Благоевград беше Американският университет. Градът стана прекрасен за живеене, отворен към младите хора, към света заради тази невероятна образователна институция. Фабриките затвориха, но остана Американският университет, който отваря глобален хоризонт и мотивира хората в Благоевград да знаят, че и в този прекрасен български град се случва нещо на световно ниво и да се гордеят с него.

Аз съм специален пратеник на Американския университет – нещо, което върша с огромна гордост и мотивация. Получавам шанс от водещата образователна институция в България и региона да допринеса с нещичко за успеха на младите. Имаме около 7 000 завършили АмУ. Всеки един от тях е успешен, всеки един от тях живее достоен живот, всеки един от тях е щастлив от постигнатото и амбициозен да постигне и повече.

Същевременно, когато бях министър, ми направи впечатление, че хиляди млади хора идваха в министерството и търсеха работа. Голяма част от тях бяха завършили университети в чужбина. Докато бях президент, този тренд се увеличи. Звъняха, пращаха биографии от Англия, от Германия, от която и да е точка и питаха има ли възможност да работят в президентството или в друга институция.

Дадох си сметка, че се случва нещо историческо, нещо много важно и аз искам да допринеса. Все повече и повече млади хора си задават въпросите: „Кое е правилното образование? Къде мога да го получа? Кои са индустриите на бъдещето? Кои са професиите на бъдещето? Как мога да успея? А мога ли да успея в България? А мога ли през България да успея в света? Мога ли в България да получа образование, което да ми помогне да видя хоризонт, да получа възможност за развитие?“.

Кой ли не напусна страната? Отидоха в хиляди средностатистически и не толкова значими западни университети. И какво от това? Отиваме в някой случаен университет, мием чинии, разхождаме пици, ставаме таксиметрови шофьори. Живеем шест, седем и повече години от живота си някъде в чужбина и накрая равносметката е: „Може би ако се върна в България, ще успея повече“.

А вече виждаме – много млади хора успяват в родината.

Този процес, скъпи млади приятели, е изключително важен за мен. Най-голямата драма на всички българи е, че младите напускат. Най-голямата криза в България е демографската. Много хора си дават сметка за това. Да, де, но какви са решенията? Да задължим жените да раждат повече? Да си внесем българи от Украйна или Молдова?

Много голяма част от правилното решение е всъщност в адекватното образование. Ако младите могат да получат перспектива за развитие в собствената си държава, ако успеем и да привлечем и работодатели, и индустрии на бъдещето, и добре платени работни места, за да може да я видят тази перспектива, в крайна сметка те ще преосмислят решението си.

Защото истината е, че да, аз бях 8 години в Германия – може би една от най-подредените държави на планетата, имах всичко – имах фирма, имах работници, имах кола, имах къща, имах перспектива, плащах си данъците. Успях не къде да е, а в Германия и можех да стоя спокойно там до края на живота си. Но не беше това моето място. И сърцето ми казваше, че не е това моето място. Когато се върнах в България ми откраднаха колата – първата вечер. Не знам какво не се случи, но няколко месеца по-късно вече знаех, че съм на прав път и че решението да загърбя фирми, офиси, високи заплати, коли, апартаменти беше правилно, защото това бях аз. Бях щастлив, виждах перспектива, виждах, че мога да постигна нещо много повече от това да живея удобно и просто да правя пари.

И Господ ме възнагради, защото днес мога да кажа: да, живял съм в Германия, живял съм в Щатите, успял съм в Германия, работил съм за американски компании, работил съм за немски компании, създавал съм от нулата български компании, но истината е, че най-щастлив, най-успешен аз бях в родината си. Тук намерих личното си щастие, тук спечелих всъщност и парите си в по-голяма степен, тук постигнах нещо в живота си, така че да мога да застана пред моите сънародници и да кажа: „Аз бях вашият президент“ и да бъда горд.

Днес, една година след края на мандата, ходя свободно – няма вече НСО зад мен и около мен, нямам и нужда от това, защото гледам хората в очите, а и те ме гледат. Обикалям България, безкрайно съм щастлив, че с Американския университет имаме тази кауза за една по-добра България и споделям наученото, видяното. Заставам пред вас и казвам, че всъщност човек е силен, човек е щастлив тогава, когато има здрави корени. Парите са техника, те не са цел в живота. По същия начин и биографията – важен е смисълът. Аз видях смисъла именно тук, в България. Работих в смислени проекти и като министър, и като държавен глава, но най-смисленият тепърва предстои – да помогна на хиляди млади българи да направят сами своя избор.

Патриоти или националисти

Искам да ме разберете правилно – аз съм единственият политик в България - вече не съм активен политик, но съм активен гражданин - който никога, никога, никога не нарече националистите в България "патриоти".

Считам, че това е голям, дългосрочен проблем за българската демокрация и ненаучен урок от историята. Всеки от нас може да бъде патриот. Не може само националистите в една държава да изземват патриотичното, защото това е много опасно за демокрацията.

Патриоти има и вляво, и вдясно. Българите, които живеят и работят в чужбина са страхотни патриоти – те обичат България много повече от националистите.

Говоря за България не защото съм националист. Аз съм широко скроен, глобално мислещ човек – свободен, както всички българи, мога да отида във всяка точка на света.

Аз не съм националист и се гордея с това, но съм патриот и обичам България в истинския смисъл на това. Вярвам, че всеки може да допринесе за родината, в която и точка на света да се намира и че всеки от нас може и трябва да има позиция за случващото се в родината.

Нагледах се на националисти, които по-скоро размахваха руското знаме, отколкото българското. Това не знам дали е патриотично.

Следва на стр. 2

---

От стр. 1

На върха в бизнеса

Искам да споделя научените уроци и да отговоря на всички ваши въпроси. Самият аз задавах много въпроси. Например веднъж попитах Бил Гейтс как ще направи така, че децата му да станат добри хора. Той много се изненада и каза, че никой политик досега не му е задавал този въпрос. Защо ме питате, каза той, господин президент? "Ами вижте, вие сте най-богатият човек на планетата."

Той можеше да оглавява вечните ранглисти, но реши да дава и даде 99.99% от богатството си. Остави мъничко на децата си, а всичко останало даде и даде надежда на цяла Африка. Защото не политиците в Африка, а фондацията "Бил и Мелинда Гейтс" реши проблема със СПИН там. Те спасиха живота на десетки милиони, политиците не дадоха никакво решение.

И в момента той работи по невероятни проекти, свързани с енергиите на бъдещето, с образованието на бъдещето. Но как да направим така, че децата да станат добри хора, да успеят?

По същия начин говорих с Масайоши Сан - най-важният човек на планетата в момента, много по-важен в някои отношения от Илон Мъск, когото всички вие много обичате.

Масайоши Сан създаде Softbank и, ако се върнем назад във времето, е създател на Yahoo – инвеститор, който от 10 милиона направи 10 милиарда. Това е човекът, който при 10-милионна инвестиция в много ранна фаза в най-голямата китайска търсачка направи десетки милиарди. Тоест един от най-големите собственици. Това е човекът, който създаде най-високотехнологичния и най-голям фонд от над 100 милиарда долара и е в основата на изкуствения интелект, на възхода на машините, на самообучаващите се компютърни програми и на развитието, което следващите 10 години ще промени всичко на планетата, включително в България.

Бях на негова реч в Ню Йорк. Кое ме впечатли безкрайно много? Масайоши Сан първо извади телефона си и каза, че в този телефон има чип, който към днешна дата има компютърната мощ на цялата планета преди 10 години.

Същевременно това отново ще се промени през следващите 10 години с възхода на машините, на изкуствения интелект и на така наречените квантови изчисления – съвсем нови поколения компютри.

Тоест каза, че можем да разберем изкуствения интелект по следния начин: един средностатистически човек има коефициент на интелигентност от 60-80, много интелигентните хора – 100, Айнщайн - 200, а през 2030 г. машините ще имат коефициент на интелигентност 10 хил.

Какво правим тогава?

Наскоро имах среща с главния изпълнителен директор на Bosch в Германия, за които работят 380 хил. човека, а оборотът им е 80 милиарда. Каза ми, че имат съвсем нов двигател за автомобилите на бъдещето и че голямата революционна промяна не е там, а в т. нар. автономно шофиране. Но компанията планира да освободи 1/3 от служителите си в следващите 10 години - изключително високо платени и образовани хора.

Големият въпрос беше какво прави Bosch за 100 хил. свои страхотни специалисти, как те да получат шанс, след като след 10 години няма да могат да работят там? Какво е образованието на бъдещето според Bosch, или според Бил Гейтс, или според Масайоши Сан?

То се свежда до нещо много елементарно, което аз искам да споделя с вас, защото го чух от тези големи пионери на планетата.

Каквито и факти да научите днес, те няма да ви помогнат след пет или десет години по никакъв начин, защото всичко ще се е променило. Важни са не фактите, не да наизустим нещо, важни са уменията и преди всичко е важен подходът. Голямата задача за образованието в България, но и по принцип за света, ще бъде как да ви дадем правилния подход, така че вие да може да успеете в една бързо променяща се реда, в която на всеки няколко години ще се променят технологиите.

Ще дам един пример. Навремето имаше компания "Ериксон" - и сега ги има. Те бяха абсолютният лидер в цифрови централи заедно със „Сименс“. Навремето имаше аналогови централи, които се произвеждаха 100 години. След това дойдоха полуцифровите, които се произвеждаха 20 години, а след това - цифровите, които се произвеждаха може би 10 години. "Ериксон" и "Сименс" не можеха да издържат с цялата си мощ на темпото на промяната, така че изоставиха тези бизнеси.

В момента сме на прага на четвъртата индустриална революция, която ще промени всичко.

Първата беше тази на доковете в Манчестър, на парната машина, на текстилните фабрики и началото на глобалната търговия.

Втората е по-скоро свързана с конвейра, с тока, електричеството. Хенри Форд има една показателна реплика: "Аз обичам всички свои клиенти, стига да поръчат „Форд“ и той да е черен". Всъщност той никога не е произвел друг - има само черни.

Новата индустриална революция е свързана точно с обратното – тя ще дава единствено и само клиентово ориентирани решения. Автомобилът ще бъде тотално персонализиран, лекарството, мобилният телефон, телевизията ще бъдат клиентово ориентирани и тотално персонализирани. Лекарствата вече няма да бъдат например аспирин с витамин С, а аспирин за Петър, аспирин за Гошо. С декодирането на човешките гени лекарствата ще бъдат индивидуализирани за всеки от вас поотделно – това е огромна индустрия на бъдещето, която тепърва се заражда.

Наскоро бях в BMW, където един от членовете на борда ми показа прословутия „Rolls-Royce Phantom“, който има таван звездно небе, който някой арабски шейх може да поръча срещу галактическа сума. Той каза: „Точно след две години този таван ще струва 300 евро за който си го пожелае“.

"Адидас" в момента тотално преформатират всички фабрики. Те искат да произвеждат клиентово ориентирани обувки, тоест обувката на всеки един от вас. Абсолютно и само за вас, без това да струва повече пари. Влизате на техния сайт, избирате дизайн, модел, правите каквото искате, получавате го вкъщи и тя няма да струва 1 лев повече от стандартната обувка.

Новата индустриална революция позволява да се произвеждат клиентово ориентирани решения и ще даде шанс на всички вас, ако сте част от тази трансформация.

Какво означава това?

За да се произвеждат клиентово ориентирани решения, например BMW не възприемат себе си като производител на автомобили, а като платформа за мобилност. BMW ще произвежда индивидуални, клиентово ориентирани автомобили чрез платформи за мобилност. Какъвто искате цвят, какъвто искате дизайн. "Адидас" са по същия начин. Това ви казва къде е вашият шанс.

Индустрията на бъдещето е свързана с клиентово ориентираните решения и най-много от нея ще се възползват държави като САЩ и тези в Европа, защото ако произвеждаме клиентово ориентирани решения, къде са клиентите? Кой ще си поръча индивидуална обувка, индивидуално BMW, кой ще си поръча неговото лекарство? В първата фаза на развитие това ще бъдат около 1 милиард души – от САЩ, Канада, Европа. Затова фабриките днес се връщат със страшна сила в Щатите.

Следва на стр. 3

---

От стр. 2

Гордея се, че си тръгнах с Обама и не служа с Тръмп

Обама ми е разказвал – моят добър приятел, аз съм имал десетки срещи с него и много се гордея, че си тръгнах с Обама и не служа с Тръмп – как през последните 3 години от мандата му са създадени над 12 хиляди нови фабрики, 8 милиона нови работни места. Защо се случва това? Защото тези фабрики, които са свързани, и цялата верига към индустриите на бъдещето са по-близо до клиентите на тази революция. Тоест няма как да бъдете в Сахара и да произвеждате клиентово ориентирано BMW. Обратното – новата индустриална революция ви дава възможност да сложите един 3D принтер и в Сахара и той да ви произведе клиентово ориентирано решение за клиента, който е там.

Това означава, че България получава страхотен шанс, както и Балканите, и това е част от амбицията на Американския университет, за която аз толкова работя. Да дадем шанс на Балканите, отвъд собственото ни блато – миришещо, с ниската ни амбиция и невъзможност да се откажем понякога от балканизация на всичко, което пипнем, с донякъде ниската ни ефективност – да не се движим от точка А до точка Б напред, а по някакъв странен зигзаг.

Балканите получават страхотен нов шанс, защото 500 млн. от тези милиард клиенти са в Европа. Това е най-голямата икономика, най-големият пазар и за тези 500 млн. на 18 езика трябва да се създават клиентово ориентирани решения. Много фабрики се връщат в Европа. Китай е страхотна държава, с огромен прогрес, но е символ на конвейра.

Затова си мисля, че ние имаме голям шанс тук, в България, да направим нещо от историческа значимост, което е свързано с просветата, с начина, по който преподаваме. Да не забравяме, че веднага след Освобождението в България са се строили 6000 училища, да не забравяме, че на всяко второ от тях на знамето е пишело "С просвета за България". Това е било национална кауза – народът е бил беден, не са могли да пишат, но "С просвета за България".

Мисля, че отново идва време да си дадем сметка, че нищо друго, освен просвета и образование. То може да даде страхотен шанс на младите българи. Все повече и повече от тях се връщат, все повече и повече качествени работни места се създават и тук, а все повече ще се създадат, защото новата индустриална революция идва, а България е част от нея.

Гордеех се като държавен глава да бъда патрон на три индустрии, където в рамките на моя мандат се създадоха 90 хил. работни места за млади хора, които останаха. Например автомобилният клъстер се създаде в първите месеци на моя мандат. Бяха 10 компании, които произвеждаха нещо за автомобилната индустрия. Сега членуват 135 компании. Сега спирачките за Porshe или новата мултимедийна система на новия Mercedes S класа се произвеждат в България. Господин Цетше – един от най-великите мениджъри на планетата, звъни всяка седмица в България на една компания, която разработва не само новата мултимедия за S класата, но и операционна система на Mercedes.

Lufthansa имаха идеята просто евтино да боядисват самолети. Днес в Хамбург се случва нова инвестиция от 2.5 млрд. евро на чисто нов завод на Airbus, защото успяха да прехвърлят в България поддръжката на Airbus А319 и то толкова качествено и успешно, че в нито една точка на света няма такава поддръжка. 1300 български инженери от целия свят се върнаха, много млади хора получиха една изключително успешна операция.

Извън автомобилната индустрия - по пътя сме към една нова инвестиция в Плевен за около 7 000 нови работни места, много свързана с автомобилната индустрия.

В сектора за информационните и комуникационните технологии се случиха чудеса от млади хора, например учили за юристи, съвсем други неща. Например създателите на "Телерик" са учили в Американския университет в България – нито един от тях не е учил програмиране и направиха чудо. Със сигурност те са едни днешни съвременни български герои, каквито искаме да покажем на младите български хора. Не мутрите и „Радка пиратка“, а „Върви, народе възродени“.

Тези хора вървят и стигнаха много далече. Направиха компания, която превзе света, създаде най-добрият продукт – операционна система за програмистите на планетата. Оттам – и самообучителните програми - компютрите сами си пишат и програмите, базирани на подобни решения, които са мислени в България.

Тези хора днес са достойни българи, плащат данъци, дават, стартират академии за образование. Ще ми се повече богати хора в България да разберат, че си богат не с това, което си взел, а с това, което си дал. И че отивайки на другия свят, не можеш да отидеш с това, което си взел. Какво отива там, горе? Няма как да повярваме, че смисълът на човешкия живот е просто в това да умреш. С какво отиваш? Със сигурност не с това, което си взел. Не с агресията, не с егоизма. Може би отиваш с натрупаното човешко достойнство, мъдрост, с добрите дела и с любовта на ближните и тези около теб.

Затова, скъпи млади хора, си мисля, че в България се случва страхотна трансформация. Все повече млади хора си задават въпроса: „Добре, но кое е добре за мен с оглед на всичко, което се случва през годините?“. Все повече млади хора от чужбина, повярвайте ми, искат да се връщат. Нещо повече – има очакване, че през 2018 и 2019 г. количеството на българите, които ще се връщат в България, ще бъде по-голямо от това на тези, които ще напуснат България.

България получава своите шансове. Не можем да спрем възхода на машините, но след като те ще произвеждат по-ефективно и качествено от хората, какво правят хората? Може би ще има повече време за индустриите, свързани с човешкото здраве. Може би ще се родят съвсем нови професии. Може би ще успеем да овладеем тази нова енергия така, че желаната справедливост да се случи.

Няма водачи

Краткосрочно съм песимист, защото не виждам тези световни лидери, които разбират индустриалната революция. Ще го кажа много ясно: не политиците, а мечтателите водят днес. Това е в България, така е по света. Не политиците, а предприемачите, иноваторите, създателите създават една съвсем нова перспектива за планетата. Проблемът обаче е, че в един момент тази нова индустриална революция, нови средства за производство трябва да бъдат облечени в регулации и правила, за да има справедливост. Не съм сигурен, че управляващите в момента – през Тръмп и Путин до Ердоган – разбират и искат да работят за силни институции, регулации и правила. Но ще се надяваме, че в следващите години и самото човечество ще осъзнае необходимостта. Българите ще гласуват не за националисти, а за патриоти. Хората по света ще разберат – и това отново е образователен проблем, защото в основата на голяма част от драмите на планетата стоят ненаучени уроци от историята.

България получава шанс и всеки от нас може да допринесе, най-малкото когато се замисля, когато си дадем правилните отговори, но за целта трябва да си зададем правилните въпроси. Когато видим, че всъщност да, в страната има много проблеми, но има и много успешни компании. Скоро се запознах с млад българин – единственият носител на наградата за иновации на Елън Мъск е българин. Тази компания дава надежда на милиони хора по целия свят - произвеждат ток от слънцето, но го складират в батериите и управляват по изключително интелигентен начин, като са измислили собствена операционна система.

Наскоро гледах филм на един университет в Нигерия, където са на свещи. Как българска компания отива, монтира инсталациите. Нямате представа какво означава да имаш течаща вода, а не да я влачиш от 100 км, нямате представа какво означава да имате ток, да прогледнеш и всичко това от български компании. Тази компания, създадена от нищото, днес вече струва над 200 млн.

Не е важно всеки да стане компютърен специалист или инженер, защото това е много модно. Голяма част от успелите хора нямат такова образование, но те са научени на правилния подход.

В Германия без дума немски

Заминах за Германия, без да знам една дума немски език. Да, но 2 години по-късно имах много успешна фирма. Не само, че не знаех немски език, но не бях и строителен инженер. Не знаех какво е строителство, а направих строителна компания в Германия и успях като такъв. Не защото строях и полагах тухлите - гледай открито хората, споделяй с тях и неволите. Те ми повярваха, едни страхотни строителни работници и инженери. Те ме избутаха напред, без да знам нищичко. Върнах се в България, станах управител на огромна немска компания, никога не съм го учил. Никога. След това станах министър. Аз не знаех какво е това обществена поръчка. Никога не ме е интересувало това. Аз живеех в - наричах си го "рая", в моя си затворен свят, в Бизнес парка, сред огромни немски проекти на компании, базирани в Мюнхен, там има 100% прозрачност, ясни правила, спиш спокойно с това, което правиш, можеш да стигнеш много далече. Не ме интересуваше българската държава, нито държавните пари. Не сме взели 1 лев, подарихме на София инфраструктура за 30 милиона лева, около Бизнес парка. Станах министър, без да знам какво е това. Две години по-късно бях най-популярният български министър. Със сигурност мога да кажа успешен. Станах президент, без да съм учил за това. Нито съм го тренирал, нито съм си поставял за цел. Същевременно мога да застана пред вас и да кажа, че имам самочувствието, че съм допринесъл с нещо за България. Където и да ходя по света, получавам огромно признание. Хората казват: "Вие бяхте един успешен президент". Чувствам се много щастлив от това, че съм допринесъл, защото аз търсех не силата, а смисъла. Не рейтинга, а проекти, които да помогнат на България.

Самият аз съм пример за това, че съм учил едно, а след това се е случило съвсем друго. Не само, че не съжалявам, но ви пожелавам да получите такъв подход, да бъдете открити, честни, да гледате хората в очите, да можете да обединявате другите, да застъпите смелата позиция, понякога да сте сам срещу медийни империи и техните прокурори, но в крайна сметка да спите спокойно с това, което правите, да сте готови да се адаптирате към бързо променящата се среда.

Образованието в Американския университет дава подход и когато човек си зададе въпроса "Къде да получи своето образование?", е добре да си помисли, че понякога спасението дебне зад ъгъла.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//analizi-i-komentari/ne-polititcite-a-mechtatelite-vodiat-sveta-plevneliev-za-sreshtite-s-673457.html

Свързани новини: