Полове

Не обичам систематизациите. Не обичам подредеността, не обичам лаконизма. Не обичам подредените писания, кратки, стегнати и целенасочени, започващи от едно твърдение и обосноваващи го с логически доводи... А накрая стигащи и до някакви логични, ясни като две и две e четири изводи.

Животът не е аритметика, братчета и сестрици мои, две не е никога две. Най-меко казано две е нещо между три и едно, тоест всичко това 2,0000001; 2,0000002 и т.н. Тоест две е хиляди различни неща. Но и всяко такова различно нещо не е просто нещо, а е съвкупности от други неща, прелива се в други неща. Примерно числото 2,000001 е всички числа между 2,000002 и 2,000000.

Хаха, не помня нищо от математиката, шегувам се. Просто искам да напомня, че нещата не са никога толкова прости, колкото ни се иска. И когато някой каже нещо определено, винаги ще се намери някой, който ще излезе, ще каже противоположното и ще се обоснове не по-зле. И даже – по-добре.

А лаконичното писане и говорене... Оф, жалка поза е то. Сещате се за тоя лаконичен мъжага Хемингуей. Защото звучи мъжествено и смело, категорично и твърдо (като еректирал член, горе долу), и на усъмнените в собствената им мъжественост им харесва. На тях им дай (като компенсация) именно такова говорене и писане: твърдо, мъжко, чак мачовско.

Все пак „лаконичен” иде от Лакония, областта в която са живели лакедемонците, тоест – спартанците. А спартанците, видиш ли ти, са били хората на Джерард Бътлър, героите от филма Триста, мъжагите на Леонид; стегнати момчета, с коремни мускули, мъжаги стабилни, които се харесват на мадамите, защото малко говорят и действат смело и обичат реда и дисциплината и са завършили средното военно училище за старшини в Горна Оряховица през 87-а и имат червени щитове и черни беемвета на по десет години (поне така изглеждат).

Това тук е писание без ред, тоест – без спартанска мъжественост; и в него случайно и безредно, либерално (сега някой ще изреве, нали така?) се промъкват мисли около половата идентичност, около избора на пол и разни такива модерни теми.

В някои индиански племена на Северна Америка има три пола. В други – четири или шест. Полът се избира донякъде от младежите или по-скоро в развитието си те показват точно към кой пол би било най-добре да принадлежат. Даг Ойстен Ендсьо. Той е голям норвежки религиовед. Него питайте, той ще ви каже. Или евентуално прочетете книгите му. Сексът и религиите. Да речем.

Ето че току що изпъкна моят интелектуален снобизъм. Да. Радвам му се, поливам го с леки растежни фактори. Защото този мой снобизъм ме кара да чета и затова го обичам и ценя.

Според стоиците има висш естествен закон, към който хората се нагаждат. Според Тома Аквински, живял доста векове след стоиците, този висш закон е Божият закон. Стоиците, дявол да ги вземе, са били къде атиняни, къде разни колонисти около Черно море – от Синоп да речем (който си е сега жива Турция, като погледнеш). Това защо го казвам? Защото това ще рече, че тия ми ти стоици са имали (както са си хойкали насам натам около портите „стоа”) и по десетина или стотина роби.

За тях естественият закон е бил и такъв: Всеки свободен елински мъж трябва да има поне десет роби. Или нещо такова.

Приемаме ли ние днес такъв естествен закон, в който се споменава, че е редно да имаш роби? И че това - да имаш роби и да има въобще робството - произхожда направо от природата на човека? Приемаме ли?

Според Тома Аквински всички човешки закони, ако са в съответствие с Божествения разум са правилни. И естествените права на разумните хора са естествено известни и ясни на всеки разумен човек. Тома Аквински е нямал нищо против войните, смъртните наказания и всички тям подобни насилнически практики на хората. За него те са били не естествени, а чисто и просто същностни части от живота на човека! Така се живее и точка!

И тия насилнически практики са нямали (според него) нищо в разрез с Божествения разум.

Войната е за него, за Тома, като стомаха на човек. Не може без нея. Естественото право да воюваш и естественото право да убиваш – как ви звучи това?

Бог на християните (но става въпрос за тия, идиотите, които отиват с хоругви и кръстове на походи да колят и горят, да палят клади и да пекат хора в името на Отца) та богът на тия християни няма нищо против войната. Той дори я препоръчва на хората. И те естествено отиват на война с неговото име. И убиват други християни, пеейки химни в негова възхвала.

Ние склонни ли сме да приемем такъв бог и неговите повели? Бог, с чието име на уста един цар се нарича примерно Българоубиец, а другият – сто-двеста години по-късно – Гръкоубиец? (Става въпрос за Василий и Калоян – не се мъчете).

Приемаме ли неговия Божи закон?

Та така: Божият закон е въплътен в природата на човека. Бог толерира насилието (когато пиша за кръвожадния бог – пиша го с малка буква). Същият тоя бог определя пола и го прави най-естествено. Нали така? Това е естеството, бог е рекъл така!

Тоест – ако приемаме, че бог е дал пола, приемаме и насилието, вървящо в комплект с неговия Божествен ред!

Приемем ли тоя божи ред, тоя естествен закон, то значи, че ние приемаме и войната и убийството!

Приемаме ли наложеният от бог пол – приемаме и наложеното от същия тоя бог жертвоприношение! Дори и на собствени деца.

Та нима тоя бог не е накарал Авраам (спомнете си – юдаизмът, християнството и ислямът се наричат „авраамически религии”) да принесе в жертва своя мъничък син Иаков? Накарал го е и още как!

После го е спрял - в последния момент. Сетете се за картината на Рембранд – жертвоприношението на Авраам – как ангел спира ръката на Авраам и ножът пада над пухкавото белезникаво детско телце.

Ние склонни ли сме да вярваме в божествения закон на бог, който ни изпитва, карайки ни да принесем в жертва децата си?

Па ако ще и след това да ни спре. Как ще се изтълкува сега ако някой приготви казан да свари детето си след като го е заклал като агне – защото е послушен за божия закон – и детето стои там наоколо, вързано, и скимти и чака да бъде заклано?! И тоя някой се надява бог да го спре? Ами ако не го спре? Ако бог нещо се разсее и не прати ангела и не спре ръката с ножа?

Не говори така за бог! – ще ревнат мнозина. Да, ама вие ще сложите ли дръвника за да заколите детето си, ако бог ви нареди? И какво ще ви е отношението към такъв бог след такова нареждане? Не казвайте, че всичко се променя с идването на Спасителя! Защо тогава Старият завет не е забранена книга?

Апропо – хромозомите. При някои видове влечуги полът не е детерминиран, а се развива в зависимост от температурите на околната среда. Мъжките се развиват при по-ниска температура на инкубиране на алигаторските яйца. Да. Някой ще каже – ама човек не е алигатор. Той е бозайник, а при бозайниците хромозомите (тоест – Божиествения закон) определят пола, а не температурите на инкубиране. Аз ще кажа: а човекът не е ли и нещо различно от прост бозайник? Както при алигаторите температурата определя пола, не може ли при човека Личното Предпочитание – тоест – Личната Свобода да определят пола?
То – речете – би могло, ама ние не искаме. Признайте си милички, деспотчета сте вие и в червата си!

Всеки ученик знае, че полът се детерминира (доколкото се детерминира) от хромозомите...но и от хормоналния баланс на индивида, от хормоналния баланс на майка му през бременността, от физическите, химическите, психологическите и социалните въздействия на средата по време на ...хм, на целия живот...

Влиянията са сложно нещо. Те могат, а и ние чрез тях можем да правим от глината на току що родения човек горе долу каквото поискаме. Мъж или жена, войник или миролюбец, ангел или свиня.

Освен това хромозомите...ха, виждали ли сте хромозоми? Аз съм! Те са просто многократно пресукани нишчици от ДНК и хистонови белтъци. Любознателните и носещи в себе си все още средновековна фантазия учени от 18-19 век са ги видели и са си казали – я! Я да вземем и по един такъв аристотеловски начин да ги опишем и систематизираме! И са ги систематизирали – на основание на формата и големината им. Както, апропо, са правели и с облаците. Систематизирали са облаците по форма, милите идиоти, боже мой! С това искам да намекна, че тая систематизация на хромозомите – по форма и размер – е абсолютно смешна. Но после от нея е тръгнало – по тая пътека – и цялото изучаване на хромозомите. И ако тая пътека е била грешна – няма значение – просто учените са влагали все повече ум и усилия именно в тая пътека. И са нагаждали всичките си открития към нея. Ще ви кажа – ако учените бяха тръгнали да броят колко дяволи има на върха на една игла – сега с електронни микроскопи и позиционно емисионна томография щяха да са открили не само броят им, ами и как изглеждат!

Един луд учен – тръгне ли по някаква пътека – ако ще да е напълно идиотска – с големия си и тесногръд ум – ще наоткрие купища неща и даже и ще ги докаже. Та така и с различните хромозоми и тяхното половоопределящо значение. Хромозоми описани като напълно различни, защото едната приличала на буквичката Х, а другата – на старата латинска (!) буквичка Y – това прилича на систематизирането на облаци по формите им. Нищо, че има и ДНК изследвания. Те са се появили като следствие от това Х – Y делене, и тези изследвания са следвали тая пътека, която тръгва от детинско, инфантилно, средновековно наблюдение. Я, това ми прилича на Х...значи е различно от другото, което ми прилича...ха, на Y...

Та така. При бодливите плъхчета амами от Япония липсва Y хромозома. А странното е, че японските дзен будисти смятат сношенията с представители на другия пол за най-неприемливото възможно поведение. Къде къде по-грешно и водещо към страдания от съвкуплението (което също е грешно) с представители на същия пол.

Ама ние сме си българи и това е най-важното! - ще кажат някои мили хора.

А какви сме ние българите? Какво ни определя като такива? Това, че сме православни християни? Ами българите мохамедани? Но нека не бъда банален като някаква есенно-зимна грипна епидемия – ами българите будисти? Защото има и хиляди такива! Те не са ли българи?

Ами българите протестанти – които не са малко, а пък за православните са най-противни еретици? Кои сме българите? Какво сме българите? Чрез какво можем да се определим? По произхода си? Белите, българо-славяно-траки, православни? Нещо като балкански УАСП (не се мъчете – уайт, англо-саксън, протестант)? Това ли сме? Ами всички тези, които са наследници на узи – като гагаузите в Северна България? Ами всички наследници на вестготи – като моите прародители от Мизия? Ами всички наследници на кумани от Източна България, а и от Западна България? Те не са ли българи? Ами мулатчетата като чудесната певица Прея и квартероните, като детенцето на моя приятел – полуруснака Део? Те не са ли българи?

Езикът ни обединява! – ще ревнат националистите.

Я кажете, мили националисти – кой не знае Чавдар войвода? Кой не е слушал за него? А знаете ли какво е Чавдар? Чавдар е думата ръж – но на турски! А думата хора? Знаете ли, че е гръцка? А думата пари? Че иде от пара – турската дума за дребна монета, стотинка?

Мога да подхвърля, без да искам да съблазнявам – но ще съблазня някои по-будни глави (но ще си измия ръцете): нека погледнем тия, които спорят по половите въпроси. Аз – повтарям – това само го подмятам и не взимам отношение! Но нека кажа, след като поглеждам спорещите, какво виждам: тия, които са за Стария ред и срещу всякакви там либерални мръсотии – (хаха тука се получава именно смешно, защото точно те обичат расови и евгенични теории!) та точно тези – противниците на новото, на либерализма и на всякаквите там Разрешаващи конвенции, които на всичкото отгоре забраняват и Насъщното Насилие – та те антропологично и по систематиката на Ломброзо често приличат на хомо деликвенс. Но хайде – не толкова.

Нека съм нежен. Не приличат на престъпници и дегенерати по Ломброзо, но определено имат черти на туранската субраса. Тоест – черти на ориенталци, на азиатци, на турци, на анадолци, на тъмни балкански субекти, на не-европейци. Пак казвам: Аз не харесвам расовите теории. Но те ги обичат. Така че да вземат огледала и да се погледнат. Повечето нямат нищо западно, северно, нордическо, гордо и расово. Приличат на преселници от Централна Азия. Мигранти. А нима именно те – същите те – не мразят и мигрантите?!

Точно тия – националистически, религиозно, консервативно, ксенофобски настроени мили хора приличат на азиатци и североафриканци. Хм. Това са просто мои безотговорни наблюдения. Не държа на тях. Всъщност по-скоро ми приличат на Бай Ганьовци. Като символ на всичко съпротивляващо се и по най-дебелашки начин ръмжащо срещу западната цивилизация на либералния хуманизъм. Бай Ганя отново срещу европеидния, мил, деликатен и просветен, свободолюбив Алеко. Нищо де. То така си е от край време.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//nashite-avtori/polove-673538.html

Свързани новини: