Проф. Лалко Дулевски: До 1 юли трябва да влезем в ERM II

"Изпълнихме упражнението и платихме цената, не натоварихме Европейския съюз с 1 евро повече, в сравнение с Гърция и Испания. Българските граждани платиха сметката, искаме резултат, искаме да видим ефект от членството", заяви той.

Като ръководител на най-голямата организация – “гражданския парламент” на България, която обединява различни организации на гражданското общество в страната с общи интереси, той обяви, че има становище на ИСС за ускоряване на подготовката за присъединяване на България към еврозоната.

На ход е "тихата финансова дипломация"

Проф. Дулевски припомни, че още от 2016 г. страната ни е заявила намерението си за присъединяване към еврозоната. Според него сега това трябва да стане елегантно, на принципа на „тиха финансова дипломация“.

„Финансовият министър Владислав Горанов вече официално обяви, че страната ни ще кандидатства през юни за влизане в ERM II. В този момент ние силно и ясно казваме, че подкрепяме тази стъпка на правителството, настояваме пред всички европейски институции и Европейската централна банка да оценят по достойнство усилията на България при покриването на всички критерии, надяваме се всички наши партньори да подкрепят страната ни да стане член на еврозоната“, посочи той. 

По отношение на провелия се дебат през миналата година за петте сценария за бъдещето на Европейския съюз, председателят на ИСС изказа опасения, че точно еврозоната може да стане разделителната зона, заради която да видим Европа на две скорости.

„Нека гледаме проблема за членство в еврозоната, макар и с известни негативи и предизвикателства, като отговор на въпроса къде ще бъде България, ако не е член след пет години“, коментира проф. Дулевски.

Намаляване на системния риск

Според Димитър Бранков, член на ИСС и зам.-председател на БСК, ползите от присъединителния процес ще имат дългосрочни ефекти върху икономиката и социалната среда, а реализацията му ще ускори структурните реформи, промените в доходите, производителността и конкурентоспособността, ще постигне и евентуален обрат в неблагоприятните демографски тенденции.

По думите му в момента България е готова за присъединителния процес след 20-годишно пребиваване във валутния борд.

“Ние надплащаме сметката си за присъединяване към еврозоната повече от десет години и продължаваме да я плащаме, смята Бранков. – Влизането на България в вврозоната ще намали общия системен риск за страната, банките и кредитната система.”

Димитър Бранков напомни, че от официални изказвания става ясно, че опасенията са преди всичко за ниското ниво на прозводителност, на конвергенция.

„България в момента е на средното европейско ниво на производителност и на доходи – 50%, измерени през т.нар.  паритет на покупателна способност. Опасенията са, че страната ни няма да издържи на натиска на конкурентоспособност след присъединяването към еврозоната при това ниско ниво, което имаме. Има много мнения, но моето е, че ние и сега сме изложени на конкурентен натиск. Нашите пазари са отворени не само за страни членки на ЕС, но България е в общност на свободно движение на стоки и капитали и хора, отворени сме към трети държави, българската промишленост, българските производители и българската икономика са изложени на този конкурентен натиск и в момента", каза експертът.

Той е категоричен, че на това в момента може да се гледа не като на недостатък, а като на предимство, защото по
механизма, с който се следят макроикономическите дисбаланси в 14 индикатора, България сега не отговаря само на два от тях.

Бранков прогнозира, че след като са спазени формалните критерии за присъединяване към ERM II по маастрихстките критерии, ако се спазят четирите критерия в рамките на един минимален срок от две години, и ако има съгласие от всички държави от ЕС и ЕЦБ, в България ще се ускорят всички реформи.

На по-висока скорост в конвергенцията

„Това ще позволи една по-бърза скорост на конвергенция, на присъединяване към средноевропейските нива и от тази гледна точка държавата и институциите в страната ни няма да имат заден ход – те ще бъдат подложени на самодисциплина в стремежа си за извършване на тези реформи“, е мнението на Димитър Бранков.

Той направи сравнение с трите прибалтийски държави, които имаха валутен борд преди влизане в еврозоната и подчерта, че не могат да се правят аналогии със случилото се в Гърция, защото в България нивото на държавен дълг към БВП е 24%, докато в Гърция нивата са близки до 200%.

„Ползите за влизането в ERM II са, че на първо място се променя паричната политика. Като фактология може да се провери, че България упражнява най-рестриктивната политика на валутен борд, известна в историята на паричните системи на публичните финанси, нещо, което е едновременно ограничение, но и предимство на страната, каза Бранков. – Единственият реалистичен и възможен път за изход от системата от тази уникална ситуация, в която се намира България, е именно влизане в еврозоната. На първо място това би осигурило кредитор от последна инстанция, което би осигурило ресурс за банковата система от страна на централната банка в механизма на банковия съюз, в системата на банковия съюз под йеархията на ЕЦБ, което е по-лесен достъп до кредитен ресурс, както за българските търговски банки, така и за българския бизнес и българските граждани, а и за държавата при излизане на финансовите пазари, ако е необходимо за финансиране на краткосрочни дефицити.“ 

Той напомни, че след 2024 г. се предвижда и допълнителен механизъм за гарантиране на депозитите на гражданите и бизнеса в еврозоната и на банковия съюз.

Ползи след валутния борд

Сред предимствата от членство в еврозоната Бранков посочи освобождаването на огромен ресурс – валутният резерв, в това число и фискалният резерв, с което ще се даде възможности за разумни политики в публични сфери и евентуално предсрочно погасяване на държавния дълъг.

Като предизвикателство в присъединителния процес Бранков смята осигуряването на външнополитическата подкрепа и постигането на по-голяма информираност сред хората и бизнеса.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, който е член на ИСС, обяви, че очаква приемането на еврото в България да повлияе върху общия инфлационен натиск у нас.

“Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре в момента, в който се приема еврото, но това не влияе върху общия инфлационен натиск, който да стига до непознати или притеснителни нива. От 0,3 до 1,4% е средното инфлационно ниво към съответните години на държавите, които са се присъединили последно към еврозоната, даде пример Димитров. – Сигурно кафето няма да струва 60 стотинки, сигурно ще струва едно евро, това се случва с най-масовите "дребни" цени – закръгление нагоре и то в евро, но това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората нива.”

Лидерът на КНСБ е категоричен, че влизането в ERM II и еврозоната няма да са пречка за продължаващото ускорено развитие и увеличение на заплатите и на доходите от труд в България.

Сред положителните фактори Димитров посочи нивото на движение на доходите, като изтъкна, че ръстът на минималната заплата при балтийските държави, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, след като са влезли в еврозоната.

По статията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Десислава Попова

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител