Димитър Димитров: В отчета на президента прозвуча ревност от изолацията му

01/26/18 09:21
(transmedia.bg)

Димитър Димитров: В отчета на президента прозвуча ревност от изолацията му

„Проблемът с високата легитимност на президента – все пак той е избран от всички, и сравнително малките му и много ограничени правомощия в сравнение с изпълнителната власт винаги изплуват на повърхността, когато мнозинството в Народното събрание не е съвпадало или е било различно от мнозинството, което е избрало президента.“

– В отчета си пред депутатите по повод една година от встъпването си в длъжност президентът Румен Радев каза, че парламентът се е превърнал в придатък на управляващите. Виждате ли в това заявка за смяна на модела на управление – примерно от парламентарна в президентска република?

– Проблемът с високата легитимност на президента – все пак той е избран от всички, и сравнително малките му и много ограничени правомощия в сравнение с изпълнителната власт винаги изплуват на повърхността, когато мнозинството в Народното събрание не е съвпадало или е било различно от мнозинството, което е избрало президента. В пряка или косвена оценка за това, че парламентаризмът не е лесна работа и че изисква много усилия, а резултатите не винаги са съизмерими с тези усилия, е популистка тема. От нея се възползват най-вече крайно десните в Европа. Темата е добре видима в няколко страни, включително сега и в Германия. Броят на парламентарно представените партии бележи очевидна тенденция на нарастване в Европа, до такава степен, че в чешкия парламент има 9 партии, в холандския също толкова, в скандинавските страни традиционно има по 7-8 партии. Оттук възприятието за ефективността на работата на парламентарните мнозинства и на тяхното конструиране, независимо дали подкрепят правителство на мнозинство или на малцинство, е много трудно.

Това е по принцип общ проблем на демокрациите, които дават предимство на представителството пред ефективността и оценката на нашия президент е някак си в рамките на очакваното. Дали става дума отново за повдигане на темата за президентска република, ми е трудно да кажа. Дори обаче да има такъв елемент, при сегашната Конституция няма шанс да се случи. За да има промяна в държавното устройство, трябва да се свика Велико народно събрание, а то може да бъде свикано само от парламент, решил да се саморазпусне и да започне процедура по ред въпроси за свикване на ВНС . Така че казаното вчера от президента е продукт на едно, така да се каже, пожелателно мислене.

– Горе-долу така изглеждаше и онази част от отчета, в която президентът говореше за корупцията – че трябва съдебна реформа, че има ескалираща ерозия на демокрацията, но не спомена нищо конкретно. Видяхме и по време на дебатите за искания от БСП вот на недоверие към правителството същото – внимателно заобикаляне на проблема със съдебната реформа – а тя е най-важното звено срещу корупцията. Това според вас обмислен синхрон ли е, или страх да не навлезе в дълбоки води и да намали рейтинга си?

– Това е още един глас освен няколкото на политически партии, който се добавя към натиска върху ГЕРБ. Ясно е, че борбата с корупцията без ефективна съдебна власт, без ефективно правосъдие няма как да се реализира. Отново опираме до разделението на властите, което е постановено през 1991 година и превръща социалистическата съдебна система в независима съдебна власт. Оттам нататък всички идеи, по един или друг начин, са от порядъка на промени в Конституцията.

Да, корупция има, както всички признават, и не съм чул някой да твърди обратното, и била някак си естествена, най-вече заради пазарната икономика. Корупция има и там, където няма демокрация и в много по-големи мащаби, но те са невидими и много по-трудни за проследяване. Все едно дали говорим за Турция или за Русия – големи парични потоци се контролират и усвояват в полза на ограничен кръг елити.

В случая не би могло да се получи друг резултат от такъв тип дебати – така построени и така форматирани, освен като опит да се повлияе на общественото мнение. Това обаче би имало значение не сега и не непосредствено, а само когато се намираме близо до избори или вече сме влезли в предизборна кампания.

Нека направя още една оценка – дебатите, свързани с вота на недоверие по темата корупция, ясно показа, че е хубаво да се дебатира, но това няма да доведе до какъвто и да е резултат, впрочем както и дебатите по приемането на закона за борба с корупцията по високите етажи на властта. Просто такъв дебат няма как да се фокусира. Много ясно се видя, че темата е много широка – като се почне от здравеопазването и се завърши с обществените поръчки по места – говоря за общинските бюджети и тяхното усвояване. Тоест, ако нямате ефективно правораздаване, което да се занимава с крайните случаи, за каква борба с корупцията говорим.

Впечатлението е, че всичко е толкова сложно, толкова разхвърляно, толкова разположено в безкрайно дълги периоди от време, че няма как да е виновно само това правителство. А примерите по време на дебата бяха направо зашеметяващи. Какво се било случило преди 15 години, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Ами това няма как да бъде обсъдено сега и да бъде вменено като отговорност точно на това мнозинство и на този състав на Министерския съвет.

И така, естествено, нещата се разпиляха. Част първа на дебата – къде е Бойко Борисов да го изправим до стената с някакви смазващи въпроса, и част втора – къде ни е властта, която ни се полага. Рефрен, повтарян от социалистическата партия още от 90-те. Следващия етап всичко започна да се развива в процедури и накрая завърши с едно класическо парламентарно представителство, което дискутира някакви отделни казуси, засягащи личните отношения между Делян Добрев и Елена Йончева, трудно разбираеми от публиката – кой основал офшорка и в кой данъчен рай, кой получил заем или кредит от някаква фирма, аз пък съм си платила данъците и всичко е по закон. Това са толкова сложни конкретни отношения, че естествено завършват без никаква съдебна процедура и със заключението, че може и да е имало нарушение, но няма престъпление. С което прокуратурата и съдът приключват случая. Възможността слушател, зрител, гражданин със средни възможности да се ориентира в материята, е равно на нула, няма такава възможност.

Освен това често дебатите остават открити, недовършени. Например при една от големите теми разговорът влиза в технически детайли – как митниците и финансовото министерство работят с базата данни за изчисляване износа на акцизни стоки, как ДАНС дала някаква оценка, как не било възможно в такъв голям обем да се „редактират“ данните или да изчезнат за отделни пратки, регистрирани в базата данни. Така или иначе, но оценката е, че от акциза на горивата се губят около 1 млрд. лв.

– Тук трябва да споменем и новия мега орган за борба с корупцията, съчетан от няколко институции, и шефа на който БСП предложи да се назначава от президента, а самият той не възрази.

– Отношението на президента е изключително двусмислено. Ако той назначава председателя на този орган, той едва ли не ще един много хубав орган, а след като не го назначава той, то това не може да бъде хубав орган. Имаше разбира се няколко бележки, отнасящи се до ролята му във външната политика. От тях най-често цитирана и най-лесна за възприятие е идеята му, че е изключен от роля в председателството и как много му се иска, когато идва президентът на Турция, някак си да бъде включен в разговорите.

– Как си обяснявате тази публична невъздържаност, която не се вписва в образа му на балансиран държавен глава?

– Като обикновена ревност. Работата по организацията на дейностите по Лисабонския договор е отговорност на правителствата. И пак се връщаме на темата. Да, легитимността на президента е много висока, само че неговите компетентности, неговите отговорности, ако искате, неговите възможности да влияе върху изпълнителната власт, са много малки. И, естествено, той винаги ще се чувства някак си изолиран, макар че това е придружено с разговори как той е толкова харесван, одобряван и прочие. Това няма особено значение за това как работи изпълнителната власт. Тя работи през парламентарно мнозинство. Нарича се канцлерски режим в теорията, тоест в българския случай, по един или друг начин, властта се упражнява от министър-председателя.

Освен това от самото начало, когато назначи служебен кабинет – нека дебело подчертая, че служебните кабинети са кабинети на президента, президентът упражни изпълнителна власт, най-малкото бе близо до момента на закупуването на самолетите „Грипен“, което може да се нарече и негова лична кауза. Разочарованието му беше голямо, защото такава голяма отговорност не може да заобиколи мнозинство, което не желае да се реализира такава сделка. Така че той няма как изначално да не го е приел като горчив урок и голямо разочарование. Иначе в изказването му при отчета имаше публицистично майсторство, очевидно е работено е върху становището, което прочете, после нещата трябваше да се поразмият малко с приказки за специфичната роля на вицепрезидента и т.н. Но това само усилва впечатлението, че дори да е най-влиятелният политик, той не прави политика в смисъла на управление.

– Отклони ли се президентът от БСП? След изборната победа Илияна Йотова го предупреди, че социалистите никога няма да му простят каквото й да е отклонение от техните принципи. Има ли напрежения между тях?

– Дори да има такива, ние никога няма да го разберем, не и в смисъла, в който вицепрезидентът си позволяваше да го предупреди. Няма да се стигне до такъв тип противопоставяне.

– Президентът очевидно още в началото се опита да играе по всички възможни полета на геополитическия шах – посети първо Брюксел, после се срещна с шефа на НАТО, покани Путин за 3 март и се обявяваше нееднократно за свалянето на санкциите срещу Русия.

– Трябва да се върнем към темата, която минава през всички отговори и въпроси. Той може да си пожелае да бъде важен, значим играч в геополитиката, както и ние бихме си пожелали да бъдем важен играч в ЕС в отношенията – Турция – Европейски съюз – Русия – Европейски съюз. А може би Китай – САЩ? Това очевидно просто е невъзможно. Темата за санкциите срещу Русия вече е забравена. Това е една линия, която повтаря пропагандните тези на Кремъл – в Крим каквото се случило – случило, дайте да го забравим и да се движим напред. Подобно отношение изразява и чешкият президент, който си позволява да бъде още по-краен, като призовава сваляне на санкциите незабавно. Има такива гласове, но в ЕС решенията за санкциите спрямо Русия се вземат от големите играчи.

– Как бихте сравнили мандата на Росен Плевнелиев и този на Румен Радев, макар да е минала само една година от началото?

– Има огромна разлика, която пресича линията на отношението между президента и мнозинствата в Народното събрание по време на съответния мандат. Винаги има такива напрежения. При президента Желев те се виждаха ясно, въпреки че той идваше от същия лагер, но имаше собствено мнение по въпроса как трябва да се развиват отношенията с етническата партия. Стигна се дотам, че той подкрепи едно междинно правителство – това на Любен Беров, донякъде дори му бабува с „Боянските ливади“. Не толкова очевиден беше разривът и съперничеството между президента и министър председателя (Петър Стоянов – Иван Костов), имаше пълна хармония между мнозинството и държавния глава (двата последователни мандата на Георги Първанов), но дори и там се появиха пукнатини, завършили с това, че Първанов си направи партия и т.н. Подобно противостоене е заложено в Конституцията, която предписа да се избира легитимен президент и едновременно с това силно ограничава неговите правомощия. Той дори няма законодателна инициатива, има право на вето, но то е толкова слабо, че ако има устойчиво мнозинство, ветото е само даване на знак, че президентът не е съгласен, нищо повече.

– Какво очаквате следващата година от мандата на президента?

– След този вот на недоверие следващата тема на противопоставяне ще е освен темата Давос и идеята БСП да организира референдум за ратифициране на Истанбулската конвенция. Да, те имат достатъчно депутати да поставят въпроса в парламента, само че Народното събрание с мнозинство трябва да вземе решение и да формулира въпроса за референдума. Тези две позиции ще се надбягват във времето. Има много въпроси по новата редакция, трябва да се постигне съгласие каква да бъде съпътстващата декларация, която уточнява някои от понятията, свързва вътрешното законодателство и дава приоритет по някои въпроси на външното. Ще има дълъг разговор и това се оказа много по-благоприятен терен за очевидно популистката позиция на социалистическата партия. За нея има много повече чуваемост, отколкото за корупцията. Трябва да видим кой ще се натовари с отговорността да напише съпътстващата декларация, какво точно ще се запише в нея и кои ще се съгласят със съдържанието й.

Димитър Димитров е социолог и експерт по изборното право и неговото прилагане, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/01/26/%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%b2-%d0%be%d1%82%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd/

Публикувана на 01/26/18 09:21 http://www.transmedia.bg/2018/01/26/%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%b2-%d0%be%d1%82%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd/