- Г-н Игов, изненада ли ви бруталното убийство във Варна, извършено от 14-годишно момче?

- Странното е, че не ме изненада. Миналата година например имаше две убийства, извършени от деца. Вярно е, че не бяха толкова брутални и по толкова мъчителен за жертвата начин. Тук мога да споделя нещо от личния си опит. Преди години работех с малолетно момче, който беше физическият извършител на убийството на клошарка в столичен квартал. В сегашния случай във Варна ми беше доста неприятно да видя коментари, че децата са роми и затова няма какво друго да очакваме.

- Затова ви попитах дали случилото се ви изненадва. Много хора си казват, че това е очаквано от роми. Това оневинява ли ги по някакъв начин?

- В никакъв случай. При историята от преди години ставаше дума за момчета от много прилични семейства, не бяха от малцинствата. Просто бяха решили да се правят на скинари и да изкарат ненавистта си върху някой друг. Дискриминационните нагласи, желанието да унижиш и нараниш някой друг се среща при хора, които имат ниско самочувствие и нестабилна самооценка. Ако се сетите, най-големите протести срещу приемането на мигранти бяха в бившите социалистически страни. Едно от обясненията ми защо в юношеска възраст се случват такива действия е подражанието и че тези деца са израснали в агресивна среда. Поради тази причина тяхното самочувствие и самооценка са изключително ниски. И за да могат по някакъв начин да се почувстват по-добре, проявяват дискриминация. Има много такива изследвания в социалната психология, които доказват, че когато хората са унижавани, са по-склонни да бъдат дискриминативни към други хора. Знаете колко е сложна възрастта на юношеството, когато не си наясно кой си, кои са приятелите ти, не знаеш какво искаш от живота. Затова ролята на възрастните, на училището е изключително важна. От една страна, обществото ни върви напред, уж ставаме по-цивилизовани, в същото време насилието срещу деца и между деца продължава да го има. Проследете и какво се случва сега с прословутата Истанбулска конвенция. Всички спорове се въртят около това дали да приемем този акт, който е препоръчителен, а никой не обръща внимание на това да си коригираме собствените закони. Така че този документ няма да оправи както законодателството ни, така и да реши проблема с насилието. Миналата година бях поканен на заседание на комисията на младежта и спорта. Идеята беше да се съберат експерти и те да предложат промени в законодателството. Моето предложение беше да се приеме антибулинг закон. Такъв има в много страни по света и е доказано, че насилието намалява с 10% още в началото след приемането му. Тогава обаче предложението не бе прието. У нас има пет министерства, които са свързани с работата с деца. В тях има десетки институции, които са задължени да работят с деца с проблемно поведение. Хаосът обаче се задълбочава. Затова е необходимо такова законодателство, което да помогне за справянето с деца с проблемно поведение. Ние нямаме обща информационна система, от която да разбираме противообществените прояви на подрастващите. Децата от Варна не са посещавали изобщо училище. Това означава, че са били рисков контингент. Само 20% от случаите на насилие на попаднали деца в медицински заведения и поликлиники са регистрирани. По света това е задължително. У нас няма механизъм, за да се знае какво се случва с тях. Защото истината е, че тези, които проявяват насилие, всъщност са били обект на такова. У нас обаче някои смятат, че е по-добре да закърпваме закони, които всъщност са неработещи. Големият социален психолог Олпорт от екипа на Кенеди, който е основната движеща фигура в приемането на антидискриминационните закони през 60-те години на миналия век, казва, че с насилието няма как да се справим само с мероприятия, а само чрез законодателство. Така че всичко, за което говорим, ще продължи да се случва, ако нямаме отговорни възрастни и политици, които да разберат, че без въвеждане на правила децата ще живеят в неопределена среда. Тези деца в случая също са жертва. У нас правим следното - когато се случи нещо драматично, започваме да разнищваме този случай, а забравяме какво се случва зад него. След това обаче забравяме за всичко. Затова искам да излезем от тези неща. Много хора вероятно са били свидетели на първия побой.

- Доколко наистина обществото ни е чувствително към насилието?

- Не се намесваме, когато виждаме, че се случва нещо подобно, не защото сме лоши хора, а защото си казваме, че няма да има последици. Всеки е абдикирал, чувствайки несигурност. В същото време всичко е в нашите ръце.

- Не мога да не питам и за другата голяма тема от тези дни - случаят с малтретираните деца в дома в Габрово. От години се знае тази ситуация, за да се стигне чак сега някой да снима, защо?

- Много е сложна ситуацията, ако трябва да погледнем нещата задълбочено. Първо трябва да изтъкнем, че никой не е учил тези жени да работят с деца с тежки психични проблеми и умствена изостаналост, те не знаят как да се справят. Второ - изключително ниско платени са. Това не може да ги оправдае, разбира се. Обстановката в тези домове беше изключително мизерна преди години.

- Сега обаче домовете са с по-добра фасада, но вътре ситуацията е същата. Защо нищо не се променя?

- Така е. Просто никой не е предвидил пари за хората, които ще се грижат за тези деца. И така отиват случайни и необучени хора. Трябва да мислим по-глобално. Директорите пък обикновено си затварят очите пред тези неща.

- Какво следва от тук насетне?

- Просто не трябва да мислим на парче, а как стратегически да се случват нещата. Когато не можеш да хванеш логическата им връзка, някъде те ще се издънят. А тогава дори представихме проект за закон, но прецениха, че ще е прекалено сложно да го приемат. Много е лесно да си обясняваме нещата с това, че нещо е извършено от роми, че така е България. А у нас има хора, които могат да се справят с тези проблеми.

Визитка:

Иван Игов е роден във Варна

Завършил е психология в Софийския университет и е специализирал консултативна психология

Повече от 25 години работи като училищен психолог. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници