"Отлагането на ратификацията би ни направило отговорни за всяка жертва на насилие, основано на пола, защото сме го позволили с бездействието си."

Това се казва в писмо обръщение до народните представители, подписано от изявени университетски преподаватели и преподавателки. То е озаглавено "Интелектуалци за правото на жените да живеят без насилие в публичната и частната сфера".

ГЕРБ отлага ратификацията на Истанбулската конвенция

Обръщението идва ден след като управляващата партия ГЕРБ съобщи, че разглеждането и ратифицирането на Истанбулската конвенция се отглага за до края на европредседателство, за да може да бъдат проведени обществени дебати, а премиерът Бойко Борисов съобщи, че смята лично да говори с висшия църковен клир и с представители на Главното мюфтийство. Светият синод беше един от най-яростните отрицатели на приемането на конвенцията, като оттам дори насрочиха молитва за 28 януари, за да молят "Божията милост" за НЕприемане на документа. Сред политическите партии най-гласовите противници на конвенцията са "Обединените патриоти" и БСП, като соцпартията дори внесе в четвъртък 74 подписа с искане за насрочване на референдум "за" и "против" приемането ѝ.

БСП внесе със 74 подписа искане за референдум

Това се казва в обръщението на интелектуалците.

Ето и всички техни аргументи:

Интелектуалци за правото на жените да живеят без насилие в публичната и частната сфера

Уважаеми народни представители,

Настояваме България без отлагане да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която страната ни вече е подписала. 

Конвенцията задава правната рамка за 
- устойчив ангажимент на публичните институции с подкрепата и защитата „на правото на всеки човек и особено на жените да живеят без насилие в публичната и частната сфера“; 
- за провеждането на политики за подкрепа на жертвите и превенция на насилие, основано на пол; 
- за провеждане на обучение в ненасилническо поведение в междуличностните отношения;
- за преодоляване на стереотипни разбирания за половите роли, които блокират социални шансове на индивидите.

Ние като университетски преподаватели и преподавателки настояваме решението за Конвенцията да не бъде основано върху страхове и неразбиране, а върху рационални аргументи. Именно за да помогнем на обществото ни в изясняването на базовите понятия и смисъл на Конвенцията като основа за провеждане на конструктивна и разумна дискусия, заявяваме следното: 

Понятието gender, преведено като „социален пол“, следва да бъде интерпретирано единствено и само така, както то е дефинирано в текста на самата Конвенция (чл. 3, в), а именно “социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. Тази дефиниция за социално изградените роли на пола не отрича, нито заплашва съществуването на биологичните полове. „Социалният пол“ не е въпрос на свободен избор, напротив, той е зададен от наложени обществени норми. Конвенцията настоява за промяна на тези норми, които нарушават равнопоставеността на половете и допускат злоупотреба с правата на жените. 

Бихме искали да подчертаем, че понятието „социална роля на пола“ (gender) е част от българското законодателство от 2016 г., използвано в Допълнителните разпоредби на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Накратко, с Конвенцията не се въвежда ново за законодателството ни понятие, следователно няма как да очакваме нито правен хаос, нито промяна на Конституцията. Конвенцията създава единствено правна рамка за по-ефективна защита на съществуващи вече права с редица законодателни мерки и конкретни политики. 

Неоснователни са и внушенията, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие задължава ратифициралите я държави да въведат „трети пол“ и да узаконят брака между еднополови двойки. Понятие “трети пол” в Конвенцията не съществува, нито може да бъде изведено от нея. Чл. 4 т. 3, който се посочва като признаващ “трети пол”, няма връзка с подобно понятие. С него се въвежда задължение за недискриминация при прилагане разпоредбите на Конвенцията на база редица признаци, включително сексуална ориентация и полова идентичност. Този текст отново не внася нищо ново в нашето законодателство - Законът за защита от дискриминация не позволява подобна дискриминация. От недопускането на дискриминация срещу хора с нетрадиционна полова идентичност или сексуална ориентация обаче не следва ангажимент за правно признаване на „трети пол“, нито за узаконяване на еднополови бракове. Това са теми, които не са предмет на тази Конвенция. 

Разтревожилото обществото ни „полово образование“ предполага обучение в разбирането за социалните роли на пола като утвърждаващи равнопоставеността, взаимното уважение, правото на лична неприкосновеност и възпитание в ненасилственото разрешаване на конфликти в междуличностните отношения между жените и мъжете. Такъв тип образование би имало за цел да преодолее онези стереотипни роли, които унижават достойнството и принизяват равната ценност на жените и като такива са сред основните системни източници на насилието над жени. 

Ние като университетски преподаватели и преподавателки няма как да не подкрепим ратифицирането на тази конвенция, защото тя е насочена към преодоляването на структурното неравенство, основано на пола.

Ние, изхождайки от разбирането си за обществен дълг, настояваме българското общество да приема правни рамки, които разширяват социалните шансове на индивидите и овластяват потиснати социални групи, а Конвенцията цели именно това.

Ние като ангажирани граждани настояваме да изграждаме заедно общество, основано на взаимно разбиране и толерантност, на солидарност с по-слабите, на уважение към равните права на всички хора независимо от техния пол, възраст, етническа принадлежност и социално положение.

Бихме искали да подчертаем, че отлагането на ратификацията би ни направило отговорни за всяка жертва на насилие, основано на пола, защото сме го позволили с бездействието си.

С уважение:
Боян Знеполски, професор, доктор
Валентина Георгиева, доцент, доктор
Велислава Петрова, главен асистент, доктор
Гергана Динева, главен асистент, доктор
Даниела Колева, доцент, доктор
Даниел Смилов, доцент, доктор
Ивайло Дичев, професор, доктор на социологическите науки
Красимира Даскалова, професор, доктор
Леа Вайсова, асистент
Лиляна Деянова, професор, доктор
Мила Минева, главен асистент, доктор
Огнян Касабов, доцент, доктор
Петя Кабакчиева, професор, доктор
Райна Гаврилова, професор, доктор
Ружа Смилова, главен асистент, доктор
Анна Кръстева, професор, доктор