През 2018 г. отново ще има субсидирана заетост, а не квалификация

Спрямо миналата година общата сума е същата, пише анализаторът. Структурата на разходите също е подобна - 77% (56 млн. лв.) от парите ще бъдат похарчени за програми за директно създаване на заетост, 5% (4 млн. лв.) за обучителни програми, а останалите – за комбинирани.

Интересно е, че трите най-големи програми, въпреки че са замислени да осигуряват и обучения (ясно видимо от от имената на двете от тях), ще създават само субсидирана заетост и през 2018 година.

Това са „Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания” (9 млн. лв.), „Регионални програми за заетост” (8 млн. лв.) и „Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица” (7 млн. лв.), които ще създадат временна заетост на близо 6 хиляди души и ще обучат и квалифицират точно 0 души.

Най-много средства за обучения пък са по линия на програмите със социалните партньори (синдикати и работодателски организации) – 10 млн. лв. за обучение на близо 8 хил. души и заетост на 3 хиляди.

Проблемът е, че макар пазарът на труда в страната да се развива добре, а заетостта да отбеляза рекорд през 2017 г., държавата продължава да субсидира заетост, която не само се е доказала като неефективна, краткосрочна и скъпа мярка, но и обхваща много малка част от безработните. 

Дори Министерството на труда откри при първия си и единствен анализ на програмите, че те не водят до дългосрочна реализация на пазара на труда, а само временно създават заетост, която не води до повишаване на конкурентоспособността на участващите и след края на програмите те отново са безработни... до следващата програма.

Достатъчно е и да се погледне картината в ЕС - 75% от средствата за активна политика на пазара на труда в България са за директно създаване на заетост (субсидирана заетост), а в ЕС този дял е 18% по последни данни от 2015 година. За обучения в България пък се отделят 12% от средствата при 41% в ЕС.

Същевременно ученето през целия живот в България е трагично – 2,2% от населението на възраст 25-64 г. участва в този процес при 10,8% в ЕС за 2016 година, а липсата кадри е все по-осезаема. Недостигът на подходяща работна ръка в индустрията в България е над двойно по-висок от този в ЕС и достига нов рекорд през четвъртото тримесечие на 2017 г. – 38,6% от предприятията не могат да намерят кадри при средно 17% за ЕС.

Всичко това показва, че политиките на пазара на труда в България и тази година няма да следват добрите световни и европейски практики. Отново ще залагат на субсидирана заетост, харчене и отчитане на много пари и създаване на зависимости на най-уязвимите групи без шансовете им за реализация в реалния сектор да се повишават.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител