Властта предлага ново райониране на България, при което Северозападът изчезва във всичките три варианта, обявени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Така вече няма да го има определението "най-бедният регион в България и в ЕС". При всяко от прекрояванията на районите, Северозападът е поделен между региони, но никога обособен, както е сега.

Въпреки че досега управляващите - и от БСП, и от ГЕРБ многократно се заричаха да помогнат на най-бедното място в най-бедната държава от ЕС това не се случи. По време на кабинета "Орешарски" социалистите лансираха идея за специален фонд със 100 милиона лева в него, за Северозапада и Странджа-Сакар. В програмата за управление на ГЕРБ Северозападна България е основен ангажимент, каза Цветан Цветанов, зам.-председател на партията, по време на предизборната кампания м.г. Претворяване на изявлението му в действия липсва.

Настоящите 6 региона за планиране бяха създадени при управлението на Обединените демократични сили и служат основно за две неща: за събиране на статистически данни, които се изпращат в ЕС, и за технически и координиращи дейности, свързани с планирането (в т. ч. и усвояване на средства от европейските фондове). Според изявление на регионалния министър Николай Нанков, новото райониране е необходимо заради проектите, съфинансирани от европейските фондове след 2020 г.

Първи вариант с пет района: Югозападен, включващ областите София-град, Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник; Южен централен, включващ областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян; Югоизточен, включващ областите Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол; Североизточен, включващ областите Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен; Северозападен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. 

Вторият вариант с четири района: Югозападен, включваща областите: Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник; Тракийско-Родопски, включващ областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян; Черноморски, включващ областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен; Дунавски, включващ областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново Русе, Разград и Силистра.

Третият вариант с шест района от ниво 2: Западен, включващ областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и  Враца; Северен централен, включващ областите Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново Русе, Разград и Силистра; Североизточен, включващ областите Добрич, Варна, Шумен и Търговище; Югоизточен, включващ областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас; Южен централен, включващ областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян; София – град - самостоятелен район от ниво 2.

До края на март т.г. от МРРБ планират вариантите да бъдат представени и обсъдени в Съвета по регионална политика, Регионалните съвети за развитие на шестте района от ниво 2, както и на планирана кръгла маса с участието на неправителствени организации и агенции, организации от гражданския сектор, представители на академичните среди и научните институции. Това стана ясно от изявление на регионалния министър Николай Нанков, който се зарече новото райониране да бъде постигнато с консенсус.

Досегашните шест района за планиране в България са обособени според класификацията на териториалните единици (NUTS) с цел статистическо отчитане съгласно изискванията на Евростат. Във всеки от тях функционира регионален съвет за развитие, който на ротационен принцип се председателства от областните управители на областите, които попадат в границите на съответния район.