Нервността сред руския елит расте. Приближава дата, от която тръпнат много олигарси, предизвиква главоболие и в Кремъл. Не става дума за президентските избори през март, а за 29 януари, когато по силата на закон американското правителство трябва да оповести нови санкции.

От една страна наказателните мерки са насочени слещу бизнесмени с отношения към руския апарат за сигурност. От друга Вашингтон възнамерява да оповести “черен списък” на олигарси и техни приближени. Посланието е ясно. Който принадлежи към руския господстващ елит и извлича ползи от корупционната система на Кремъл, той е заплашен от международно клеймо.

Американският закон е насочен срещу слабо място, сиреч по противоречието – всесилните в Москва ругаят аморала на Запада, но с удоволствие въртят бизнес с него, тайно влагат пари в данъчни оазиси, изпращат децата си в западни училища и се наслаждават на живот в американски метрополии. Този хубав двойнствен живот за един или друг верен на Кремъл магнат изглежда застрашен.

На този фон президентските избори на 18 март са си чиста разходка. Преизбирането на Путин отдавна се знае. Разделената на протовоборстващи лагери ръководна прослойка не вижда алтернатива на Путин. Нейният най-голям враг не са многото кандидати за президентския пост, а апатията в страната, която би могла да доведе до позорно ниско участие на вота. Повече от козметична грешка е фактът, че чрез юридически фарс на опозиционния лидер Алексей Навални бе наложена забрана да участва в надпреварата. Това свидетелства за непонятна параноя – въпреки огромния си пропаганден апарат Кремъл не се реши да даде платформа на бореца срещу корупцията Навални.

Но докато в демократични държави преизбирането на президент укрепва политическите му позиции, Путин едва ли може да се надява на подобен ефект.

Когато през май елитът на страната ще присъства на клетвата му в пищната тържествена зала на Кремълския дворец, на всички би следвало да им ясно, че часовникът, отмерващ времето му, бие все по-силно. Това ще е четвъртият му и съобразно конституцията последен мандат. Какво ще дойде след това, никой не знае. Дълбоко в съзнанието обаче са заседнали много кървави смени на властта, както и липса на традиция на нейното мирно предаване от избран държавен глава на следващия.

Че стрелките на часовника неумолимо се въртят, без съмнение го знае и Путин. Той доминира в политиката от 18 години, ако се смята и времето между 2008 и 2012 г., когато даде под наем президенството на следовника си Дмитрий Медведев, но като премиер продължи да дърпа конците. В събота Путин постави рекорд – по-дълго е на власт, отколкото съветския държавен и партиен ръководител Леонид Брежнев. И до днес Брежнев се смята за символ на златната ера на стабилност, но същевременно името му се свърза със застой и фатална неспособност за провеждане на реформи.

Среща със „сивия кардинал на Кремъл“, създал Путин

На пръв поглед политикът на консенсуса Брежнев и хладнокръвният тактик Путин нямат нищо общо. Докато починалият през 1982 г. действащ съветски лидер през последните си години физически беше развалина и повод за безкрайни вицове, разказвани под сурдинка, 65-годишният Путин изглежда е в разцвета на силите си. Но и неговото господство е със симптоми на износване. Популярността му не може да въведе в заблуда, че равносметката от третия му мандат е твърде мрачна – хубавите години са минало, икономиката е в парализа. Докато през 2008 г. икономически ръст от 7  на сто беше впечатляващ, впоследствие след две рецесии Русия се срина. Бедността отново нараства. От 2014 г. реалните приходи спадат. Днес 12 милиона граждани живеят под чертата на бедността, с два милиона повече в сравнение с предишните президентски избори. Стагнацията започна преди да започнат да падат цените на суровия петрол и да бъдат наложени икономически санкции. Проблемът се корени в структурни слабости.

Путин може и да е неоспорим господар, но икономически и политически доведе страната си до задънена улица. Така времето до 2024 г. е под лош знак. Икономическата стагнация ще продължи, докато Путин се бои от реформи и на народа предлага продължаване на досегашната линия. Постепенно ще се обостря и дилемата по нерешения въпрос за наследник във властта. Без персонално и идейно обновяване Кремълският режим все повече ще закостенява. Същевременно не се задава подходящ наследник, който като Путин в рамките на режима да балансира между противоборстващите си сили. За публичен избор изобщо не може да се говори, тъй като при смяна на режима цялото кремълско ръководство се опасява, че ще попадне под ударите на закона и ще загуби натрупаните си богатства. С оглед на 2024 г. руският елит скоро ще си зададе въпроса: “Защо изобщо да се променя нещо? Защо да се започва дебат по наследник, който само би довел до битки за преразпределяне на власт и дестабилизиране на системата?”

Че от чист страх от промени Русия държи на “гаранта за стабилност” Путин, то това и след шест години ще е реален сценарий. Не е голямо препятствие промяна в конституцията по отмяна на ограниченията за мандатност.

През 2030 г., в края на петия си мандат, Путин би бил на 77 години, но по-дълго на власт от Сталин и последния руски цар Николай Втори. По продължителност на господство почти би се мерил с Екатерина Велика, първата покорителка на Крим през XVIII век.

Който се надява, че демокрацията ще си проправи път, заради апатията сред населението няма да забележи особени сигнали. 

В обозримо бъдеще важи това, което беше казал председателят на Думата Вячеслав Володин: “Путин е Русия, без Путин няма Русия.”

Андреас Рюеш е водещ журналист международник и бивш кореспондент в Москва на авторитетния швейцарски всекидневник  “Нойе Цюрхер цайтунг”, откъдето препечатваме коментара му със съкращения.