Не бе, наистина. Забравих си телефона вкъщи. На масата. Не знам за вас, аз губя неща и забравям неща, но смартфона никога не съм го забравял. 

Напоследък не съм го и оставял. А сега танцувам върху леда пред блока и ръцете ми са празни. 

Първата мисъл е: поне няма да пада батерията... Практично. Да мислиш за батерията Му стана по-важно от батерията Ти. А студът я точи. 

После на ход към стоянката започва да ми липсва - налага се да гледам хората, природата... Ако искам това, мога да си го гуугълна. Или просто да отворя фейсбук и някой ще е постнал хора и непочистен лед - във "Видяно пред блока/в София/Пловдив", или с таг #ЙорданкаФандъкова. 

После се сещам как сега щеше да ме информира: скапани задръствания, ще закъснееш. Добре де, малко по-сухо е, но в главата ми смартфонът ми е леко цапнат в устата. А и дори знае в кои дни пътувам към редакцията и в кои към парламента... Да, трябваше да го запиша и него като "работно място".

От друга страна, не ми е студено на ръцете. И си говоря с шофьора на таксито. На стар принцип той в един момент ме пита "вие сигурно разбирате от телефони", аз вдигам рамене и изведнъж се хващам, че обяснявам как да си свърже телефона с телевизора без интернет. 

"Без интернет, с кабел. За смартфона - USB-C към HDMI преходник, двайсетина лева. И HDMI кабел, вероятно ще се разпознаят сами като ги свържете, ако не, в "Настройки"...".

Даже издекламирах магазина на вуйчо ми, ама на вас няма да го кажа. 

А после пристигам и си вадя лаптопа, вадя и стария диктофон (дигитален, не чак касетъчен). Естествено, че ги нося. 

Не, не мога повече, хихикам. Досега би трябвало да сте се досетили, че почти със сигурност щях да се върна за смартфона. Няма начин. 

"Абе, Кръстев, що ни занимаваш с глупости?"

Резонен въпрос. Вероятно звуча като подчертано инфантилен техноманиак, пишещ колонка за женско списание с претенции за модерност. 

Това не е мания. Много хора сме вързани за умните си джаджи и понякога сме зависими от тях. Смартфони, таблети и пр. станаха не просто достъпни, а универсални. А следващото поколение е направо с тях от люлката. И това не е толкова страшно. Не, това е симбиоза с инструмент, или поне такава е целта. Ако не се грижим за джаджата - да я почистваме отвреме-навреме, да трием глупавите апликации и да я пенсионираме, когато можем - тя ще паразитизира върху нас. 

Мислите си, че това е проблем само на младите? Ако не сте пред пенсия, е и ваш проблем. Защото, ако през 2018 година все още се преживява да имате слушалка с бутони, след десетилетие това ще е невъзможно.

Професиите, в които можете без смартфон, започват да изчезват, при това окончателно. Това не е някаква футуристична фантасмагория. Цели браншове ще спрат да съществуват съвсем скоро. И каквато работа остане, тя ще е свързана с активна, умна, постоянна комуникация. И знам, че е трудно да повярвате това покрай покемоните, селфитата и гневните пилета, но смартфоните за това служат.

Роботи заменят 800 000 000 работници до 2030 г.

О, но вие сте работник на строеж и такова нещо не ви трябва? Тц. Неслучайно има вече противоударни смартфони. Освен че понасят сблъсък с тухла четворка, са и готини. Ако сте на по-динамична работа, препоръчвам - в крайна сметка не водиш пудел на бой с лъвове, нали? 

И това описва прекрасно отношенията със смартфона ни. Той не е истински умен, но вече не е и "просто джаджа". Ако го тренираш като работно куче, дружелюбно, приятелски, ще ти върши прекрасна работа. Пък и добрият калфа се грижи за инструментите си, нали?

Не можете да оставите смартфона? О, спокойно, когато вече не можете да работите без него, с удоволствие ще го захвърляте. Или... ще го забравяте.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Борислав Кръстев мечтае за репортажи от конфликтни зони