Отчетът на прокурора - поет

От доста време чета за периода непосредствено след 9 септември 1944 г. Натъквам се на неща, за които не съм подозирала и за които някога в училище ни учиха тъкмо противоположното. На всяка страница срещам факти, от които ме побиват тръпки. От историци, мемоаристи, разследващи журналисти са ни поднесени десетки и десетки човешки съдби – насилствено изкривени, прекършени, погубени, стъпкани. Статистическите данни за този период са чудовищни. Човешкото съзнание трудно може да се справи с престъпленията не! а с геноцида, извършен над нашия народ в периода след 44-та година. Това е един дълбоко травматичен период за нас, българите, а е известно, че към травматичните състояния се подхожда едва след време, бавно, деликатно, стъпка по стъпка, за да не се разтворят наново раните. Раните, които само привидно са зараснали. Сигурно и този 1 февруари пред мемориала на жертвите на комунизма в парка пред НДК ще се съберем шепа хора – двеста-триста човека, а може и по-малко. Сигурно и сега, както и предишната година, няма да има официални лица, нито официални речи, нито официални венци. Сигурно и сега, както и предишните години, ще имаме чувството за непосилна тежест, за нещо, което жестоко ни задушава. Ще чувстваме техните погледи – въпросителни – върху нас. Ще усещаме изкривената им съдба, неизживения им живот, неговата осакатеност, болка, невъобразимото унижение, на което са били подложени, смазаното им достойнство, физическите мъчения, които са изтърпели. И най-богатото човешко въображение не би могло да си представи и част от тази реалност, в която те са живели. Да, усещаме ги, чувстваме ги до нас, виждаме ги почти – скръбни, мълчаливи, смирени. Не обвиняват никого, дори нас, техните потомци, които се лутаме, падаме, препъваме се. Не искат отмъщение – дори за убийците си. Искат само едно – да уважаваме паметта им, да ги помним, да не допускаме никога повече онова, което те са преживели. Искам да споделя по повод Деня за почит на жертвите на комунизма един документ, който от всичко, което съм чела досега, най-дълбоко ме шокира. Прочетох го в книгата на Нася Кралевска "България под комунизъм". Документът е доста известен, цитиран е в редица статии и книги, но неговата пределна искреност и невъобразим цинизъм си остават все така стъписващи. Той е толкова красноречив сам по себе си, че не се нуждае от какъвто и да е коментар. Това е отчетът, който главният "народен обвинител“ по така наречения "народен" съд Георги Петров дава на Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти) на 3 юли 1945 година: Вярно е, че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но нека да надникнем в съдържанието на тези 2873 смъртни присъди и да избегнем повърхностното обсъждане на тези данни. И наистина, кои лица разстреляхме? Ами това са: тримата регенти, между които един княз от Сакскобургготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни; поставихме на подсъдимата скамейка духа на "О боже почиващия Цар Борис III“, за да го развенчаем като "народен цар“ и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима министър-председатели; разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители от фашисткото XXV общо народно събрание. Но само това ли? Не, ний разстреляхме тоже целия висши военен съвет, целия генерален щаб- около 47 души генерали, полковници и др. … разстреляхме целия апарат на кървавата фашистка полиция, всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения, разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта, и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр., и пр. Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна. Прочие, примерът, който даде нашият Народен съд, остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ. Безспорно този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело. И за да убеди началството си, че поставената му задача е изпълнена "достойно“, Георги Петров сравнява: Става вече ясно, че и в международен мащаб нашият Народен съд ще остане ненадминат… И наистина, вече месеци, близо година откак в Румъния бе смъкната фашистката власт, а Народният съд там остава само на книга – резултати никакви! В Унгария – така изстрадала и разорена от агресията на кървавия фашизъм, Народният съд там издава такива меки присъди, че може смело да се нарече един чисто противонароден, пораженски съд. Във Франция бяха осъдени съвсем малко политически престъпници и знаем как вяло бе проведена акцията на Народния съд, че може да се квалифицира като една гавра над революционния френски народ. В Германия – главната централа на кървавия фашизъм и хитлеризъм, се вече приготовлява от Съюзниците не един истински международен съд, а по-скоро един възмутителен фарс… В Италия – всеопрощението на Съюзниците – отдавна са покрили чудовищните престъпления на фашистките престъпници. Пък нека не се боим да се спрем и на братска Югославия. Вече от дълги месеци заседава там Народният съд, а резултатите са почти незабележителни. И така, акцията на Народния съд наред върви извънредно вяло и в никакъв случай не обещава резултатите от нашия Народен съд. Кървавото дело, с което прокурорът така се гордее, е поръчано от партията, извършено е в името на партията и затова той започва своето изложение с обръщение към партията: "ДРУГАРИ, Преди всичко, благодаря на Ц.К. на Партията, за голямото доверие, което ми указа, като ми повери тежкия и с историческа отговорност мандат на Главен Народен обвинител при Народния съд. Този мандат аз поех с пълното съзнание за тежката отговорност пред Партията и българския народ. Дали съм се отчел за това голямо доверие – не знам! Това ще кажат Партията и народа. Но имам смелостта да декларирам, че аз положих всички усилия, поставих в действие всичките си физически и духовни сили, с които разполагах – за да изнеса с достойнство тежкия мандат и да заслужа доверието на Партията.“ Обвинителят Георги Петров е и поет. Събрал е поетичното си творчество в обемист том, също посветен на партията: "Посвещавам на славната БКП – организаторка, ръководителка и учителка на нашия прекрасен народ (Г. Петров)“. Там се съдържа едно програмно стихотворение – "Победа и отплата“: Летим, летим, летим! – С крилата могъщи на бърз самолет… Победата славна ний браним – не спим, А дебнеме зорко врага си проклет!   А още в първото си публично изявление на 12 октомври 1944 г., само няколко дни след като е назначен за "главен народен обвинител“ поставя новата задача пред българската литература: "Тепърва пред българските писатели, поети и драматурзи се разкриват най-широки хоризонти за едно истинско народно творчество и чрез силата на своите дарования да могат да обрисуват неповторимата трагедия на българския народ, както и неговата безпримерна героичност в борбата с кървавия фашизъм.“ Правоверните партийни следовници поемат неговото дело.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/otchetat-na-prokurora---poet-news274893.html

Свързани новини: