Ние, българите, трябва горещо да подкрепяме идеята Румъния да ни изпревари за влизането в Шенген. Също така трябва да сме много доволни ако мониторингът върху нейната съдебна система отпадне, а за нас остане. Подобни новини често се появяват като неофициални информации откъм Брюксел. Наскоро такива новини отново се чуха от Европарламента. Колкото по-бързо те станат факт - толкова по-добре.

Ако Румъния ни изпревари в същинската евроинтеграция, то ние трябва да се радваме не само заради духа на добросъседство, основен фундамент на ЕС. Ние трябва да се радваме най-вече за себе си. Защото в случай, че Румъния влезе преди нас в Шенген и ако се освободи от унизителния мониторинг, а ние си останем с него, това ще допринесе и за нашето по-бързо същинско евроинтегриране. Със сигурност може да се предполага, че ако северната ни съседка дръпне с една-две обиколки на европейската писта, то ние много скоро ще я настигнем. И по-важното - много скоро ще постигнем напредък в решаването на проблемите, които ни пречат да влезем в Шенген и да се освободим от мониторинга.

Бавария срещу бърз прием на България в Шенген

Какво ли не обясняват българските управници за тоз пусти Шенген и този толкова лош мониторинг. А всичко е просто и ясно. Влязохме в ЕС без да имаме гарантирано върховенство на закона и ефективна борба с корупцията. В Шенген в този ни вид няма да ни пуснат, независимо дали изпълняваме техническите критерии. А към този момент мониторингът ще ни го свалят само ако решат да преминем на друга фаза  - примерно да ни лишат от глас в ЕС. Защото със сигурност ние, с нашата правосъдна система, заслужаваме подобна санкция не по-малко от Полша.

Всеизвестен факт е, че за обществената активност на българите е много важен външният фактор. Как и защо се е формирала тази черта на нашия национален характер, дали тя е добра или лоша - това е отделна тема. По-важното в случая е, че тя е факт и незаобиколимо обществено обстоятелство, за което има и примери от историята. Априлското въстание е пикът на Източната криза (1875-1878 г.), но тя започва с въстанието в Босна и Херцеговина година по-рано. Сериозен катализатор на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски преди 5 години бяха протестите в Турция срещу Реджеп Ердоган, започнали месец преди това.

Ако Румъния, например, вече беше влязла в Шенген и мониторингът за нея беше отпаднал, нашият премиер Бойко Борисов едва ли щеше да си позволи да си прави дебелашки шеги с това как неговите колеги от другата страна на Дунава влизат в ареста един по един. Напротив - той щеше да е принуден да работи за истинска съдебна реформа и да води истинска борба с корупцията с реални резултати. Защото Румъния е преди нас точно за това - там влизат в ареста един по един, докато у нас групово стоят извън него.

Общественият натиск върху Борисов за реални реформи и действия със сигурност щеше да е много по-силен ако Румъния ни беше изпреварила и де юре, не само де факто.

България и Румъния – кой кого задминава? В цифри

Самите български управляващи, независмо от цвета, щяха да работят много повече за истински реформи. Така, както работеха преди 2007 г., когато не беше сигурно дали и кога ще влезем в ЕС. И когато им беше напомняно, че влизането съвсем не е сигурно при всеки удобен случай.

Една балканска държава, а именно Хърватия, влезе 6 години след нас в ЕС, но без мониторинг. Това обаче, види се, не е достатъчно силна мотивация за гражданското общество у нас и не е голям проблем за нашенските управляващи. Ако Румъния обаче ни изпревари, ситуацията ще е съвсем различна. Хърватите винаги са били възприемани като нещо малко по-различно от нас. Те са по-близо до Запада, техният комунизъм не беше чак толкова зловещ, колкото нашия и т.н.

Докато преди 1989 г. Румъния бе може би единствената страна, която бе по-зле от нас във всяко едно отношение - политическо, икономическо и т.н. А в началото на преговорите с ЕС, когато у нас управляваше правителството на Иван Костов, ние бяхме по-напред от румънците и дори горделиво поставяхме въпроса защо трябва да ги изчакваме. С Румъния почти винаги сме били от една черга. И ще бъде много болезнен удар и за народа, и за т.нар. ни елит ако те напуснат тази черга.

Напъните на нашите управляващи да свирят на патриотичната струна, когато говорят за мониторинга и Шенген са смешни и жалки. Патриотизъм означава да обичаш България. А не тези, които докато я управляват мислят само и единствено за личните си икономически интереси. В този смисъл далеч по-патриотично е да искаме от ЕК да не сваля мониторинга и да не ни приема в Шенген, докато у нас няма действително развитие по проблемите, които ни пречат.

Така че остава само да се надяваме власите да не се удавят накрая на Дунава. Защото в противен случай ние твърдо оставаме в блатото.