България срещу разума

 

Въпросът вече не е до трети полове и до джендъри-мендъри. Въпросът е до малоумие. До вторично подивяване и първичен разпад. И до постизрождение също. Отначало може да изглежда само нелепо и смешно („джендър и джендем са с общ произход“ – благоразсъждение на митрополит Гавраил). И то не под манастирска някоя асма на дамаджана тригодишно вино, а в Комисията по вероизповедания на Народното събрание. Отначало изглежда само смешно. После обаче става вече налудно.

„Целият замисъл на тази конвенция е тези държави, с които сме присъединени, за да бъдем пазар на западния свят, за да можем тук да получаваме храни с прекрасни консерванти, така че да се налага и на гробищните власти да разсъждават върху това не е ли необходимо да се удължи периодът, когато трябва втори човек да бъде положен в същия гроб. Защото не можем и да се разлагаме – до такава степен стигнаха нещата.“

Не, това не го е казал някой пийнал кръчмарски умник, а отново коскоджамити архимандрит един. И не в някоя кръчма, а по националните телевизори.

Човек винаги търси някакво успокоително обяснение. Не му се ще да приеме най-лошото. И си казва, че всички тия у Бога хора са изключение. Едно от ония изключения, които са дотам многобройни помежду висшето православно началство, че човек се замисля дали не са правило.

И тогава ти се стоварва върху главата голямата православна цепеница. Задействан е не някакъв злощастен архимандрит, а съвкупното синодално войнство. Във всички църкви да се четат молитви против Истанбулската конвенция.

Това вече не е смешно. Не е обикновено тъпоумие. Това е мракобесие. Старото, познато мракобесие, причинило на човечеството ония страдания, които само една овластена идеология може да причини..

Молитви против… Как звучи само. А защо не и една литургия в прослава на Сатаната? Мислите, че Бепеце не е правило литургии в прослава на Сатаната? Лъжете се! Правило е. В началото на петдесетте години. Вълнуващото събитие е надлежно отразено в „Църковен вестник“. Е, там не е посочено изрично, че литургията е в прослава на Сатаната, но пак е в прослава на един със „съ”. Все същото е. А дали в бъдеще Бепецето няма пак да запрославя оня със „съ”-то?

Отпреди две години то се сдуши с Репецето. С Руската православна църква тоест. Която е много повече държавно-путинско образувание, нежели верско, ако въобще е верско. Образувание, което допуска икони на Сталин да висят из руските черкви. Което си е асъл, парекселанс мерзост. Само че срещу тези мерзости Бепецето не чете молитви. И за литургията си във възхвала на Сталин не се разкая.

Сближението между Руското държавно-путинско образувание и нашето си Бепеце обяснява и друго едно православно чудо.

Точно преди две години Българската православна църква чрез представители на Светия синод е одобрил същата тази Истанбулска конвенция със същите тия джендъри (разкритие на вестник „Капитал“).

Но не църквата е най-важното. Слава Богу (дали Нему), ние сме светска република и родното свещеничество няма политическа власт. А дали някой се съмнява, че ако би то да имало такава власт, не би горило на клади изсулилите се от джендема джендъри? Пред храма на приелия мюсюлманство православен светец Александър Невски. И дали ако не се появи отнякъде проповедник да каже „Дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка и сестра против свекърва”*, сегашните отци не биха го бичували и разпнали като джендемски джендър, дошъл да разруши семейните ценности, съхранили ни през турско.

И съвсем между другото това, че Църквата е съхранила националния ни дух през турско и е помогнала за освобождението ни е пълна измишльотина. Точно обратното. Висшето духовенство – и българското, и гръцкото, си е поддържало султанската власт. Поради една много проста причина. Османското законодателство го е причислявало към тимариотите – към спахиите и бейовете, тоест към най-облагодетелстваните съсловия в Османската империя. Не току-така Ботев ги нарича „православните скотове“. Срещу империята са въставали, с незначителни изключения, простите селски попчета, не църковните началници. Който не вярва и няма желание да се рови в източници, да прочете поне Софроний Врачански и Петко Славейков.

По-важното е друго. Как нашата политическа класа и отбраната част от обществото ни приемат усилията на развития свят да пригоди законодателството си към една по-сложна и по-развита човешка нравственост. Ако пък онези, които се самоопределят като върли консерватори, се съмняват в това, че нравствеността подлежи на развитие, нека прочетат и сравнят Благовещенията с Вехтия завет. Ама по-внимателно, не като средношколски зубъри. За да схванат очевидното – по отношение на старите юдейски закони, записани в „Числа”, „Второзаконие” и „Съдии израилеви”, Христос е либерал. Седем пъти по седем. А по отношения на своята мъжественост, която според нашите църковници има преди всичко генитални изражения, той е… Е, нека не определяме какъв е бил, би било непристойно и отблъскващо. Но пък може да попитаме за пола на ангелите например. За техния пол са се водили вековни препирни. А на херувимите полът какъв е бил? А на серафимите? Те какви са? Мъже, жени, джендъри? Или пък са представители на изсулилия се от джендема трети пол, влезли на цели сонми в райските селения под прикритието на ангели. Също като джендърите, които при първа възможност ще се изсулят от двойното дъно на Истанбулската конвенция, за да затрият ако не целия български народ, то поне извечните му ценности.

Всичко това са щуротевини на едно недозряло общество. С детския страх, че нощем под леглото дебне джендър. По-важно е наистина как политическата ни класа и обществото като цяло приемат конвенцията. Таман разгеле по този повод още веднъж да разясним смисъла на тая езикова пущина „социална роля на пола“.

Навсякъде по света хората говорят за „мъжественост“. Което означава и предполага (като „стереотип” – пак една папищашка дума от конвенцията), че мъжете държат на думата си, отстояват мнението си и поемат отговорност за словата и делата си. Такава е социалната им роля. Такива особености им е вменило обществото. Те обаче може да са си избрали друг джендър. Друг стереотип. Да шикалкавят, да се отмятат, да отлагат, да се колебаят и въобще да се държат като женски полови органи. Да вземем например най-овластеният човек в България – Бойко Борисов. Като гениталност (за сведение на разните митрополити думите „гениталност” и „гениалност” нямат общ произход) Бойко несъмнено е мъж. Не случайно в народното творчество се пее „бате Бойко, ти си мъж” и се говори за „бай онуй“. Като джендър обаче той е нещо друго. Предлага конвенцията за подписване, но не защитава и не отстоява предложението си, а шикалкави, отмята се, колебае се и отлага. Затова пък истински мъж от джендърска гледна точка е Корнелия Нинова, най-вече когато предизвиква Бойко да излязат от сградата на Народното събрание и да се разберат като мъже. И която напук на световното левичарство се обяви решително против конвенцията. Само дето излезе, че и тя се е отметнала като някакъв си женски полов орган, а не като мъжествен джендър. Защото по разкритие на „Фактограф” само допреди две години и тя се е съгласила с определението „джендър“, против което сега роптае. Когато се е приемал законът за равнопоставеност между мъжете и жените (14 и 15 април 2016 година). Тогава и СДС-то и ДПС-то са гласували закона с понятието „джендър”. И след всичко това най-добре е Бойко Борисов и Корнелия Нинова да се разберат като джендър с джендър.

И ще се разберат. Като джендър с джендър ще се разберат. Транслевичарките Корнелия Нинова и Велислава Дърева станаха мощен изразител на консервативното дясно мислене. Рамо до рамо, под едно знаме, в един и същи боен стяг в защита на родните своеобразия и срещу джендемските джендъри се наредиха всички парламентарно представени партии и всички вероизповедания. Няма леви, няма десни, всички са чудесни и готови да се обединят срещу Европа, която иска да погуби най-българското у българина и да го подмени с джендърско, та да ни пробута нефелните си консерванти.

Рядко срещано в България национално съгласие. Тук-там някакви драскачи, вероятно от дракулски произход нещо пишат и плещят за разум, просвещение, съвремие, напредък и други неприсъщи на стародавния български дух и непонятни за българската постразсъдъчна простосърдечност извратености.

България срещу разума. Кой ще победи? Какви ще са сетнините?

Като начало – срам! Вероятност България наистина да проведе референдум за конвенцията, който ще бъде един от най-гламавите, ако не и най-гламавият референдум в историята на съвкупното човечество.

По-нататък. Вероятност България да вземе връх над разума и да не ратифицира конвенцията, за разлика от всичките си съседи и за разлика от Белгия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Норвегия и да не изброяваме всички 17 европейски страни, които са я ратифицирали. И за разлика от онези, които тепърва ще я ратифицират без никакви референдуми. И за разлика от извъневропейската държава Люксембург. Защо Люксембург ли? Ами като пример за това докъде може да стигне една държава, която се е примирила с конвенцията, с джендърството и еднополовите бракове. Вижте за целта кое място заема Люксембург по доходи (БВП) на глава от населението. Първо в света? Защо ли? А по жизнено равнище и качество на живота? Вижте и после сравнете с православната Русия, която обяви, че домашното насилие не е престъпление, ако не се стигне изрично до болнично лечение. И към която ни тласкат Бесепето, Бепецето и руските патриоти в Народното събрание.

Но освен срама, неподписването на конвенцията има и други, много по-важни сетнини. Съдбоносни сетнини дори.

Замотаното ни с джендърски глупотевини общество, тъпата ни журналистика и посредствените ни политици въобще не обърнаха внимание на една много важна и показателна случка.

В същия ден, когато български църковници заплашиха с анатема Народното събрание, на международната стопанска среща в Давос френският президент Макрон съвсем наистински, съвсем обосновано и никак на майтап отново подхвана въпроса за Европа на различните скорости. Разбира се, поне 80 процента от българите се нуждаят от допълнително тълкувание на тези му намерения. „Европа на различни скорости“ означава България встрани, вън, в ъгъла, защото дава на задна. Разбрахте ли, осемдесетпроцентници такива.

Връзката между неподписването на конвенцията и Европа на различните скорости не е пряка, разбира се, но е много яка. Защото става дума за нагласи. За виждания, за разбирания, за светогледи. Неща много по-трайни и определящи развитието на една държава от текущата политика.

Да не стане накрая така, че поколението политици Костов – Петър Стоянов, а донякъде Кобургготски, да вкарат България в Европа, пък новото поколение – Борисов, БСП-то, БПЦ-то и руските патриоти, да я изкарат.

Затова нека Бойко Борисов и по джендърски да хитрува, да се преструва и да се гърчи, ако трябва, но да избегне големия срам от референдум (от малкия вече няма отърване) и отказ от ратификация. Защото, колкото и да се получава чудато и изненадващо някак, в точно тази битка на България срещу разума, той е най- влиятелната сила, която би могла да застане на страната на разума.

*Дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка и сестра против свекърва – Матей 10 / 34-35/

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/01/31/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%83%d0%bc%d0%b0/

Свързани новини: