Руският политически PR измисля сюжети с живи хора. Занимаващите се с тази дейност пишат 3D роман в реалния свят, което е увлекателно, но и много опасно. С тези думи руският политтехнолог Глеб Павловски открехна пред българската си публика, събрала се в клуб „Перото“, завесата пред особеностите на пиара в „Кремъл“.

В продължение на почти 15 години Павловски е главен съветник в администрацията на Владимир Путин, като в западната преса е представян и за „сивия кардинал на Кремъл“. През април 2011 г. обаче достъпът му до властта е отрязан и Павловски рязко се преквалифицира в критик, опитвайки се дори да облече одеянията на дисидент. Така, след като преди това е познат като човека, „открил“ Путин, в момента се изказва за руския президент като за „мумия“. „Ставайки безалтернативенq Путин вече не е човек, а мумия. Не може да си непрекъснато, вечно в политиката, заяви той, твърдейки, че сам си отишъл от Кремъл.

Пред българската си аудитория, пред която представи издадената от ИК „Труд“ своя биография с интервюта „Време и място“, роденият през 1951 политтехнолог заяви, че навремето напуснал родната си Одеса, за да търси приключения. Резултатът? Озовал се в Кремъл, експериментирайки доколко човек като него, без роднински или бизнес връзки с властта, би могъл да влияе на политиката. Между тези две точки обаче е лежал в затвора, бил е хипи, пребивавал е в будистки ашрам, издавал е нелегално списание и т.н. Павловски разкри, че неговият учител в занаята – философът Михаил Гефтер, винаги го е съветвал да не си играе с живи хора, но той понякога се е отклонявал от този принцип.

Събитията, описани в 230-страничното томче, приключват през 2014-2015 г. В периода след това публицистът, познавайки властта отвътре, се е опитал да изследва как тя действа на човека в Русия. Изводът му е, че въздействието е доста депресивно, но в същото време тя е и много гъвкава, като по думите му това се дължи на „едно ядро, един малък екип около Путин“.

„Днес е възможно в една деспотична държава да се осъществи утопия. Проблемът на нашия век е как да се предотврати изпълнението на утопията, как тази манипулация да се спре“, категоричен бе доскорошният политически инженер на Кремъл.

На въпрос какво би се случило с него, ако през 2011 г. не му бе отказан достъп до Кремъл, Павловски отговори: „Нямаше да мога да остана там след рокадата Путин-Медведев, която ме възмути по-силно от изхвърлянето ми“. Запитан да анализира действията на опозицията в страната си, той обясни, че Алексей Навални сам по себе си не бил толкова опасен за властта, но бил „убиец на безалтернативността“.