На днешния ден преди 73 г. първи и втори състав на Народния съд произнасят своите присъди. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на трима регенти, 67 депутати, министри, офицери и др. Заради тези кървави събития денят се отбелязва като ден на почит към жертвите на комунизма.

Първи състав на Народния съд е образуван са съдене на бившите регенти на България, бившите дворцови съветници, бившите министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Константин Муравиев. Обвинителният акт на този състав от 5 декември 1944 г. започва с дълга историческа аргументация, която е твърде интересно четиво от днешна гледна точка. Ето някои извадки от нея:

"... няма никакво съмнение, че ако българският народ не беше намерил достатъчно сили в себе си, за да смъкне фашистката власт и да създаде на 9 септември свое правителство - правителството на Отечествения фронт - нашата страна можеше да загуби напълно своята независимост и да бъде заличена от картата на свободните, независими държави"

Какво щеше да стане ако не беше свалена "фашистката власт" можем само да гадаем. Факт е обаче, че след 9 септември страната ни губи напълно своята независимост и е заличена от картата на свободните независими държави, само че от болшевишката власт в СССР.

"... във всички национални катастрофи, до които нашият народ е бил довеждан, личи винаги пръста на германския империализъм. Оръдия на германската завоевателна политика на Балканите бяха Фердинанд и неговата династия, предателската и продажна велико-българска шовинистическа клика... германските империалистически хищници постоянно насъскваха България против другите балкански страни, противопоставяха я на другите балкански народи, в това число и на нашия освободител - великия, братски, руски народ... Стотици хиляди български синове сложиха костите си, милиарди народни богатства бяха пропилени за чужди интереси, за интересите на германските империалистически разбойници. Цялата тази престъпна, предателска политика, чужда демократическия дух на българския народ и неговите действителни национални интереси, се прикриваше под красивата мантия за "освобождение" на Македония, за осъществяване на "националните идеали" на българския народ.

Твърденията, че хилядите загинали за обединението на Бългрия са го правили за чужди интереси - оставяме на съвестта на онези, които ги изговарят.

"Когато в 1914 г. Кайзерова Германия подлали голямата световна война нейният агент в България цар Фердинанд, обкръжен с нови продажници, против волята и чувствата на българския народ, хвърли България във война срещу великите европейски демокрации, срещу братските съседни народи и срещу нашите освободители".  

Факт е, че изборът на България да влезе в Първата световна война на страната на Германия е бил грешка, която тежи на съвестта на Фердинанд и тогавашното правителство, Още повече, че към този момент, за разлика от Втората световна война, България все още е имала алтернатива и е можела да реши до голяма степен своя национален въпрос дори ако се включи в другия лагер. Във война срещу нашите "освободители" не сме се хвърляли. Напротив - те се хвърлят в Добружда, където са разбити от нашите войски.

 "След кървавото потушаване на въстанието (Септемврийското от 1923 г. - б.р.) се започна една ера на страшни гонения и на пълно обезправяване на българския народ, която се приключи едва с антифашисткото въстание на 9 септември т.г.".

Гонения по това време наистина е имало, но пълното обезправяване на българския народ не приключва на 9 септември, а напротив - настъпва именно след тази дата.

"Присъединяването на България към тристранния пакт и пропускането на германските войски през наша територия забиха нож в гърба на нашите съседи...".

Много е чудно дали има поне един исторически документ, в който нашите съседи си посипват главата с пепел, че са ни забили нож в гърба. Още повече, че такива приказки у нас се чуват и до днес от определни среди по повод това, че България даде въздушното си пространство за удари срещу Югославия през 1999 г.

"Нашите фашистки управници старателно премълчаваха огромния факт, че... още в края на 1940 г. правителството на Съветския съюз предложи на българското правителство сключване на пакт за ненападение и взаимна помощ... Предложението е било направено от комисаря на външните работи Молотов чрез съветския дипломат Соболев". 

Написалите това премълчават огромния факт, че в рамките на т.нар. "Соболева акция" Георги Димитров  БРП(к), след разговор със Сталин и Молотов, разръщат широка кампания, финансирана от Коминтерна, за приемане на тези съветски предложения. А в позив на РМС, младежката организация на комунистическата партия, се казва "Искаме съюз със СССР" и "Искаме съюз с герогична и социално-прогресивна Германия", "Да живеят др. Сталин и др. Хитлер, вожодвете на съветската и немската работническа класа". Обяснението на тези действия на комунистите е прости - по-същото време все още действа пактът Рибентроп-Молотов от 1939 г. за ненападение между Германия и СССР. С този пакт двете държави фактически си поделят Полша. Този пакт действа и към 1 март 1941 г., когато България се присъединява към Тристранния пакт.

"Придобивайки привидно Македония и Тракия България сама загуби националната си независимост и фактически се превърна в колония на Хитлерова Германия. Самите немци не скриваха, че считат Македония и Тракия за германски области, управлявани временно от българската администрация и като такива ги отбелязваха върху своите карти"

Ако примем, че това е така, то няма как да приемем друг цитат от текста, който хвърля вината за депортираните от Македония и Тракия евреи върху тогавашните български власти.

"Бедното еврейско население беше малтретирано, избивано, изпращано по трудови лагери при убийствени условия. Около 13 хил евреи бяха задигнати от Беломорието и Македония и откарани с пломбирани вагони в Полша, където са били най-зверски избити"

За това, че около 50 хил.  български евреи са спасени от депортация - в обвинителния акт няма нито ред.

"До 9 септември т.г., когато възстаналият народ свали от властта последното противонародно правителство, фашисткото мракобесие тежеше като черен облак върху нашата страна. Отнето бе правото на сдружаване. Всички политически и професионални организации бяха разтурени и вместо тях бяха създадени казионни организации, в които българските работници, селяни, занаятчии и други професии трябваше задължително да членуват, за да станат въпреки волята си опора на насилническата власт".

В този цитат датата 9 септември би могла бъде заменена с 10 ноември 1989 г., а изразът "фашистко мракобесие" с "комунитическо мракобесие". Така ще се получи една доста реалистична картина на режима, установен у нас между 1944 и 1989 г. 

Документите, свързани с Народния съд, могат да бъдат намерени тук.