Плажовете не са собственост на затворените комплекси и всеки, който желае трябва да има достъп до тях. Това заяви министърът на туризма Николина Ангелкова по повод излязлата информация, че новият Закон за концесиите, който влиза в сила от 2019 г., може да застраши качеството на продукта в някои от морските ни курорти - Албена, Слънчев ден, Ривиера и Св. Константин и Елена.

При тях в момента концесиите на плажовете се държат от собствениците на комплексите, като това е така от момента на приватизацията им. Притеснението на собствениците на тези няколко курортни комплекса е, че

ако друга фирма спечели концесията за плажа,
тя ще може да разполага там заведения

или да предвижда атракции, които са шумни или вредят на предлагания от комплекса туристически продукт.

„Няма концесии „по право“, така че няма как да се дава предимство на едно или друго юридическо лице. На този етап до края на годината министерството има възможност да подготви процедурите особено за затворените комплекси, където договорите за концесии изтичат. Те са готови и предстои да се процедират, така че да могат да бъдат обявени и съответно да няма безстопанствени плажове, което е основата цел на министерството“, бе категорична Ангелкова.

По думите й абсолютно всеки желаещ ще може да кандидатства за концесия на плаж от затворен комплекс. „Няма никакво значение. Това е плаж. Плажът не е собственост на затворения комплекс и съгласно Конституцията всеки е длъжен да осигури пешеходен достъп до съответния плаж. Така че независимо дали е затворен, или отворен комплекс трябва да има пешеходен достъп на абсолютно всички желаещи“, разясни министърът.

Ангелкова присъства на днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм, където

бяха приети на първо четене
промените в Закона за туризма

Измененията и транспонирането на европейската директива целят да се намали административната тежест в сектора, Предстои да отпаднат 19 документа, които до този момент са били на хартиен носител. Ще отпаднат редица предварителни документи, които в момента се изискват за категоризация и прекатегоризация на местата за настаняване и хранене. По-малко изисквания ще има и за планинските професии – ски учители, планински водачи и т.н.

В закона трябва да бъде транспортирана и директива на ЕС, чрез която да се приложат общите правила за формиране на туристически пакети и за организиране на туристически пътувания в рамките на Съюза. Тя ще гарантира на търговци и туристи спазването на техните права и задължения, независимо от националното право.
Друга важна част от корекциите в закона са свързани с необходимостта от създаване на специализирано звено за контрол към министъра на туризма. Точно тук възникна

спор между Ангелкова и председателят
на Комисията за защита на потребителите

(КЗП) Димитър Маргаритов.
Според Ангелкова е нужно административният контрол да премине в ръцете на воденето от нея министерство, „където му е мястото“. По думите й КЗП ще продължи да си отговаря за потребителите, но министерството да следи за това дали хотелиерите спазват изискванията за категоризация и прекатегоризация. Ведомството иска да следи и за регистрациите на туроператорите и турагентите, както и сертифицирането на балнео и спа центровете.

Шефът на КЗП обаче бе категоричен, че тази контролна функция трябва да продължи да я осъществява комисията, тъй като според сегашните разпоредби КЗП се произнася за подобни случаи и налага глоби на нарушителите. „Ще се стигне до там, че

бизнесът ще бъде натоварен с повече проверки,
идентични по своя характер

от различни институции“, поясни Маргаритов.
Председателят на Българския съюз по балнео и спа туризъм (БСБСПА) Стефан Шарлопов пък каза, че подкрепя закона, но настоява за обединение на целия туристически бранш в страната. „Ние смятаме, че с изменението на закона ще можем да направим първата стъпка за създаване на туристическа камара в България, защото виждаме положителния опит на лозари, винари, строители и ние смятаме, че браншът трябва да говори с един глас“, заключи Шарлопов.