В четвъртия си брой за 2018 германското списание "Шпигел" публикува обширно интервю с Иван Кръстев. В него става дума за "национализма, гнева и популизма". Българският политолог обяснява разлома в Европа, взимайки за пример Германия. В дългото въведение към интервюто журналистът Лотар Горис се опитва с известна самоирония да подготви онези германски читатели, които биха се изненадали, че един източноевропейски политолог може задълбочено да анализира процесите в Германия и в Европа.

"Политолог от България - това звучи малко като ракия от Македония. Западноевропейците не обръщат особено внимание на Изтока, както и средностатистическият западногерманец не се интересува особено от Източна Германия. Някакъв чужд свят, който струва прекалено много пари, демонстрира прекалено малко благодарност и често избира популисти. Свят, в който навремето властваше комунизмът, а днес навярно се надига нов фашизъм, който би могъл да разруши утопията на една обединена Европа, поддържаща мира.

Политологът Иван Кръстев е източноевропейски интелектуалец, който тълкува манталитетите, психологията и опита на Изтока по-различно от западните си колеги. Роден е през 1965 година в българския град Луковит, баща му е бил член на Комунистическата партия и главен редактор на комунистическия вестник "Народна младеж". През 1980-те години, във времената на т.нар. перестройка, Кръстев следва философия в София. След краха на комунизма заминава с изследователски проект за Оксфорд, където негов ментор е социологът сър Ралф Дарендорф.  През 1994 година, заедно с бивши дисиденти, той основава в София Центъра за либерални стратегии, мозъчен тръст, поддържан от американския милиардер Джордж Сорос. Днес Кръстев е член на Института за науките за човека във Виена, където се събират хуманитаристи от Изток и от Запад. Миналата година издателство "Зуркамп" публикува неговото есе "След Европа". Кръстев пише като външен автор в "Ню Йорк Таймс" и живее във Виена. Срещнахме се в Берлин, където предишния ден той говори пред фондацията "Роберт Бош", в която също членува. Берлин беше междинна спирка по пътя му между Вашингтон, Париж, Лугано, Варшава, Амстердам и Русия."

В обширното интервю, което заема цели седем страници в печатното издание на "Шпигел", Иван Кръстев говори най-вече за неразбирането и нарастващите напрежения между Източна и Западна Европа. Българският политолог ги отдава на факта, че в западноевропейските страни не разбират миналото, мотивацията и набъбващото недоволство на източноевропейците и обясняват всичко в рамките на клишето "популизъм" - докато явлението е много по-сложно и по-комплексно. Кръстев припомня своята теза, че кризата с мигрантите и бежанците всъщност провокира нещо като нова революция в Европа. Голяма част от разговора с журналиста от "Шпигел" Лотар Горис е посветена на ситуацията в Германия, където крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" спечели особено силни позиции на територията на бившата ГДР. Ето една малка част от разговора, в която най-напред става дума за младежките протести във ФРГ през 1968 година:

Шпигел: ГДР нямаше своята 1968-ма.

Иван Кръстев: За източногерманците 1968 е годината, в която млади войници са били изпратени на границата с Чехословакия. Културният бунт в Източна Германия се случва едва сега, 50 години по-късно – и е насочен срещу либералната етика на Запада.

Шпигел: Протестиращите през 1968 година промениха не само ФРГ, но и повечето западни общества.

Иван Кръстев: Мисля, че този нов бунт по същия отчетлив начин ще промени сегашните културни парадигми. Глобализацията поражда един парадокс: хората се сближават много повече, отколкото когато и да било, в същото време обаче по-скоро отхвърлят универсалните идеологии. А след краха на комунизма Европа смяташе, че нейният политически модел ще бъде универсален пример за всички останали.

Шпигел: Какво имате предвид под "универсализъм"?

Иван Кръстев: В основата на ЕС е залегнала идеята за всемирни граждански права. Ако приемем съвсем сериозно тази идея, това означава, че или политическите и икономически различия по света трябва да изчезнат, или, ако това не е възможно, всеки гражданин на този свят трябва да има възможността да избира къде да живее.

Шпигел: И двете са утопии.

Иван Кръстев: Точно така. Защото решаващият фактор за това какъв живот ще води един човек се оказва неговото гражданство. Най-ценното преимущество на един германец е германският паспорт. Ето защо за хората, които се чувстват изложени на някаква заплаха, миграцията предизвиква нещо като инфлация. Германският паспорт се обезценява. А това води до обратен завой: на мястото на универсализма идва изключителността. Ние сме други. Ние вярваме, че живеем във враждебен свят. Свят на стените, в който сме обградени от враждебно настроени нации, свят, където демографското развитие поражда страхове. Не е ли смешно, че най-великият универсалист Имануел Кант през целия си живот нито веднъж не излиза извън родния си Кьонигсберг, но в същото време размишлява за бъдещето на цялото човечество? Какво обаче би се случило, ако човечество изведнъж се превърне в част от делника ти в Кьонигсберг? Тогава сигурно ще започнеш да размишляваш за собствената си идентичност.

Шпигел: Защото си изгубил чувството за нормалност?

Иван Кръстев: След 1990 година утопията за равенството между всички хора беше обявена за нормалност. Но тази утопия не създава идентичност. Тогава какво значи да си нормален?

Шпигел: Нищо. Нормалност не съществува.

Иван Кръстев: Обществата непрекъснато се променят. Ние в Източна Европа харесвахме Запада, но само такъв, какъвто си го представяхме, когато още не го познавахме. Във всеки случай го харесвахме много повече, отколкото сега харесваме реалния Запад. От друга страна: това е естествен процес, Западът просто трябваше да бъде по-толерантен и да се научи да разбира психологията на тези общества.

Дойче веле.