ХРИСТО ЙОНЧЕВ – КРИСКАРЕЦ

 Христо Йончев – Крискарец е роден на 4 март 1879 г. в Самоков, в  махалата Крискар (край Искъра), откъдето идва и псевдонимът му. Той не обичал да напуска родното си място, на чиято природа и култура посвещава живота си.

Няколко години учителствува, за да може през 1904 г. да се запише в Рисувалното училище, което завършва чак през 1912 г. при професорите Ив. Мърквичка и Ив. Ангелов. За малко посещава Мюнхен (кани го друг голям майстор – първият български сценограф самоковецът Александър Миленков), където европейските образци оказват голямо влияние върху младия художник. Следващите години са белязани с творческа активност, материализирала се в пет самостоятелни изложби.

Рила го пленява завинаги. Тая планина няма по-верен пейзажист от Крискарец. Той е художникът с единственият воден паметник – Йончевото езеро. Запален турист, той живее по цяло лято със семейството си из Рила. В неговите картини тя е пълна със светлина. Бурните и мрачни състояния са далеч от творческото му светоусещане.

Пейзажите му – акварел и масло – са тематично и жанрово ограничени, но те надхвърлят рамките на “видяното”. Той обича да рисува на няколко места в Рила, но предава състоянията и като никой друг. Картините са като живота му – истински, изпълнени с любов и преклонение пред великата мистерия на природата. На него най му приляга определението “художник и певец на Рила”.  

Майстор на малката форма, той съумява да предаде цялото богатство от багри и светлина на рилския пейзаж. Този скромен
провинциален художник успява да привлече вниманието на такива сурови критици като Андрей Протич, Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, които на времето са формирали художествения вкус. Техните рецензии са публикувани в най-авторитетни и с тежест издания.

И за това може би когато след 40 години прекъсване в София се организира изложба през 1971 г., тя се превръща в събитие,
защото “непознатият” Крискарец се оказва невероятно модерен художник. Сега в Художествената галерия в Самоков може да се види голямата ретроспективна изложба, посветена на неговата 120 годишнина. Тук е целият Крискарец и той отново е изненадващ.

Творческото наследство на художника, грижливо пазена от неговите деца – графикът Зафир Йончев и неговата сестра Мария Йончева, наследила възрожденския дух на своите предци, е мост от големите традиции на Самоков към модерния завършек на тоя век.

Другото голямо дело на Крискарец е работата му по събиране и запазване на “старините”. Този дребен наглед човек полага
колосални усилия за връщане възрожденската слава на Самоков. Удивителна е волята му в отстояване на разбирането си за
изграждането на музей в Самоков. От 1936 г., когато му е възложено да стане уредник, той извършва огромна събирателска дейност, пробужда родолюбивите чувства на съгражданите си, провокира тяхното дарителство. Етнографската изложба в Читалището през 1938 г., подредена от Христо Вакарелски, се превръща в културен феномен. Събраните голям брой икони, щампи, картини, шевици, занаятчийски предмети, са едни от най-ценните експонати на днешния музей. Всичко това Христо Йончев грижливо документира, всяко едно дарение става публично известно чрез пресата.

От тук на сетне усилията са насочени към изграждане на музейна сграда. Той буквално засипва вестниците, общинската управа, министерства с писма, жалби, настоявания и даже заплахи. И чудото става – за пръв път в България на 6 юни 1940 г. е положен основния камък на сегашната музейна сграда – случай без прецедент в тогавашната практика. Крискарец буквално залива не само местната, но и столична преса (пише в най-авторитетните вестници – “Зора”, “Слово”, “Днес”) със статии за самоковските будители, зографи; негова е заслугата за откриването и оценката на искровската шевица, както и за дърворезбените тавани в самоковските къщи.

Голямата му мечта да бъде построен паметник на Отец Паисий и до ден днешен остава нереализирана, макар че създава Фонд и събира постъпления от цяла България.

Напразно се взираме да открием аналог на този човек. Хора като Христо Йончев винаги са били странни изключения. Все пак
Крискарец има щастливата съдба да види завършено делото на своя живот. През 1949 г. на грандиозно тържество в Самоков по случай неговата 70 годишнина е открит официално и музеят с над 3 000 експоната.

Днес на входа на Историческия музей в Самоков е положена малка каменна плоча “Христо Йончев – Крискарец 1879 – 1950”.
Признателност към художника на Рила, завинаги останал свързан със своя роден град, а от там и с българската национална съдба.
 

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/284627_%D0%A5%D0%A0%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E+%D0%99%D0%9E%D0%9D%D0%A7%D0%95%D0%92+%E2%80%93+%D0%9A%D0%A0%D0%98%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%A0%D0%95%D0%A6

Свързани новини: