Кое е пълната противоположност на принципа на Мил за вредата, който гласи: поведение, което не вреди другиму, е позволено?
Тази противоположност ни е добре позната: не сакам аз да съм добре, а сакам Вуте да е зле.

В дебатите около Истанбулската конвенция стана ясно, че мнозина искат хомосексуалните и хората с нетрадиционни сексуални идентичности да се почувстват зле: ненормални, парии, извратени. Да е ясно, че мястото им е в ъгъла. Да, никой не е тръгнал да ги бие още, но да имат едно наум. 

Защо точно тях? Защото са малко и са непопулярни, безвредни и беззащитни както са си били заедно с евреите и циганите през 1930-те. Лесно е да се пъчиш и да трупаш точки, като знаеш, че обществената мобилизация за тях ще е слаба.

Както тогава, така и днес дори хомосексуалният Вуте да стане зле, традиционният Нане няма да се възвиси духовно или материално поради този факт. Историята и логиката са доста категорични по този въпрос. Дори в опитите да се влоши положението на Вуте да не се стигне до фашистки ексцеси, като минимум обществото ни ще остане омотано в безплодни ежби между наневци и вутевци от най-различен вид. И ще си губи времето и енергията.

Ето една снимка от берлинския исторически музей за това как преди време са си представяли правилните и неправилни Нане и Вуте, Ханс и Моше. Насилието се подготвя с категоризации и заклеймявания – когато те са завършени, изпълнителен мускул лесно се намира. Ние за какво се готвим, не мога да разбера?

"Културната война" е първо безкултурна и второ - в най-добрия случай е безсмислена и безполезна. В крайна сметка обществото ни има реални проблеми за решаване (като финансирането на науката, например), които удобно се удавят в опасни безсмислици.

* Текстът е от профила на Даниел Смилов във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.