“Себастиан Курц - Биографията”. Под това заглавие от днес на германския книжен пазар е една прелюбопитна книга на издателство “Хердер”.

Биографията на австрийския канцлер - най-младия премиер в Европа, е написана от журналиста от най-тиражния германски вестник “Билд” Паул Ронцхаймер. Той дълго време е разговарял с Курц, придружавал го е на различни събития, както и при срещи на канцлера с родителите му.

Първата част от книгата е посветена на детството и юношеството на Себастиан Курц, а втората - на завидната му кариера на политик, успял на 27 години да стане външен министър на Австрия, а на 31 г. вече канцлер. На този висок пост е от 18 декември м. г.

Като малко дете Себастиан, наричан галено Басти, е живял с бежанци от бивша Югославия, които майка му Елизабет и баща му Йозеф приютили.

Себастиан е на 6 години, когато за пръв път се среща с хора, които търсят спасение в друга държава от бушуващ в родината им военен конфликт.

Годината е 1992 г. Войната в тогавашна Югославия се разгаря само на 500 километра от Виена. Жертвите са хиляди, милиони са прокудени от родните им места или са принудени да бягат зад граница. Над 100 000 се отправят към Австрия.

Елизабет и Йозеф Курц, родителите на Себастиан, който 25 години по-късно ще промени Австрия и Европа, гледат по телевизията ужасяващи картини на разруха, смърт и отчаяни хора. Решението е взето незабавно - искат да помогнат на страдалците с каквото могат.

"Чухме, че по време на юговойната и австрийска войска ще бъде разположена там. Разбрахме, че в Долна Австрия вече са пристигнали бежанци. Точно там, в село Цогелсдорф, имахме ферма и достатъчно място. Приехме семейство бежанци”, споделя пред автора на книгата Йозеф Курц, днес на 67 години.

Точно в това село с едва 150 жители е израсла майката на Себастиан - Елизабет Курц, сега на 60 г.

"Учихме приетото от нас семейство на немски език. Понякога водех Себастиан и двете момиченца на бежанците на басейн, макар да бях притеснен и много да внимавах някой да не се удави", продължава разказа си Йозеф.

Шестгодишният Басти изобщо не знаел що е то бежанец, нито родителите му са подозирали, че един ден ще стане канцлер, и то по време на бежанска криза в Европа.

Себастиан Курц обаче и до днес си спомня за двете момиченца, които живеели с родителите си бежанци в семейната ферма, както и честите разходки с тях из селото.

"Бяха деца, които тогава се намираха в ужасно положение. Въпреки това поне по време на игрите бяха безгрижни", споделя сега Себастиан Курц. Още като дете той донякъде разбира какво означава война, гонения и бягство от родината. Може би защото това е преживяно от семейството му.

Баба му по майчина линия е от Нови Сад, Сърбия. По време на Втората световна война като 16-годишна успява да избяга в Долна Австрия, като изминава пеш 598 км през Унгария и Словакия, докато стигне до целта. През цялото време е скована от страх, че може да бъде убита.

По-късно среща дядото на Себастиан Курц и двамата минават под венчило.

"Мама винаги е споделяла с мен преживяното. Камари от трупове край шосетата, денонощни бомбардировки. А онези, които са оцелявали от бомбите, просто са били разстрелвани. Ужасяващите картини още са пред очите й, често сънува кошмари. Като че ли бежанската тема е заложена в гените ни. Това е нещо ужасно, също и за мен. То е като спомен, макар да не съм го преживяла лично. Но е вътре в мен, както и страхът", споделя майката на канцлера Елизабет Курц, която сега се грижи за възрастната си немощна майка.