Лорънс Уилкърсън е служил над 30 години в американската армия. От август 2002 г. до януари 2005 г. е шеф на кабинета на държавния секретар Колин Пауъл. Казва, че най-големият му провал е подготовката на речта на Пауъл на 5 февруари 2003 г. пред Съвета за сигурност на ООН, когато бяха изнесени данни за мобилни лаборатории за биологични оръжия на Саддам Хюсейн, каквито не бяха открити по-късно. Уилкърсън предупреждава, че днес администрацията на Тръмп използва почти същия наръчник, за да създаде фалшива представа, че войната е единственият избор на фона на предизвикателствата от страна на Иран.

Точно преди 15 години Колин Пауъл, тогавашният държавен секретар на САЩ, застана пред ООН, за да продаде превантивната война срещу Ирак. Като началник на кабинета му, тогава помогнах на държавния секретар да очертае ясна картина, че войната е единственият избор, че когато "се изправим срещу режим с амбиции за регионална доминация, със скрити оръжия за масово поразяване, който осигурява убежище и подкрепа за терористи, не сме изправени срещу миналото, а срещу настоящето. И ако не действаме, ние сме изправени пред още по-страшно бъдеще“.

След презентацията на Колин Пауъл в онзи студен ден, разсъждавах какво сме свършили. Тогава мислех, че усилията ни са напразни – въпреки изказването му, ние не получихме значителна международна подкрепа. Но проучванията по-късно показаха, че сме успели да убедим много американци. Точно затова той бе избран да направи презентацията – неговият авторитет пред американците бе несравнимо по-голям от този на другите от екипа на Буш.

Президентът Буш щеше да заповяда начало на войната дори и без презентацията пред ООН, дори и Колин Пауъл да не бе успял да я представи толкова добре. Достолепието на държавния секретар бе важна част от двугодишните усилия на Буш да качи американците на военния влак.

Това усилие доведе до войната с Ирак – резултатът от която са катастрофални загуби за региона и за водената от Съединените щати коалиция. Бе дестабилизиран целият Близък Изток.

Това не бива да бъде забравяно днес по една много ясна причина – администрацията на Тръмп използва почти същия наръчник, за да създаде фалшива представа, че войната е единственият избор на фона на предизвикателствата от страна на Иран.

Преди месец посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли каза, че администрацията има "неопровержими" доказателства, че Иран не се съобразява с резолюциите на Съвета за сигурност по отношение на ракетната си програма и Йемен. Точно както Колин Пауъл, Ник Хейли показа сателитни снимки и други доказателства, с които разполага само американското разузнаване, за да докаже тезата си. Но доказателствата изобщо не са достатъчни.

Поразително е колко си приличат днешните дни с онези от 2003 г. И как методите на администрацията на Доналд Тръмп копират изцяло методите на Буш и Чейни. Докато наблюдавах Ники Хейли пред Агенцията за военно разузнаване, ми се прииска да прожектирам на стената зад нея кадри от презентацията на Колин Пауъл, за да осъзнаят американците веднага как са тикани по същия път като през 2003 г. - към войната. Само тази война с Иран – държава с 80 милиона население, чиято стратегическа дълбочина и труден терен я превръщат в много по-голямо предизвикателство от Ирак – ще ни струва 10-15 пъти повече жертви и разходи.

Ако искаме нещо по-официално като позиция по темата за Иран, трябва само да погледнем в публикуваната наскоро Стратегия за национална сигурност, която казва:

„Колкото повече пренебрегваме заплахите от държави, решени да разпространяват и разработват оръжия за масово поразяване, толкова по-страшни стават тези заплахи и толкова по-малко възможности ни остават“. Екипът Буш-Чейни не можеше да го каже по-добре, когато планираше инвазията в Ирак.

Стратегията разглежда Иран като една от най-големите заплахи за Америка, точно както Джордж Буш описваше Ирак на Саддам Хюсеин. Когато Китай, Русия и Северна Корея представляват много по-сериозни заплахи за Америка, отколкото Иран, човек започва да се чуди как хората на Тръмп стигат до тези изводи.

Въпреки че речта на г-жа Хейли не свърши работа, а и никой освен хората от националната сигурност няма да прочете стратегията, това няма значение. Виждали сме го и преди – кампания, която стъпва върху политизирано разузнаване и късогледи политически решения за начало на война. А американският народ очевидно вече толкова е привикнал към това властта да призовава към война, че никой не се изказва против.

Досега медиите не успяват да оборят фалшивите твърдения на Тръмп за Иран. В началото на ноември някои медии цитираха неназован източник от американското правителство, според когото новооткрити документи от скривалището на Осама бин Ладен представлявали „доказателство за подкрепата на Иран за войната на Ал Кайда срещу САЩ“.

Това ни напомня как вицепрезидентът Дик Чейни отчаяно опитваше през 2002-2003 г. да изтръгне доказателства за връзката на Саддам Хюсеин с Ал Кайда от затворниците в Гуантанамо. Това ни връща и към уверенията на директора на ЦРУ Джордж Тенет към Колин Пауъл, че доказателствата за връзката на Саддам Хюсеин и Осама бин Ладен са железни. Днес знаем, че Тенет е бил в грешка.

Сега твърденията за връзка между Ал Кайда и Иран идват от Фондацията за защита на демокрацията, която енергично се противопоставя на ядрената сделка с Иран и открито призовава за промяна на режима в Техеран, докато получава финансиране от ястреби като Шелдън Адълсън и Пол Зингър, които не крият какви са целите им относно Иран.

Изглежда никой не се интересува от това, че 15 от 19 терористи, които отвлякоха самолетите на 11 септември, са саудитци, а не иранци. Или пък от това, че от враждебните спрямо САЩ групировки, включени в списъка на разузнаването, само една има връзки с Иран.

Повече от всякога Фондацията за защита на демокрацията изглежда като офис за специални поръчки на Пентагона, която твърдеше неистини и преди войната с Ирак.

Поводите за Тръмп да поведе война срещу Иран са повече от твърденията на Ники Хейли. Тук влиза ултиматумът на президента към конгреса „да поправи“ ядрената сделка с Иран, въпреки че страната я изпълнява; натискът от Белия дом върху разузнавателната общност да изфабрикува доказателства, че Иран не си изпълнява задълженията; както и изборът на администрацията да гледа на скорошните протести в Иран като на начало на смяна на режима.

Както и администрацията на Буш преди, тези събития, които нямат връзка помежду си, трябва да изплетат разказ, според който войната с Иран е единствената възможна политика.

Като си спомня за нашия строен марш към война с Ирак, осъзнавам, че на нас изобщо не ни пука, че сме използвали калпава информация; че е било нереалистично да твърдим, че войната „ще се изплати“, вместо да ни струва трилиони долари; че вероятно сме безнадеждно наивни да мислим, че войната ще донесе демокрация, вместо да тласне региона в спиралата надолу.

Единствената ни цел беше да продадем на американците войната с Ирак. Проучванията показват, че успяхме. Тръмп и екипът му опитват да го направят отново. Ако не внимаваме, те ще успеят.

...

Лорънс Уилкърсън е полковник от запаса, преподава в Колежа „Уилям и Мери“, бивш началник на кабинета на държавния секретар Колин Пауъл от 2002 до 2005 г. Коментарът му е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.