„Страхуването“ на бизнеса като държавна политика

В края на миналата година московските медии съобщиха, че въоръжен мъж е взел заложници в сладкарска фабрика в града и е убил пазач. Предполагаемият стрелец се оказа бившият собственик на завода, който все още се борил за контрола над него. Малко преди ареста си той заявява пред Business FM, че се е противопоставял по законен път над това нападение на бизнеса му, организирано от служители на правоохранителните органи, но без резултат. В съда казва, че е убил охраната при самозащита. Сега той е ареста в очакване на резултатите от разследването.

Неговите твърдения отекват в Русия, където безброй собственици на фирми, мениджъри на компании, адвокати и други бизнесмени прекарват години в задържане и губят имуществото си, здравето си или дори живота си в широкоразпространения модел на притискане чрез прокуратурата. Това пише Bloomberg в свой текст, посветен на проблемите с използването на „силоваци“ – следователи, прокурори, полицаи и военни в притискането на бизнесмени в Русия.

Човек прекарва една година в затвора, обвинен в кражба на интелектуална собственост, използвайки леопардови кожи за производство на мебелна тапицерия. Той губи 360 000 долара от имуществото си, както и бизнеса си. Дребният бизнесмен Андрей Клешчин е освободен под домашен арест след прекарана една година в затвора, но в апартамента му е забранено да използва телефон или интернет.

„Най-непоносимото е да гледам как бизнеса ми, който бях построил през годините, беше унищожен“, пише Клешчин в отговор на въпросите, зададени през неговия адвокат.

В действителност, в Русия има много по-малко случаи на политическо преследване, отколкото прояви на беззаконие, което събаря бизнесмени и професионалисти, които никога не са оспорили правителството на президента Владимир Путин.

Това отваря вече цели бизнес ниши. Фирмата „Селютин и партньори“ предлага одит за установяване на уязвимостите на компании към атаки от правоохранителните органи. Компанията предлага и семинари за висши мениджъри и други служители по отношение на работата с правоохранителните органи – как да говорят с тях, как да реагират на заплахи или нападения. Александър Селютин, собственикът на фирмата и бивш полицай и съдия, включва сред своите клиенти руски и чуждестранни компании, включително американски компании, които развиват бизнес в Русия.

„Намерих нишата и създадох пазар, който вече е пълен с хора, които копират това, което правя“, казва той.

Атаките срещу бизнеса в Русия се насочват към компании, които имат сключени договори с правителството, твърди Олга Романова, бивш журналист и основател на „Русь сидящая“ („Русия зад решетките“). Организацията предоставя юридическа и финансова помощ на онези, които счита за жертви на прокурорски машинации. Главно бизнесмени. За практиката на това преследване дори има специален глагол  – „страхуване“. Въведен е от министър-председателя Дмитрий Медведев, когато като президент през 2008 г. той нарежда на служителите на правоохранителните органи да „спрат страхуването на бизнеса“.

В интервю от края на миналата година Романова описва руските полицаи, прокурори и съдебната власт като единна, хищническа институция, която живее от ограбване на частен капитал. “Ролята на съдилищата е особено важна”, каза тя. По думите й през съдилищата се блокират кандидатите на опозицията като Алексей Навален например, или дори ги задържат, когато Кремъл смята, че така трябва. Според Романова сега „силоваците“ – настоящи и бивши членове на правоохранителните органи, полицаи и военни, се насочват към предприятия, контролирани от правоприлагащи органи на конкуренцията или свързани с тях бизнесмени, които имат достъп до държавни договори.

„Захранването им с „фураж“ се е свило и затова започват да се изяждат помежду си“, казва Романова.

По думите й силоваците  са „дошли“ и за нея самата. Тя обяви през октомври, че е избягала от страната си в Германия, след като властите обвиниха „Русь сидящая“ за присвояване на средства, отпуснати от Световната банка за подобряване на финансовата грамотност на руските затворници. Поделението на Световната банка за Русия заяви, че парите са били правилно изразходвани. Това обаче няма значение. Руската Федерална служба за изтърпяване на наказания, която според Романова е задействала случая, заявява в имейл до Bloomberg, че е изпратила информация за организацията на Романова на Министерството на финансите, но не е подавала сигнал към правоохранителните органи.

Новата вълна от случаи със „страхуване“ вече не е насочена към големия бизнес, а към хора на ниво предприемач. Така например Клешчин е получил доходоносна работа от Министерството на вътрешните работи, за да построи сграда за местна дирекция в района на Липецк. Осемнайсет месеца след прерязването на лентата, министерството го обвинява в присвояване, защото някои елементи от проекта като например свързването към електрическата мрежа, са му стрували по-малко отколкото е било предвидено в договора. Клешчин, когото Russia Behind Bars подкрепя, е претърпял сърдечен удар скоро след арестуването му.

Адвокат на организацията го освобождава под гаранция на 8 януари, но обвинението за измама е в сила и той все още е изправен пред заплахата от 10 години затвор и конфискация на имуществото му, ако съдът наложи голяма глоба.

Дирекцията на Министерството на вътрешните работи за района Липецк не е отговорила на молбата за коментар.

„Лесно е да видите цялото руско правоприлагане като корумпирана и монолитна корпорация, но мисля, че истината е много по-сложна“, каза Марк Галеоти, експерт по постсъветската организирана престъпност. „Има честни ченгета и съдии, а има и корумпирани такива. Има конкретни възли на корумпирани правоприлагащи органи, които сами по себе си могат да бъдат считани за организирани престъпни банди. Истинският проблем е системен. Кремъл иска те да се борят с престъпността, но само когато е удобно, само когато се насочват към тези, които не са приятели или съюзници“.

В случая с фабриката за бонбони в Москва бизнес омбудсманът на Русия Борис Титов заяви пред руската новинарска служба ТАСС, че в вижда „всички знаци за враждебно поглъщане от служители на различни държавни агенции“. Той се е погрижил за адвокат, който да представлява собственика на завода и предполагаем стрелец Иля Авереанов. Титов, който обяви, че се кандидатира за президент на предстоящитя избори в Русия, е отказал да коментира незаконното наказателно преследване на бизнесмени, като прехвърлил темата към своя официалния заместник Александър Хуруджи. Хуруджи казва пред Bloomberg, че двамата са посетили Авереанов в килията на затвора и са открили, че разказът за инцидента е правдоподобен.

За да идентифицира жертвите на системата „Русь сидящая“ зависи от това, което руснаците наричат ​​“затворнически телеграф“, или предване от уста на уста. Руслан Телков е един от първите успешни случаи на организацията. Той научава за нейната дейност през 2012 г. се сприятелява с предприемача Алексей Козлов, съпруг на Романова, в тъмна, изпълнена с дим стая, където охранителите събирали затворници, преди да ги отведат до различни съдилища около Москва.

Производител на мебелна тапицерия Телков е обвинен в нарушаване на авторските права и посегателство над природата, като използва в продуктите си леопардови кожи. Пред Bloomberg Телков каза, че неговата наказателна отговорност е била организирана от конкуренти, защото е нарушил картелното споразумение на високо ниво.

Той прекарал 2012 г. в две места за задържане, преди адвокат, предоставен от „Русь сидящая“, да успее да го измъкне. Половината от времето Телков е прекарал затворен в килия, в която 10 души споделят шест легла и спят на смени. Необходими са няколко години след освобождаването му, преди случаят му да бъде закрит – по личните разпоредби на Путин, след като руският бизнес омбудсман Титов го цитира в доклад до президента.

Историята, отбелязвана от омбудсмана като победа, има странен на вид щастлив край. Телков е свободен и вече не е заплашен, но бизнесът му е бил унищожен. Освен това той е загубил и всичките си пари, инвестирани във фонд в Хонг Конг, защото не можел да плаща месечната вноска, докато е в затвора. Според него загубата му възлиза на 20 милиона рубли (360 000 долара).

Обвиненията в измама, като тези срещу Телков, са общ инструмент както на политически мотивирани, така и на неполитически, за корумпирани прокуратури в Русия. Самият Навални бе осъден на 5 години затвор през 2013 г., за търговски сделки с партида дървесина, която купил и продал на по-висока цена. И все пак той е само един от „многото хиляди“ подобни, макар и по-малко политически дела, каза Алкхас Абгаджава, адвокатът, който представляваше Телков.

Russia Behind Bars израства като организация след тежката кампания на Романова преди десет години, за да освободи своя съпруг Козлов. Той в крайна сметка е освободен през 2013 г. Неговият случай беше цитиран от Конгреса на САЩ в Закона Магнитски (Magnitsky Act) като илюстрация на беззаконието. Законът, който налага санкции на длъжностни лица, обвинени в нарушения на човешките права, е наречен на името на руския адвокат Сергей Магнитски, който почина в затвор в Москва през 2009 г.

Много дела се инициират от служители на правоохранителните органи, без изобщо гражданин да подаде жалба, казва Романова. Съдилищата често издават присъди, без да установяват дали някоя страна е понесла вреда от действията на ответника.

Следователите, прокурорите и съдиите са принудени да действат така от чувство за солидарност с колегите с и началниците, както и страх да не бъдат изолирани. Натискът идва и от постоянните цели за преследване на престъпниците и разследване на престъпления, поставяни им от началниците в агенциите. Но основната причина е алчността, казва Селютин.

На среща със съдиите през 2015 г. Путин каза, че 200 000 дела, свързани с бизнес, са били открити преди година, от които само 46 000 са стигнали до съда. И все пак 83% от бизнесмените, замесени в 200 000 случая, са загубили бизнеса си, каза Селютин.

Запитан на пресконференция през декември защо Русия има отделни системи за правосъдие за политиците до Путин и всички останали, президентът отговори: „Съгласен съм, че имаме проблеми, но не мога да се съглася, че в нашата страна имаме различни правни реалности“.

Трудно е да се потвърдят статистическите данни, но „нещата станаха още по-лоши“ след срещата през 2015 г., каза Хуруджи заместник-омбудсмана по бизнес въпросите. Самият Худуджи прекара близо две години варест  очакване на съдебен процес, след като е обвинен в злоупотреби. Съдилищата почти винаги симпатизират на държавата. През 2016 г. само 0,36% от съдебните процеси в наказателното производство са довели до оправдателни присъди, според Върховния съд на Русия. Хуруджи е сред оправданите.

„По времето, когато процесът започне, ответниците вече са загубили бизнеса си“, каза Хурдуджи.

Според него Кремъл е постигнал напредък, създавайки службата на омбудсмана и успешно настоявайки за клауза в наказателния кодекс, която наказва следователите за фалшиво производство. Но и признава, че клаузата все още не се прилага на практика. Но без „широка реформа“ на съдилищата, каза той, системата ще продължи да съсипва живота и бизнеса на хората.

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/02/05/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%85%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%b7%d0%bd%d0%b5%d1%81%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6/

Свързани новини: