"2025 г. не е точна дата, но предлага перспектива..., и то реалистична перспектива."

Това заяви върховният представител на Европейския съюз по външна политика Федерика Могерини при представянето на стратегията на Еврокомисията за разширяване в Западните Балкани.

Страните от Западните Балкани споделят обща история, културно наследство и имат същите проблеми като страните членки на ЕС, изтъкна Могерини и добави, че шестте страни от Западните Балкани ще имат общо бъдеще с 27-те.

"Ясна е нуждата от реформи, защото гражданите имат нужда от същите права и сигурност като гражданите на ЕС", допълни тя.

Тя добави още, че инвестициите на ЕС в региона се увеличават, а насоките на външната политика се сближават.

"Европейсктият съюз няма да прима страни, които не са решили вътрешните и междусъседските си проблеми", пък изтъкна еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан.

Той изтъкна, че 2025 г. не е нито краен срок, нито би довела до смекчаване на условията, ако страните не са изпълнили изискванията. Хан допълни, че това може да служи за стимул за Сърбия и Косово, които да решат проблемите помежду си възможно най-скоро.

Стратегията маркира промяна в официалната позиция на ЕС, след като председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви през 2014 г., че няма да има разширяване на Евросъюза в обозримо бъдеще.

Що е то Западни Балкани?

Сърбия и Черна гора може би ще могат да се присъединят към Европейския съюз до 2025 г., заяви по-рано днес председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, но също отбеляза, че "индикативната дата" има за цел да окуражи страните към присъединяване. Еврокомисията очаква също дотогава преговорите за членство на Албания, Босна и Херцеговина и Косово да са напреднали значително.

Юнкер говори пред Европейския парламент само часове преди Европейската комисия да оповести новата си стратегия за Западните Балкани с оглед на интегрирането на шест страни от региона - Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Македония и Албания. Това е и сред обявените от българското председателство приоритети.

От тези страни ЕС смята Сърбия и Черна гора за най-напреднали в присъединяването и новата стратегия се очаква да постави пред тях 2025 г. като дата за присъединяване, ако изпълнят всички критерии. 
Това е индикативна дата, която да окуражи заинтересованите последователно да движат нещата, каза Юнкер. Той отбеляза, че ЕС трябва да помогне на страните от Западните Балкани да се движат към присъединяване. 

Всички са все още далеч от изпълнение на критериите, заяви Юнкер. Но ние трябва да протегнем ръце към нашите партньори в Западните Балкани, ние трябва да им помогнем да поемат по този труден път, каза той. Юнкер също предупреди, че страните кандидатки трябва да решат своите гранични конфликти преди да могат да се присъединят към ЕС. Блокът все още има работа с граничния спор между членките Словения и Хърватия. 

"Това няма да се случи втори път. Не с мен. Тези проблеми трябва да бъдат решени преди присъединяването или няма да има бъдещи присъединявания", каза Юнкер.

Сърбия и Черна гора вече водят преговори за присъединяване към ЕС. Албания и Македония се надяват да започнат разговори тази година, Босна се стреми да получи статут на кандидат за членство в ЕС, а Косово трябва официално да поиска да бъде обявен за кандидат.

Сред най-тежките противоречия между страните от Западните Балкани, които могат да забавят приемането им в ЕС, са непризнаването на независимостта на Косово от страна на Сърбия и спорът за името на Македония. Гърция блокира преговорите за членство на страната в ЕС и НАТО в продължение на години заради името на страната, което е същото като това на гръцката провинция Македония.