На днешния ден преди 100 години жените във Великобритания получават правото да гласуват. Това е резултат на дългата и продължителна борба на суфражетките. Тяхното движение стартира още през 1870 г. Организацията им обаче е сформирана през 1903 г.

Суфражетките са били всичко друго, но не и мили и кротки дами. Те са чупили витрини, слагали са бомби, саботирали са електрическата мрежа, включително са организирали атентат срещу дома на премиера Дейвид Лойд Джордж през 1913 г. Една от тях, Емили Дейвидсън, дори се самоубива публично, като се хвърля под копитата на коня, който тича за крал Джордж Пети. Много от тях са арестувани и пратени в затвора, където обаче обявяват гладни стачки.

И тъй като сред противниците на актуалната днес Истанбулска конвенция се чуха и аргументи как ние тук, в България, сме много преди Запада в цивилизационното си развитие по този въпрос, ето малко фактология за сравнение:

- През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път у нас се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, без да могат да участват в гласуването.

 - През 1937 г. "жените майки от законен брак" получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани.

- През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са "омъжени, разведени или вдовици". Дава им се само активно избирателно право - т.е. да гласуват, но не и да бъдат избирани (пасивно избирателно право).

- През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права.

- През 1945 г. в 26-ото обикновено народно събрани са избрани първите 16 жени за депутати.

Успокоитено е, че все пак тесногръдието не е типично нашенски патент. Един от основните аргументи срещу суфражетките е бил, че предават ролята на жената като съпруга и майка.

Да ви звучи познато?