За еволюцията и свободно избираемия пол

Истанбулската конвенция се оказва тема за най-странно противопоставяне. Хора с еднакви или сходни възгледи за политиката и живота застават от различни страни на барикадата, бариерата, баира и каквото там се е изпречило насреща. А какво се е изпречило, един Господ знае. А може би Той най-малко е наясно, защото дали чрез конвенция или по друг начин висшето творение е тръгнало да ъпдейтва Божия промисъл, като първо е решило да експериментира със себе си.

Това ново същество, обозначавано засега с Х в някои държави или „трети пол“, все още никой не го е дефинирал като какво точно се явява в природата или социума. Усещането е за нещо неясно, аморфно, с гъвкаво и меко тяло, изплъзващо се от всякакъв разумен анализ и укриващо се в различни параграфи и членове вероятно с двойно предназначение. Смисълът е достъпен само за избрани тесни специалисти по налагане на нов ред при половете, вмествайки по-прогресивни представители на вида покрай мъжа и жената.

Да не би пък да е дошло вече време да коригираме еволюцията с нейните мънички досадни човечета, които се съешават двуполово досущ повечето нисши твари, с нещо по-авангардно. Може би сме на прага на далновиден лабораторен промисъл към усъвършенстване и функциониране по нов, модерен и човеколюбив начин, различен от предопределения досега?

Това обаче не го пише във въпросния документ. Нерде Ямбол, нерде Стамбулска конвенция. Както пише в текста, тя има за цел, на първо място, „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие“. Сред другите описани цели на конвенцията са „да допринася за премахване на всички форми на дискриминация“.

Е, какво лошо има в конвенцията, питат нейните защитници.

Няма нищо лошо. Няма и нищо добро. И е нормално да почнат едни подозрения – какво точно се крие под „всички форми на дискриминация“. В удобната формулировка може да се напъха всичко.  Защото и в най-и в най-изостаналата джамахирия си има достатъчно текстове, в които насилието и дискриминацията на всички човешки същества, независимо как се определят, са престъпления. Ама те не се били спазвали. А кой казва, че точно Истанбулската конвенция ще се спазва при едно масово ратифициране?

А може би нещата са още по-прости за разгадаване: „Конвенцията предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение, да определи или да създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие…“ То ние от кое време имаме мониторинг над съдебната система, в частност прокуратурата, а за резултата по-добре да не говорим.

Та конвенцията ще се охранява и наблюдава от огромна, добре платена администрация, която задръства и без това задръстената система.

Темата и нейното осмисляне разпиля в различни посоки отделните индивиди, защото тя има много фокуси. А когато всеки говори неразбираемо за останалите, се получава една класическа Вавилонска кула. Не става дума за двете основни групи – за и против ратификацията на конвенцията, а за десетките „аргументи“ и разнообразни мотиви в полза на едната или другата теза.

Привържениците на ратификацията извадиха някакво стенобитно оръдие и се направиха, че не разбират за какво иде реч. Те обвиниха противниците на документа в мачизъм, примитивизъм, фашизъм, склонност към насилие над жени, деца и животни, в дискриминация на „различните“, в евроскептицизъм, залитане към азиатския департамент, в защита на допотопни обичаи, като тричане на кучета, в по-крайни варианти – в покровители на серийни изнасилвачи и убийци. Патетиката стигна до кресчендо, а в нея взеха участие и свестни и разумни хора, включително мои приятели, които изведнъж оглушаха за всякакви различни от техните аргументи.

Разбира се, хората против ратификацията на Истанбулската конвенция се озоваха в много тежко и деликатно положение. Защото в нея веднага се набутаха всякакви политически, „патриотически“ (което е същото) индивиди или цели партии, ретроградни сили от БПЦ (мюфтийството не изрази позиция), ченгета и защитници на българщината и народната шевица. Идеален повод да бъдат атакувани всички смислени доводи.

Нормалните от лагера на противниците обаче не се занимават със самата конвенция, нито с ратификацията й, а я използват като повод да се обърне внимание на едно друго нещо, което бавно и полека, неусетно почти, под прикритието на благовидни и безспорни неща, започва да се настанява уютно в семейството, офиса, интимните отношения, образованието, детските градини, модата, изкуството, морала. И взеха да се питат – какво следва като се обърне палачинката, малцинствата станат мнозинства и всяка приумица на болни мозъци може да се превърне в норма. Защото процесът е тръгнал и се ускорява.

Да коригираме ли еволюцията или да не я коригираме? Може би дори – да бъдем или да не бъдем? Това прилича на въпрос от друга пиеса, ама не е. Същият е и не е пиеса, а опасна игра с неясни последици.

Засега обаче да се помъчим още с разгадаването на Истанбулската конвенция, сякаш основно сътворена за радост и разтуха от сивото ежедневие в социалните мрежи. Тя очевидно не е просто наръч от параграфи и норми за борба с насилието. Такива документи съществуват в изобилие, а санкциите срещу всякакво насилие са в наказателните кодекси на почти всички страни.

Един подобен документ бе подписан в Хелзинки в далечната 1975 година. Тридесет и пет държави от Изтока и Запада, включително и комунистическа България, се срещат в Хелзинки за конференцията на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа. Тези страни са Съветският съюз и всички европейски държави (с изключение на Албания), Канада и САЩ. Конференцията завършва с подписването на политически и морално обвързващия Заключителен документ. За времето си това е единственото международно споразумение, което прави опит да обвърже мира и сигурността със зачитането на правата на човека.

Веднъж по един повод реших да отида в Народната библиотека и да видя какви права имам, щото, нали, сме били подписали споразумението. Попитах един приятел дали ще ми го дадат, а той ми вика: „Не знам, но съм сигурен, че и в двата случая това ще ти е последното четене там.“

Страстен защитник на правата на жените беше и либийският диктатор Кадафи. В неговата лична библия, наречена „Зелената книга“, той също дефинира половете: „Жената, както и мъжът, яде и пие…” Към това е прибавена гинекологична справка за разликата между половете. Явно до това прозрение се е смятало, че жената е същество от друга планета. Соцлагерът си другаруваше с него, а западните държави се правеха, че не забелязват какви ги върши в харема си и на какви издевателства са подложени неговите сексробини, включително мъже и деца. Да не би да не е имало документи за защита на човешките права? Или такива, призвани да се борят за равенство между половете, включително изверженията по темата равенство в комунистическите страни.

В по-новите времена е подписана Пекинска декларация (1995г.), десетки декларации на Комисията за статута на жените през от 2010г. – „Равенство между половете, развитие и мир за ХХІ век“ и „Превръщането на равенството между половете в реалност“ (2009г.)

Истанбулската конвенция е просто пореден документ, с тази особеност, че полът вече е свободно избираем.

Ето цитат от обяснителният документ към Истанбулската конвенция:

„Тъй като Конвенцията поставя задължението за предотвратяване и борба с насилието срещу жени в по-широката рамка за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете, авторите са счели за необходимо да бъде дефинирано и понятието „пол“. В контекста на тази конвенция терминът пол, базиран на двата пола, мъжки и женски, означава, че съществуват и социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи за жените и за мъжете. Изследванията показват, че определени роли или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят да се направи насилието срещу жени приемливо. За да се преодолеят тези роли на половете, член 12 (1) формулира изкореняването на предразсъдъците, обичаите, традициите и други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипните роли на половете, като общо задължение за предотвратяване на насилието. На други места в Конвенцията се призовава за тълкуване на насилието срещу жени и домашното насилие от гледна точка на половете като основа за всички мерки за защита и подкрепа на жертвите. Това означава, че тези форми на насилие трябва да бъдат разгледани в контекста на преобладаващото неравенство между жените и мъжете, съществуващите стереотипи, ролите на половете и дискриминацията срещу жените, за да се отговори адекватно на сложността на явлението. Терминът „пол“, използван в тази дефиниция, не е предназначен да замести термините „жени“ и „мъже“, които се използват в Конвенцията.“

В обяснителния текст пише още:

„…Авторите са искали да добавят следните основания за недопускане на дискриминация, които са от голямо значение за предмета на Конвенцията: пол, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут, което означава, че това е един отворен списък…“

И още:

„По подобен начин гейовете, лесбийките и бисексуалните жертви на домашното насилие често са изключени от услугите за подкрепа, поради тяхната сексуална ориентация. Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“.

И тук, струва ми се, е заложена уловка. Защо, питат се много хора, освен жените и децата, за превенция и защита на правата не са включени и мъжете, всички човешки същества? Кому е било нужно да се дефинират специално биологичните полове? Ами защото по този начин услугата „защита на правата“  няма да се отнася до самодефиниралите се като „трети пол“. А след като няма, те трябва да бъдат включени специално, тоест изборът им да е признат официално.

В цялата тази мешавица от параграфи и членове, с които ще се озори и печен юрист, отвън остава най-уязвимата група – децата в неравностойно положение, имайки истинска нужда от институционална закрила срещу насилие – психическо и физическо. Как да стане това, е работа на стотиците неправителствени организации, повечето от които си поминуват добре за сметка на европейския данъкоплатец.

Но отсега е ясно едно: за текстовете на истанбулски и други конввенции  ще отговарят преводачите.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител