Може да се спори по темата дали през 2003 г. е било правилно на държавите от Западните Балкани (Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Косово – б. р.) да се обещае членство в Европейския съюз. От днешна гледна точка е било грешка. Но времената тогава бяха други. Европейският съюз беше мощен, беше в опиянение на разширяване, а девизът му един – износ на стабилност чрез разширяване.

Това беше трънлив път. Би трябвало посредством интелигентни форми на асоцииране и икономическо сътрудничество, като “митнически съюз плюс”, далеч по-рано да се започне с въвеждането на стабилни демократични реформи в съседните на ЕС държави.

Минало свършено. Тогавашното обещание за членство не може да се касира. Това би довело до размирици в много държави от Западните Балкани и би подхранило стари легенди за предателство. В този смисъл 15 години по-късно е правилно Европейската комисия да даде нов тласък. Хората от региона се нуждаят от надеждна перспектива.

Висока обаче е опасността в крайна сметка държавите от Западните Балкани да станат членки на ЕС неподготвени. Но съотношението на силите не е такова, че Брюксел сам да решава, а тези държави да трябва да се пържат на огън, докато отговорят на строгата преценка дали са покрили необходимите нормативни стандарти на ЕС.

Далеч по-важното е, че геостратегически и икономически Западните Балкани са атрактивен регион. От няколко години Русия, Турция, Китай, Саудитска Арабия и Катар правят опит да разширят влиянието си там. С тези държави европейците са в надпревара.

За мнозинството сърби Русия е обетованата земя, Турция залага на Косово, Китай строи магистрали. В крайна сметка за европейците иде реч възможно най-бързо да си подсигурят влияние, в случай на необходимост и чрез прибързан прием в ЕС.

От страна на Европейската комисия не беше разумно да обещае на Сърбия и Черна гора перспектива за членство в съюза през 2025 г. Това трябваше да се разбере като окуражаване. А посланието гласи:

"Може да стане и след 2025 г., ако не се реформирате достатъчно."

Но действително ли Европейската комисия се е замислила какво би означавало, ако срокът 2025 година не бъде спазен?

В такъв случай биха възникнали големи размирици в Сърбия и Черна гора, дори биха прераснали в повсеместни пожарища. Добре дошло за стратега Владимир Путин.

Преводът на публикацията в германския реномиран всекидневник  «Ди Велт» е на Клуб Z.