Правителството одобри касовото изпълнение на бюджета за 2017 г. и отпусна близо 31 милиона лева на БДЖ, за да погаси задълженията си по втория облигационен заем от 2007 г. Допълнителните плащания от централния бюджет към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са за 30 946 000 лева и трябва да бъдат върнати до 28 декември 2020 г.

Московски няма да подава оставка, нито ще иска от БДЖ

Държавната помощ не е безвъзмездна, защото в противен случай ще трябва разрешение от Европейската комисия, а холдингът не е в състояние да обслужва задълженията си. Държателите на книжа по втория облигационен заем (Dexia kommunalkredit bank AG, KA Finanz AG, Depfa Bank PLC, БНП Париба и др.) са най-големите кредитори на БДЖ, наред с банките, на които се дължат над 240 милиона лева, в т.ч. германската KfW, с чиито пари са купени мотрисите Siemens. Машините - 25 дизелови мотриси и 25 електрически влака, бяха купени по време на кабинета "Сакскобургготски" през 2004 г. с решение на тогавашния транспортен министър Николай Василев, не са изплатени до ден днешен, а и част от тях са спрени и от движение.

Бюджет 2017 - всичко е наред 

Информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет за 2017 г. и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за 2017 г., показва, че салдото по КФП на касова основа за 2017 г. е положително - 845.2 млн. лева (0.8% от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 309.1 млн. лева и излишък по европейските средства за 536.1 млн. лева.

В бюджета за 2017 г. е заложен дефицит по КФП от 1.330 млрд. лева, което означава, че спрямо заложеното в програмата за годината се отчита номинално подобрение. Отчетено е подобрение в сравнение с предходната 2016-та главно поради ръста на данъчните приходи. Салдото по сметките за средства от ЕС т.г. обаче се влошава поради възстановени към България грантове от ЕС в началото на 2016 г. за извършени разходи в края на 2015 г., когато бе пикът на плащанията по проектите за предходния програмен период 2007-2013 г. 

Преизпълнение на годишните разчети се отчита при повечето от основните данъци и осигурителните вноски. Спрямо 2016 г., данъчните приходи нарастват номинално с 10% (2 678.6 млн. лева). Приходите от преки данъци нарастват с 607 млн. лева (12.1%), а при косвените данъци е отчетен ръст с 970.8 млн. лева (7.2%).

Борисов нарушил закона за бюджета с раздаване на пари, повтарят от БСП

Постъпленията от ДДС са в размер на 9 320.2 млн. лева и увеличението спрямо 2016 г. е 9% или 767.3 млн. лева. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.12.2017 г. е 50.5 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 4 984.5 млн. лв. (98.9% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 194.3 млн. лева или 117% спрямо разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 039.4 млн. лева или 104.9% изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 8 365.1 млн. лева, което надхвърля леко разчетените за годината и е отчетен номинален ръст от 14.3% спрямо предходната година (с 1 047.3 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 4 213.2 млн. лева, което представлява 88,5% изпълнение на годишните разчети.

Брюксел иска по-високи вноски в европейския бюджет след "Брекзит"?

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2017 г. възлизат на 34 469.9 млн. лева, което е 93,7% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за 2016 г. бяха в размер на 32 491.4 млн. лева. Нарастването им спрямо 2016 г. е основно поради по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания - заради увеличената минимална пенсия, както и по-високите разходи за субсидии и за персонал, включително и поради ръста на разходите за осигурителните вноски.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена през 2017 г. от централния бюджет, е за 888.2 млн. лева. Размерът на фискалния резерв към 31.12.2017 г. е 10.3 млрд. лева, в т.ч. 9.8 милиарда лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0.5 млрд. лева вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др.