02/07/18 06:11
(http://www.klassa.bg/)

Старите дългове тегнат върху бъдещето на Макрон

 Без съмнение младият френски президент Еманюел Макрон е звездата на деня – само за осем месеца от встъпването си в длъжност той трансформира възприятията за собствената си родина и даде нов заряд на европейската политика.

В същото време френската икономика нарасна с 1,9% през 2017 г. - най-големият ръст от 2011 г. насам, а доверието в бизнеса достигна до 10-годишен връх.

Макрон подчерта своята власт на новоизгряваща политическа звезда като събра лидерите на някои от най-големите международни компании на световна икономическа среща във Версай миналия месец, точно преди световния форум в Давос.

Европейските лидери, които в миналото оплакваха френската слабост, сега изказват насаме притесненията си от мащабите на амбициите на Макрон. Франция се завръща на световната сцена, посочва вестник Wall Street Journal в свой анализ.

 

Но макар Макрон да надхвърля очакванията за себе си, съществуват признаци, че предизвикателствата, пред които е изправен, може да се окажат по-големи, отколкото се смяташе. Въпреки че растежът от миналата година е впечатляващ, имайки предвид представянето на страната в последно време, той едва задминава Италия и дори Великобритания. 

Междувременно расте и броят на свободните работни места, като все повече представители на бизнеса предупреждават, че не могат да стимулират производителността си заради недостиг на кадри, въпреки че безработицата остава на ниво от 9,8%.

Това поражда опасения, че възможността за действие е много по-малка, отколкото се мислеше по-рано. Преди кризата се смяташе, че естественият размер на безработицата – когато инфлационният натиск започва да нараства, е около 7%. Сега обаче Френската централна банка се притеснява, че той може да е над 8%.

В същото време Франция излезе от кризата с учудващо висок дълг. Задълженията на държавата са 96,5% от БВП, което е увеличение от почти 30% в сравнение с 2007 г., когато те бяха на ниво от 64,3%. Наистина, повечето страни взимаха големи заеми по време на кризата. Но Франция преживя една по-мека рецесия през 2008-2009 г. в сравнение с повечето страни от еврозоната и избегна втора криза през 2011-2012 г. Въпреки това дълговете ѝ продължават да растат.

За разлика от нея Холандия и Ирландия успяха до голяма степен да намалят задлъжнялостта си, като дори дълговете на Испания, Португалия и Италия намаляват.

 

Във Франция частният дълг се изстреля нагоре – корпоративните заеми нараснаха с 25% (до 169% от БВП) от 2007 г. насам и в момента са трети по големина в еврозоната, посочва Жил Мое, главен икономист на Bank of America Merrill Lynch. Това прави страната податлива на сътресения, независимо дали те се дължат на увеличаване на лихвените проценти или на спад на бизнес цикъла. 

 

Разбира се, Макрон е наясно с тези опасности. Той вече въведе своята ключова трудова реформа, която все се изплъзваше на предишните френски правителства. Президентът наложи промени и в данъчното облагане на капиталовите печалби и плосък данък от 30% на мястото на пределните данъчни ставки, които биха могли да достигнат до 55%. Също така държавният глава обеща да намали корпоративните данъци от 33% (най-високите в еврозоната) до 26% до 2022 г., като има намерение да направи постоянно временното намаляване на данъците върху заплатите.

Макрон започва и мащабна реформа във висшето образование и професионалното обучение, която с времето трябва да се справи с недостига на квалифициран персонал и да намали естествения размер на безработицата. Също така за тази година е планиран и нов пакет от мерки, които да свият регулаторните тежести върху бизнеса. В тях влизат и редица реформи, които Макрон се опита да въведе като министър при предишното правителство в Париж.

Въпреки това обаче липсата на прогрес по отношение на намаляването на дълга прави Франция уязвима в два аспекта. Първо, това оставя страната с малък фискален капацитет за справяне с бъдещи кризи. Правителството изглежда имаше успех в това да свали бюджетния дефицит под прага за еврозоната от 3% за първи път от десетилетие макар и с помощта на извънреден данък върху бизнеса, прилаган със задна дата, който успя да събере 10 млрд. евро.

 

Постигането на по-бърз темп на намаляване на дълга е трудна задача заради защитата на дългосрочната заетост, на която се радват служителите в публичния сектор, както и заради някои реформи, които имат нужда от допълнително финансиране. Такава например е програмата за обучение на нови работници, която ще струва 15 млрд. евро годишно.

Според властите прекалено рязкото съкращаване на разходите може да нанесе удар по растежа и да се отрази зле на подкрепата за други бъдещи реформи.

Втората опасност е, че ако нещо има смисъл във френския контекст, то може да се обърне срещу Макрон на европейско равнище. Като министър, кандидат-президент и държавен глава той заложи името си на способността да реформира еврозоната, като създаде финансов механизъм, който може да бъде използван като помощно средство за страни с икономически затруднения.

Но за да успее, Макрон трябва да преодолее опозицията на много страни, които вече намалиха дефицитите и дълговете си (често пъти при много по-трудни условия от тези на Франция в момента), според които най-добрият начин за стабилизиране е като се поддържа фискален капацитет на национално ниво. Те се страхуват, че предложенията на Макрон ще се превърнат в система на постоянни трансфери, която ще отслаби ефекта на стимулите за намаляване на дълга и то не само във Франция.

Като се има предвид до каква степен настоящето възстановяване на Франция е обвързано с образа на Макрон, то много повече зависи от успеха на президента, отколкото собствената му кариера.

 

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване